Някога на тази територия имало държава. Казвала се България
- Някога на тази територия имало друга страна, възпитаници. Казвала се България. Помните ли, предходната година учихме за траките? – сподели учителката и погледна празните погледи на хлапетата. Помисли си: „ Естествено, че не помнят, келешчета! “ Повечето си ровеха или в носа, или в новия iPhone ХХVIIss. – И българите изчезнали по същия метод, възпитаници, и България изчезнала с тях.
Само едно зубърче, което дразнеше младата учителка още от предишния период с тая напоритост, не спираше да подвига ръка. Тя завъртя очи с скука и го уточни:
- Кажи?
- А българите напълно ли изчезнали?
- Е, не напълно. Останали са малко от тях, живеят в резервати.
Зубърчето не спря да подвига ръка и да подскача на стола. Досадата на учителката ставаше все по-осезаема:
- Кажи?
- Ами ние от кое място сме пристигнали?
- Отвсякъде! – беше гневният отговор, последван от малко по-спокойно обяснение – Те, като изчезнали, отворили място за преселване на всички нас, на прадедите ни, които живеели из най-пренаселените места на света.
Дразнителчето не спираше да подвига ръка, в контрастност с всички полузаспали негови съученици:
- Кажи – към този момент с примирие сподели учителката.
- А те по какъв начин са изчезнали? Като римляните ли? Стигнали върха на цивилизацията си и след това почнали да се разяждат от вътрешната страна ли?
- Не. Не са стигали върхове. Просто спряло да им пука в един миг за каквото и да било и станали апатични. Имало едни хора, на които казвали предприемачи, които се възползвали от летаргията на хората и до момента в който тези гледали риалити шоута по малкия екран, лека-полека им взели всичко и го унищожили.
- Като варварите ли?
- Като варварите…
***
Всичко в тази измислена история за бъдещето е доста пресилено, само че за – да подчертае сегашното. Едва ли ще заживеем в резервати, само че, че ни измъкват родината отдолу под краката си е истина. И сложих всички предприемачи под един знаменател, което не е доста почтено, само че вие разбрахте задачата.
Живеем в настояще, наподобяващо фантастика, основана от публицист, който не се тормози да изтезава героите си.
Четиридесет-и-няколко годишен предприемач – Иван Нончев от Бургас – взема решение, че дюните на плажа му пречат и… ги маха. Въобще не си въобразявайте, че този човек не е знаел какво прави. Много добре е знаел, че е нелегално. Но ще направя обосновано съмнение: противозаконните потъпквания на закона, както и заобикалянията му в негова (на Иван Н.) изгода не стартират (и няма да свършат) с унищожаването на дюните.
Ще се опитам да си обясня механизма на раждането на тази гениална идея; кажете, в случай че не сте съгласни или имате какво да добавите. Значи аз съм предприемачът Х, на който не му пука за нищо и дори бих ял на драго сърце филе от делфин или от дребна панда, просто, с цел да потвърдя на света, че съм толкоз популярен и съм над всичко и всички, че мога да си върша каквото си желая. Знам, че, в случай че изравня едни дюни, ще ми наложат санкция. Но аз имам пари. Имам доста пари. Ще си платя. Но дюните ще си останат изравнени. Един тип – ще си платя, с цел да го направя. Като в ресторант – поръчваш, получаваш, плащаш. Защо тогава да не си върша каквото си желая, щом мога, а явно имам съвест колкото охлюв? Как ще ме спрете вие, роби жалки? Може би, в случай че имаше алтернатива да ми конфискуват имуществото, да ми запорират банковите сметки и да ми блокират бизнеса, щях да се замисля. Но няма! Мога да си върша каквото си желая. А юристите ми са от най-хубавите.
