Парламенът започва работа без ясен шанс за правителство
Новото 48-о Народно заседание ще бъде публично намерено в сряда, само че депутатите ще стартират работа без да има ясно обрисувано болшинство в Народното събрание и без ясна формула за сформиране на предстоящ кабинет. Поне такава към момента не е препоръчана от спечелилата изборите партия ГЕРБ.
Още преди да се конструира законодателния орган показаните в него партии влязоха в остра борба и упованията са този звук да се придвижи и в пленарната зала. Миналата седмица политическите сили влязоха в конфликт по въпроса дали на формалното разкриване да бъде поканена посланичката на Русия Елеонора Митрофанова. Разделението беше по оста " про " и " анти Путин ". В първата група са Българска социалистическа партия, " Възраждане " и " Български напредък ", които упорстваха Митрофанова да бъде поканена. Срещу това изрично застанаха от " Демократична България ", които повдигнаха въпроса за неуместното наличие на Митрофанова в Народното събрание, и " Продължаваме промяната ", а след това към тях се причислиха ГЕРБ и Движение за права и свободи.
На поканата на Българска социалистическа партия за диалог за бюджета за последваща година се отзоваха единствено три от седемте политически силив новия парламент - ГЕРБ, Движение за права и свободи и " Продължаваме промяната ", а " Демократична България ", " Възраждане " и " Български напредък " бойкотираха срещата. Четирите взели участие в нея партии се сплотиха към това, че би трябвало да продължат обезщетенията за високите цени на електрическата енергия за бизнеса и семействата и се схванаха още тази седмица да изслушат в Народното събрание служебния министър на финансите Росица Велкова. Различията обаче кой да е държавния бюджет за идната година си останаха. Българска социалистическа партия и " Продължаваме промяната " упорстват той да е по-социален, до момента в който ГЕРБ и Движение за права и свободи считат, че разноските в тази сфера би трябвало да са по-малки.
Напът да се провалят са и опитите за сформиране на болшинство на излъчената от ГЕРБ " контактна група " в лицето на Росен Пленелиев, някогашен президент от партията на Борисов, и Соломон Паси, някогашен външен министър в държавното управление на Сакскобургготски - откакто три от шестте политическите сили, с които пожелаха да беседват (без " Възраждане " ), отхвърлиха поканата им за среща.
Реклама
Сблъсък се чака да има и при избора на ръководител на Народното събрание, който би трябвало да се организира в сряда , незабавно откакто завърши формалната част с полагането на клетвата на депутатите. За поста ще се борят четирима номинирани, а изходът най-вероятно ще се реши от държанието на националистическата " Възраждане " и партията на някогашния длъжностен министър председател Стефан Янев.
Така в неразбираемата политическа обстановка и все по-малката вероятност да бъде определено постоянно държавно управление може да се чака, че предизборната акция от последния избор ще се придвижи на парламентарния терен. Това на процедура значи непрекъсната борба сред политическите сили и образуване на тематични болшинства при гласуването на значими законопроекти, които този парламент би трябвало да одобри - бюджета за идната година и измененията в закони, свързани с Плана за възобновяване, най-важният от които е законопроекта за КПКОНПИ. Този парламент би трябвало да направи и редица основни назначения с правосъдната власт - избор на нови членове от парламентарната квота във Висш съдебен съвет и инспектората към правосъдния орган, както и двама конституционни съдии, чиито мандати са изтекли от дълго време. Вероятността разграничените партии да стигнат до единодушие по тези назначения наподобява минимална.
Разговорите за болшинство - авансово обречени
Надеждите на победилата на изборите ГЕРБ да сглоби някакво болшинство посредством посредничеството на Плевнелиев и Паси бяха попарени още преди диалозите да се състоят. В понеделник двамата поканиха на среща шест политически сили - ГЕРБ, " Продължаваме промяната ", Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия, " Демократична България " и " Български напредък ", само че на поканата ще се отзоват единствено три.
" Продължаваме промяната " и Българска социалистическа партия изрично отхвърлиха да беседват с медиаторите на ГЕРБ. Двамата получиха отвод и от " Демократична България " макар опитите на разнообразни представители на ГЕРБ от последните дни да показват обединяването като най-желания от тях сътрудник. Впечатление направи, че от кръга обединения, с които изиска да беседва, контактната група изключи националистическата групировка на Костадин Костадинов. Това прави все по-малко вероятен разновидността ГЕРБ, Движение за права и свободи и " Български напредък " да предложат кабинет с първия мандат, който да бъде подсилен под някаква форма от депутатите от " Възраждане ". Трите обединения имат общо 115 депутати, незадоволителни за образуване на болшинство от най-малко 121 народни представители. Така при паритета, който се обрисува сред предходните ръководещи партии в кабинета " Петков " от една страна и ГЕРБ и Движение за права и свободи от друга, изходът най-вероятно ще е нов предварителен избор.
