Най-развитата някога страна в Африка: Бедност, безработица и пиянство
Някога (а точно през 80-те години на предишния век) Зимбабве беше една от най-силните стопански системи в Африка, а в този момент е една от най-бедните страни в света, където локалната валута на практика няма стойност и по-голямата част от популацията живее в ужасна беднотия, лишено от обикновени улеснения.
През 1980 година Зимбабве имаше огромен шанс да има млад, деятелен водач - Робърт Мугабе
Той стартира устремно промени: вкара минималната заплата, сътвори доста нови работни места и усили разноските за обучение и опазване на здравето. Но тогава той направи и две неточности: първо, той накара чернокожото население да нападна бялото, и второ, той реши да ръководи постоянно, написа в публикацията на dzen.ru.
По време на приемането на независимостта към 80% от земеделската земя в Зимбабве е била благосъстоятелност на бели заселници. Съгласно съглашение с Обединеното кралство, подписано през 1980 година, страната има 10-годишен мораториум върху преразпределението на земята. В началото на 90-те години на предишния век ръцете на управляващите бяха развързани и те започнаха да сформират описи на ферми, подлежащи на наложителна продажба на страната.
Източник: архив ЕПА
Първоначално промяната се организира безшумно и спокойно, само че обстановката ескалира през 2000 година
когато чернокожите завзеха няколко ферми, благосъстоятелност на бели. Съдът застана на страната на бялото население, само че президентът Робърт Мугабе взе страната на коренното население. Белите фермери, които изхранваха страната, мигновено бяха оповестени за " врагове на страната ", техните ферми и ферми бяха иззети в интерес на чернокожи зимбабвийци. За три години към 4300 ферми минават в благосъстоятелност на коренното население. Тази промяна влезе в историята като " черно преразпределение " и се трансформира във съдбовната неточност на Мугабе.
По-голямата част от бялото население беше насила да напусне Зимбабве
В отговор на този корав ход на Мугабе интернационалната общественост наложи стопански наказания против Зимбабве. Това, което страната не можеше да преживее, беше загубата на съвсем всички способени мениджъри и всевъзможни експерти, които бяха бели. Местните хора, които окупираха фермите на потомците на техните колонизатори, се оказаха небогати и неопитни предприемачи. В резултат на това производството в страната внезапно спадна, доста предприятия затвориха, стотици хиляди хора изгубиха работата си.
Всичко това докара до началото на интервал на хиперинфлация, който стана най-големият в международната история. За трите години от 2006 до 2008 година страната претърпя три пъти деноминация. Не беше допустимо да се спре хиперинфлацията с стопански способи и управлението на страната мина към силови способи. Инфлацията беше оповестена за противозаконна, т.е. беше прибавен методът на заледяване на цените. Арестувани са притежатели на компании, вдигнали цените. Това обаче не донесе упования резултат.
През 2008 година всеки зимбабвеец даже не беше милиардер, а секстилионер. Един секстилион е такава цифра: 1 000 000 000 000 000 000 000, или просто казано 10 на 21-ва степен. За да си купите един самун, ви трябваше цяла торба с банкноти от 10000000000000 зимбабвийски $. Хиперинфлацията доближи своя връх през ноември 2008 година, възлизайки на 79,6 милиарда (!) %.
Източник: Getty Images
Зимбабвийската валута струваше по-малко от хартията, върху която беше отпечатана
В резултат на това печатането на банкноти трябваше да бъде прекъснато. Оттогава в Зимбабве се употребяват валути на други страни - долари, евро, лири стерлинги, ботсванска пула, южноафрикански ранд. Първоначално беше " краткотрайна мярка ", само че задграничната валута е в обращение от 12 години.
В разгара на рецесията от 2008 година Робърт Мугабе съумя още веднъж да завоюва избори и да се задържи на власт. " Само Господ, който ме е назначил, може да ме в профил! " той сподели. Така той ръководи до 2017 година, до момента в който не е сменен от настоящия водач Емерсън " Крокодила " Мнангагва. Ситуацията в страната продължи да се утежнява... Но какво е учудващо, в случай че Мнангагва е дълготраен съдружник и заместител на Мугабе?