*
Изчаках да мине известно време от началото на абсурда, с цел да проследя освен първите, само че и вторите стъпки към него. През това време се сподели доста за Иван Нончев от Бургас. И за бизнеса му с авточасти, и за заниманието му да убива животни, за това, че очевидци разказвали, че от много време мрънкал, че дюните му пречели – скривали му гледката към морето и така нататък Затова ми се желае да разгледаме съпътстващите главното „ дело “ събития и персони.
Двамата багеристи – Манол Пазвантов и Васил Георгиев, решили, че щом ги викат на работа, всичко е узаконено. Логично, нали? Почти съм сигурен, че в главата им се е появила мисълта, че не е вярно и законът е заобиколен, само че „ тоя е предприемач с пари, платил е “където трябва” индивидът и са му разрешили “. Мислели са най-вероятно, че са „ уредени “ нещата. Но не им е пукало за дюните.
Както и да е. Не на всички им пука за дюни, природа, земя, България и така нататък дребни детайлности. Но не им е хрумнало, че напълно урбулешката ще се работи. Но, обикновено – „ предприемачите “ взеха решение, че народът е толкоз задремал и равнодушен, че напълно през пръсти могат да го карат и никой няма да се обади. Дори Нончев се възмути от интереса на публицистите и им се скара, че това не било тяхна работа. Разрухата на държавна територия и погазването на Закона не е работа на публицистите? Така ли? А какво им е работа? Прогнозата за времето и циците на фолкаджийките ли? Я, по-сериозно! За какви тъкмо се помислихме? Що не кажете и на прокурора и съдията, че не е тяхна работа!
Да забележим багеристите. Получили са 1000 (хиляда) лева и са се навили. Съжалявам, само че ми се коства, че платецът е и скъперник от горната страна на всичко. А те са се продали, продали са труда си прекомерно на ниска цена. Но въпреки всичко това е страната, в която за кебапче и бира се купува глас на избори, а след това същият глас се чува в кръчмата да споделя: „ Съсипаха я тая страна “.
(А, по какъв начин мислите, дали в някакъв миг самият Иван Нончев не е казвал: „ Баси скапаната страна “ по някакъв мотив? Може би даже неотдавна? И най-вероятно – не еднократно. Кой знае?)
Това е страната, в която (не ме питайте за какво го знам) и в Народното събрание не са доста скъпи, а лобистите се продават за пари, които средностатистически пенсионер може да хвърли през терасата на телефонни измамници и отново да му останат за под дюшека. А пазаруването на гласове за всякакви партийни функционери е като слушането на чалга – абе аз по принцип не чувам, ама……
Тук ще отворя една скоба, а вие си отворете очите и ушите. Другото, което научих през годините, е, че когато избрани не изключително значими кавги се трансфорат в национални полукатастрофи, значи нещо значимо се случва и би трябвало да гледаме на другата страна. В случая имаме абсурда с ромите, който се усилва като търкаляща се снежна топка; имаме и абсурда с дюните. Оглеждайте се и се ослушвайте деликатно, нещо се случва. Другият вид е… ами идват избори, в акция сме. Кой знае кой дирижира свадите. Едно време, преди много, много години една „ патриотична “ партия стана фактор, притегли симпатизанти и влезе в огромната политика, а след това и в Парламента, с помощта на един сходен скандал, единствено че в София. Не споделям в действителност, че се дирижират тези случаи, просто изреждам обстоятелства. Вие си решавайте.
Помните ли, лятото се говореше за санкции до 3000 лева за плажуване върху дюни? Плажуване. А тези са минали от горната страна с багер… Багер! Аз, в случай че им бях юрист, щях да защищавам безотговорност, почтено.
Не мога да схвана, в действителност не мога – от кое място накъде дюните ще са частна благосъстоятелност? При състояние, че Законът е безапелационен, че са обществена държавна благосъстоятелност. Държавна благосъстоятелност!
Ами следователно, стартирам да си групирам пари, тъй като съм си харесал коридора пред лавката в Народното събрание и фоайето на Министерски съвет. Ще опитвам на погашение да ги взема.