Зимбабве посрещна 2020 година освен с хиперинфлация, само че и под опасността от всеобщ апетит. През декември Световната продоволствена стратегия на Организация на обединените нации (WFP) предизвести, че питателните ресурси в страната са пред привършване. Сушата през последния селскостопански сезон изложи на риск 2,2 милиона души в градските региони и 5,5 милиона в селските региони.
Източник: iStock
Много фамилии трябваше да затегнат коланите - и това е в Зимбабве, където по-голямата част от популацията, меко казано, не живее добре! Ситуацията се утежнява от обстоятелството, че никой в страната не има вяра в зимбабвийския $. Всички съществени артикули и услуги се правят оценка в щатски долари. В същото време елементарните хора получават заплата в Зимбабве, само че с цел да платите лекуване или да наемете апартамент, ви трябват американски долари. Те би трябвало да се набират от обменни бюра с грабителски комисионни, което удря тежко по джобовете на най-бедните пластове от популацията.
Здравеопазване в страната на практика няма
Медицинските служащи всеобщо стачкуват поради ниски заплати и непрекъснато влошаващи се условия на труд. В лечебните заведения липсват съществени консумативи като бинтове, спринцовки и ръкавици. Някои от тях даже не могат да обезпечат вода за пациентите. Лекарите назовават тази обстановка " спокоен геноцид ".
Президентът Мнангагва, който смени Мугабе през 2017 година, упреква глобите на Съединени американски щати за тежкото състояние на Зимбабве. През 2003 година Съединени американски щати постановиха наказания на Мугабе и 76 висши чиновници на Зимбабве, обвинявайки ги в подкопаване на демокрацията. Днес наследникът на диктатора признава, че стопанската система на страната е " мъртва ".
В Хараре има малко коли и хората пресичат пътя, където си изискат
Да забележим по какъв начин живеят елементарните хора. През 2005 година Мугабе започва интервенция за почистване на бедняшките квартали, наречена Мурамбацвина. Може да се преведе жестоко като " Да се отървем от боклука ", което ясно показва отношението на някогашния президент към хората. Той твърди, че разрушаването на бедните квартали е належащо за битка с неразрешеното строителство и противозаконната търговия, както и за понижаване на риска от епидемии. Всъщност интервенцията докара до филантропична злополука: съгласно Организация на обединените нации 700 000 души изгубиха източника си на приходи. От 120 000 души са останали без дом (данни на полицията) до 320 000 души (данни на правозащитни организации).
Има версия, че цялата интервенция е възмездие на градските сиромаси от Мугабе и неговата партия ZANU-PF. Факт е, че доста поданици на бедните квартали на парламентарните избори преди погрома поддържаха опозицията, и трябваше да бъдат осъдени. В същото време под разчистването попаднаха и последователите на Мугабе, защото доста от тях също живеят мизерно.
Повечето от тези квартали са издигнати през 60-те и 70-те години като жилища за служащи. Масово строителство в Хараре не е осъществявано от 70-те години на предишния век, т.е. тъкмо от времето, когато Мугабе пристигна на власт. Следователно някогашните поданици на бедните квартали трябваше да бъдат натъпкани в остарели къщи.
Като цяло, по африканските стандарти, това даже не е доста неприятно, защото има електричество и от време на време даже течаща вода! Мнозина са лишени от такова благополучие.
Източник: GettyImages
В страната има тежка безработица
Оказва се, че в случай че земята бъде отнета от белите фермери и всички бъдат изгонени от страната, тогава работните места също ще изчезнат. Никой не очакваше това. Така че в този момент всичко просто се разпада и хората пият.
В ерата на хиперинфлация Зимбабве непрестанно се сблъсква с горивни рецесии. Последният от тях стартира през септември 2018 година заради обстоятелството, че запасите от бензин и дизел в страната неуместно свършиха. Факт е, че Зимбабве купува гориво в задгранична валута и също по този начин има непрекъснат недостиг. Правителството незабавно подписа съглашение с петролните компании за спомагателни доставки, само че резултатът беше временен. През януари 2019 година президентът Емерсън Мнангагва реши да удвои повече от два пъти цените на горивата на дребно в опит да понижи търсенето. Но това също не оказа помощ доста. Опашките на бензиностанциите, където се появява бензин, се простират на стотици метри. Ако сте стояли единствено 5 часа - считайте се за късметлия: случва се хората да стоят на опашка за гориво през целия ден!
През 1980 година Зимбабве имаше огромен шанс да има млад, деятелен водач - Робърт Мугабе
Той стартира устремно промени: вкара минималната заплата, сътвори доста нови работни места и усили разноските за обучение и опазване на здравето. Но тогава той направи и две неточности: първо, той накара чернокожото население да нападна бялото, и второ, той реши да ръководи постоянно, написа в публикацията на dzen.ru.
По време на приемането на независимостта към 80% от земеделската земя в Зимбабве е била благосъстоятелност на бели заселници. Съгласно съглашение с Обединеното кралство, подписано през 1980 година, страната има 10-годишен мораториум върху преразпределението на земята. В началото на 90-те години на предишния век ръцете на управляващите бяха развързани и те започнаха да сформират описи на ферми, подлежащи на наложителна продажба на страната.
Източник: архив ЕПА
Първоначално промяната се организира безшумно и спокойно, само че обстановката ескалира през 2000 година
когато чернокожите завзеха няколко ферми, благосъстоятелност на бели. Съдът застана на страната на бялото население, само че президентът Робърт Мугабе взе страната на коренното население. Белите фермери, които изхранваха страната, мигновено бяха оповестени за " врагове на страната ", техните ферми и ферми бяха иззети в интерес на чернокожи зимбабвийци. За три години към 4300 ферми минават в благосъстоятелност на коренното население. Тази промяна влезе в историята като " черно преразпределение " и се трансформира във съдбовната неточност на Мугабе.
По-голямата част от бялото население беше насила да напусне Зимбабве
В отговор на този корав ход на Мугабе интернационалната общественост наложи стопански наказания против Зимбабве. Това, което страната не можеше да преживее, беше загубата на съвсем всички способени мениджъри и всевъзможни експерти, които бяха бели. Местните хора, които окупираха фермите на потомците на техните колонизатори, се оказаха небогати и неопитни предприемачи. В резултат на това производството в страната внезапно спадна, доста предприятия затвориха, стотици хиляди хора изгубиха работата си.
Всичко това докара до началото на интервал на хиперинфлация, който стана най-големият в международната история. За трите години от 2006 до 2008 година страната претърпя три пъти деноминация. Не беше допустимо да се спре хиперинфлацията с стопански способи и управлението на страната мина към силови способи. Инфлацията беше оповестена за противозаконна, т.е. беше прибавен методът на заледяване на цените. Арестувани са притежатели на компании, вдигнали цените. Това обаче не донесе упования резултат.
През 2008 година всеки зимбабвеец даже не беше милиардер, а секстилионер. Един секстилион е такава цифра: 1 000 000 000 000 000 000 000, или просто казано 10 на 21-ва степен. За да си купите един самун, ви трябваше цяла торба с банкноти от 10000000000000 зимбабвийски $. Хиперинфлацията доближи своя връх през ноември 2008 година, възлизайки на 79,6 милиарда (!) %.
Източник: Getty Images
Зимбабвийската валута струваше по-малко от хартията, върху която беше отпечатана
В резултат на това печатането на банкноти трябваше да бъде прекъснато. Оттогава в Зимбабве се употребяват валути на други страни - долари, евро, лири стерлинги, ботсванска пула, южноафрикански ранд. Първоначално беше " краткотрайна мярка ", само че задграничната валута е в обращение от 12 години.
В разгара на рецесията от 2008 година Робърт Мугабе съумя още веднъж да завоюва избори и да се задържи на власт. " Само Господ, който ме е назначил, може да ме в профил! " той сподели. Така той ръководи до 2017 година, до момента в който не е сменен от настоящия водач Емерсън " Крокодила " Мнангагва. Ситуацията в страната продължи да се утежнява... Но какво е учудващо, в случай че Мнангагва е дълготраен съдружник и заместител на Мугабе?
Зимбабве посрещна 2020 година освен с хиперинфлация, само че и под опасността от всеобщ апетит. През декември Световната продоволствена стратегия на Организация на обединените нации (WFP) предизвести, че питателните ресурси в страната са пред привършване. Сушата през последния селскостопански сезон изложи на риск 2,2 милиона души в градските региони и 5,5 милиона в селските региони.