Да си призная, веселя се, че предприемачът Иван Нончев е решил да си купи парцел на плажа, а не в квартал „ Драгалевци “ да вземем за пример. Защото можеше да реши, че Витоша му пречи и кой знае…? Можеше да опитва да ни открие панорама към Перник.
Само едно зубърче, което дразнеше младата учителка още от предишния период с тая напоритост, не спираше да подвига ръка. Тя завъртя очи с скука и го уточни:
- Кажи?
- А българите напълно ли изчезнали?
- Е, не напълно. Останали са малко от тях, живеят в резервати.
Зубърчето не спря да подвига ръка и да подскача на стола. Досадата на учителката ставаше все по-осезаема:
- Кажи?
- Ами ние от кое място сме пристигнали?
- Отвсякъде! – беше гневният отговор, последван от малко по-спокойно обяснение – Те, като изчезнали, отворили място за преселване на всички нас, на прадедите ни, които живеели из най-пренаселените места на света.
Дразнителчето не спираше да подвига ръка, в контрастност с всички полузаспали негови съученици:
- Кажи – към този момент с примирие сподели учителката.
- А те по какъв начин са изчезнали? Като римляните ли? Стигнали върха на цивилизацията си и след това почнали да се разяждат от вътрешната страна ли?
- Не. Не са стигали върхове. Просто спряло да им пука в един миг за каквото и да било и станали апатични. Имало едни хора, на които казвали предприемачи, които се възползвали от летаргията на хората и до момента в който тези гледали риалити шоута по малкия екран, лека-полека им взели всичко и го унищожили.
- Като варварите ли?
- Като варварите…
***
Всичко в тази измислена история за бъдещето е доста пресилено, само че за – да подчертае сегашното. Едва ли ще заживеем в резервати, само че, че ни измъкват родината отдолу под краката си е истина. И сложих всички предприемачи под един знаменател, което не е доста почтено, само че вие разбрахте задачата.
Живеем в настояще, наподобяващо фантастика, основана от публицист, който не се тормози да изтезава героите си.
Четиридесет-и-няколко годишен предприемач – Иван Нончев от Бургас – взема решение, че дюните на плажа му пречат и… ги маха. Въобще не си въобразявайте, че този човек не е знаел какво прави. Много добре е знаел, че е нелегално. Но ще направя обосновано съмнение: противозаконните потъпквания на закона, както и заобикалянията му в негова (на Иван Н.) изгода не стартират (и няма да свършат) с унищожаването на дюните.
Ще се опитам да си обясня механизма на раждането на тази гениална идея; кажете, в случай че не сте съгласни или имате какво да добавите. Значи аз съм предприемачът Х, на който не му пука за нищо и дори бих ял на драго сърце филе от делфин или от дребна панда, просто, с цел да потвърдя на света, че съм толкоз популярен и съм над всичко и всички, че мога да си върша каквото си желая. Знам, че, в случай че изравня едни дюни, ще ми наложат санкция. Но аз имам пари. Имам доста пари. Ще си платя. Но дюните ще си останат изравнени. Един тип – ще си платя, с цел да го направя. Като в ресторант – поръчваш, получаваш, плащаш. Защо тогава да не си върша каквото си желая, щом мога, а явно имам съвест колкото охлюв? Как ще ме спрете вие, роби жалки? Може би, в случай че имаше алтернатива да ми конфискуват имуществото, да ми запорират банковите сметки и да ми блокират бизнеса, щях да се замисля. Но няма! Мога да си върша каквото си желая. А юристите ми са от най-хубавите.
*
Изчаках да мине известно време от началото на абсурда, с цел да проследя освен първите, само че и вторите стъпки към него. През това време се сподели доста за Иван Нончев от Бургас. И за бизнеса му с авточасти, и за заниманието му да убива животни, за това, че очевидци разказвали, че от много време мрънкал, че дюните му пречели – скривали му гледката към морето и така нататък Затова ми се желае да разгледаме съпътстващите главното „ дело “ събития и персони.