Източник: iStock
Много фамилии трябваше да затегнат коланите - и това е в Зимбабве, където по-голямата част от популацията, меко казано, не живее добре! Ситуацията се утежнява от обстоятелството, че никой в страната не има вяра в зимбабвийския $. Всички съществени артикули и услуги се правят оценка в щатски долари. В същото време елементарните хора получават заплата в Зимбабве, само че с цел да платите лекуване или да наемете апартамент, ви трябват американски долари. Те би трябвало да се набират от обменни бюра с грабителски комисионни, което удря тежко по джобовете на най-бедните пластове от популацията.
Здравеопазване в страната на практика няма
Медицинските служащи всеобщо стачкуват поради ниски заплати и непрекъснато влошаващи се условия на труд. В лечебните заведения липсват съществени консумативи като бинтове, спринцовки и ръкавици. Някои от тях даже не могат да обезпечат вода за пациентите. Лекарите назовават тази обстановка " спокоен геноцид ".
Президентът Мнангагва, който смени Мугабе през 2017 година, упреква глобите на Съединени американски щати за тежкото състояние на Зимбабве. През 2003 година Съединени американски щати постановиха наказания на Мугабе и 76 висши чиновници на Зимбабве, обвинявайки ги в подкопаване на демокрацията. Днес наследникът на диктатора признава, че стопанската система на страната е " мъртва ".
В Хараре има малко коли и хората пресичат пътя, където си изискат
Да забележим по какъв начин живеят елементарните хора. През 2005 година Мугабе започва интервенция за почистване на бедняшките квартали, наречена Мурамбацвина. Може да се преведе жестоко като " Да се отървем от боклука ", което ясно показва отношението на някогашния президент към хората. Той твърди, че разрушаването на бедните квартали е належащо за битка с неразрешеното строителство и противозаконната търговия, както и за понижаване на риска от епидемии. Всъщност интервенцията докара до филантропична злополука: съгласно Организация на обединените нации 700 000 души изгубиха източника си на приходи. От 120 000 души са останали без дом (данни на полицията) до 320 000 души (данни на правозащитни организации).
Има версия, че цялата интервенция е възмездие на градските сиромаси от Мугабе и неговата партия ZANU-PF. Факт е, че доста поданици на бедните квартали на парламентарните избори преди погрома поддържаха опозицията, и трябваше да бъдат осъдени. В същото време под разчистването попаднаха и последователите на Мугабе, защото доста от тях също живеят мизерно.
Повечето от тези квартали са издигнати през 60-те и 70-те години като жилища за служащи. Масово строителство в Хараре не е осъществявано от 70-те години на предишния век, т.е. тъкмо от времето, когато Мугабе пристигна на власт. Следователно някогашните поданици на бедните квартали трябваше да бъдат натъпкани в остарели къщи.
Като цяло, по африканските стандарти, това даже не е доста неприятно, защото има електричество и от време на време даже течаща вода! Мнозина са лишени от такова благополучие.
Източник: GettyImages
В страната има тежка безработица
Оказва се, че в случай че земята бъде отнета от белите фермери и всички бъдат изгонени от страната, тогава работните места също ще изчезнат. Никой не очакваше това. Така че в този момент всичко просто се разпада и хората пият.
В ерата на хиперинфлация Зимбабве непрестанно се сблъсква с горивни рецесии. Последният от тях стартира през септември 2018 година заради обстоятелството, че запасите от бензин и дизел в страната неуместно свършиха. Факт е, че Зимбабве купува гориво в задгранична валута и също по този начин има непрекъснат недостиг. Правителството незабавно подписа съглашение с петролните компании за спомагателни доставки, само че резултатът беше временен. През януари 2019 година президентът Емерсън Мнангагва реши да удвои повече от два пъти цените на горивата на дребно в опит да понижи търсенето. Но това също не оказа помощ доста. Опашките на бензиностанциите, където се появява бензин, се простират на стотици метри. Ако сте стояли единствено 5 часа - считайте се за късметлия: случва се хората да стоят на опашка за гориво през целия ден!
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