Двамата багеристи – Манол Пазвантов и Васил Георгиев, решили, че щом ги викат на работа, всичко е узаконено. Логично, нали? Почти съм сигурен, че в главата им се е появила мисълта, че не е вярно и законът е заобиколен, само че „ тоя е предприемач с пари, платил е “където трябва” индивидът и са му разрешили “. Мислели са най-вероятно, че са „ уредени “ нещата. Но не им е пукало за дюните.
Както и да е. Не на всички им пука за дюни, природа, земя, България и така нататък дребни детайлности. Но не им е хрумнало, че напълно урбулешката ще се работи. Но, обикновено – „ предприемачите “ взеха решение, че народът е толкоз задремал и равнодушен, че напълно през пръсти могат да го карат и никой няма да се обади. Дори Нончев се възмути от интереса на публицистите и им се скара, че това не било тяхна работа. Разрухата на държавна територия и погазването на Закона не е работа на публицистите? Така ли? А какво им е работа? Прогнозата за времето и циците на фолкаджийките ли? Я, по-сериозно! За какви тъкмо се помислихме? Що не кажете и на прокурора и съдията, че не е тяхна работа!
Да забележим багеристите. Получили са 1000 (хиляда) лева и са се навили. Съжалявам, само че ми се коства, че платецът е и скъперник от горната страна на всичко. А те са се продали, продали са труда си прекомерно на ниска цена. Но въпреки всичко това е страната, в която за кебапче и бира се купува глас на избори, а след това същият глас се чува в кръчмата да споделя: „ Съсипаха я тая страна “.
(А, по какъв начин мислите, дали в някакъв миг самият Иван Нончев не е казвал: „ Баси скапаната страна “ по някакъв мотив? Може би даже неотдавна? И най-вероятно – не еднократно. Кой знае?)
Това е страната, в която (не ме питайте за какво го знам) и в Народното събрание не са доста скъпи, а лобистите се продават за пари, които средностатистически пенсионер може да хвърли през терасата на телефонни измамници и отново да му останат за под дюшека. А пазаруването на гласове за всякакви партийни функционери е като слушането на чалга – абе аз по принцип не чувам, ама……
Тук ще отворя една скоба, а вие си отворете очите и ушите. Другото, което научих през годините, е, че когато избрани не изключително значими кавги се трансфорат в национални полукатастрофи, значи нещо значимо се случва и би трябвало да гледаме на другата страна. В случая имаме абсурда с ромите, който се усилва като търкаляща се снежна топка; имаме и абсурда с дюните. Оглеждайте се и се ослушвайте деликатно, нещо се случва. Другият вид е… ами идват избори, в акция сме. Кой знае кой дирижира свадите. Едно време, преди много, много години една „ патриотична “ партия стана фактор, притегли симпатизанти и влезе в огромната политика, а след това и в Парламента, с помощта на един сходен скандал, единствено че в София. Не споделям в действителност, че се дирижират тези случаи, просто изреждам обстоятелства. Вие си решавайте.
Помните ли, лятото се говореше за санкции до 3000 лева за плажуване върху дюни? Плажуване. А тези са минали от горната страна с багер… Багер! Аз, в случай че им бях юрист, щях да защищавам безотговорност, почтено.
Не мога да схвана, в действителност не мога – от кое място накъде дюните ще са частна благосъстоятелност? При състояние, че Законът е безапелационен, че са обществена държавна благосъстоятелност. Държавна благосъстоятелност!
Ами следователно, стартирам да си групирам пари, тъй като съм си харесал коридора пред лавката в Народното събрание и фоайето на Министерски съвет. Ще опитвам на погашение да ги взема.
Да си призная, веселя се, че предприемачът Иван Нончев е решил да си купи парцел на плажа, а не в квартал „ Драгалевци “ да вземем за пример. Защото можеше да реши, че Витоша му пречи и кой знае…? Можеше да опитва да ни открие панорама към Перник.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