Реклама
След като в свои обществени изяви представители на ГЕРБ лансираха всички вероятни разновидности за сглобяване на кабинет - от държавно управление на малцинството, през обединяване на партиите на основата на евроатлантическите полезности до експертно или програмно държавно управление, за пръв път във вторник от партията на Борисов позволиха и опцията да поддържат държавно управление с втория мандат на " Продължаваме промяната ". Бившият финансов министър от третото държавно управление на ГЕРБ Кирил Ананиев съобщи, че биха подкрепили подобен кабинет без да взе участие със свои представители в него, само че при изискване, че програмата му съответствува с целите на ГЕРБ. Малко по-късно водачът на партията Бойко Борисов поправя тезата на Ананиев, като посочи, че ГЕРБ биха подкрепили държавно управление от типа експертно, без присъединяване на политици.
Така към този момент като само ясна поръчка остава отводът на " Продължаваме промяната ", " Демократична България " и Българска социалистическа партия от всевъзможни диалози за съставяне на кабинет с мандата на ГЕРБ.
Тестът с избора за ръководител на Народното събрание
Именно това гласоподаване ще е индикация дали може да се образува някакво болшинство, само че в сряда депутатите ще се окажат в невиждана обстановка с мъчно предвидим излаз откакто за поста ще се борят четирима депутати. ГЕРБ номинира някогашния транспортен министър от третия кабинет на Борисов Росен Желязков, а " Продължаваме промяната " - някогашния ръководител на предходния парламент Никола Минчев. Изненадващо Българска социалистическа партия също издига собствен претендент - Кристиан Вигенин, а " Възраждане " - Петър Петров.
За избора на ръководител на Народно събрание е належащо болшинство от повече от половината от присъстващите в залата депутати, само че на първото съвещание нормално участват всички, което значи, че с цел да бъде определен, претендентът би трябвало да получи най-малко 121 гласа. При съществуването на четирима кандидати обаче гласовете ще се разпилеят и никой няма да събере това болшинство .
Още преди да се конструира законодателния орган показаните в него партии влязоха в остра борба и упованията са този звук да се придвижи и в пленарната зала. Миналата седмица политическите сили влязоха в конфликт по въпроса дали на формалното разкриване да бъде поканена посланичката на Русия Елеонора Митрофанова. Разделението беше по оста " про " и " анти Путин ". В първата група са Българска социалистическа партия, " Възраждане " и " Български напредък ", които упорстваха Митрофанова да бъде поканена. Срещу това изрично застанаха от " Демократична България ", които повдигнаха въпроса за неуместното наличие на Митрофанова в Народното събрание, и " Продължаваме промяната ", а след това към тях се причислиха ГЕРБ и Движение за права и свободи.
На поканата на Българска социалистическа партия за диалог за бюджета за последваща година се отзоваха единствено три от седемте политически силив новия парламент - ГЕРБ, Движение за права и свободи и " Продължаваме промяната ", а " Демократична България ", " Възраждане " и " Български напредък " бойкотираха срещата. Четирите взели участие в нея партии се сплотиха към това, че би трябвало да продължат обезщетенията за високите цени на електрическата енергия за бизнеса и семействата и се схванаха още тази седмица да изслушат в Народното събрание служебния министър на финансите Росица Велкова. Различията обаче кой да е държавния бюджет за идната година си останаха. Българска социалистическа партия и " Продължаваме промяната " упорстват той да е по-социален, до момента в който ГЕРБ и Движение за права и свободи считат, че разноските в тази сфера би трябвало да са по-малки.
Напът да се провалят са и опитите за сформиране на болшинство на излъчената от ГЕРБ " контактна група " в лицето на Росен Пленелиев, някогашен президент от партията на Борисов, и Соломон Паси, някогашен външен министър в държавното управление на Сакскобургготски - откакто три от шестте политическите сили, с които пожелаха да беседват (без " Възраждане " ), отхвърлиха поканата им за среща.
Реклама
Сблъсък се чака да има и при избора на ръководител на Народното събрание, който би трябвало да се организира в сряда , незабавно откакто завърши формалната част с полагането на клетвата на депутатите. За поста ще се борят четирима номинирани, а изходът най-вероятно ще се реши от държанието на националистическата " Възраждане " и партията на някогашния длъжностен министър председател Стефан Янев.
Така в неразбираемата политическа обстановка и все по-малката вероятност да бъде определено постоянно държавно управление може да се чака, че предизборната акция от последния избор ще се придвижи на парламентарния терен. Това на процедура значи непрекъсната борба сред политическите сили и образуване на тематични болшинства при гласуването на значими законопроекти, които този парламент би трябвало да одобри - бюджета за идната година и измененията в закони, свързани с Плана за възобновяване, най-важният от които е законопроекта за КПКОНПИ. Този парламент би трябвало да направи и редица основни назначения с правосъдната власт - избор на нови членове от парламентарната квота във Висш съдебен съвет и инспектората към правосъдния орган, както и двама конституционни съдии, чиито мандати са изтекли от дълго време. Вероятността разграничените партии да стигнат до единодушие по тези назначения наподобява минимална.
Разговорите за болшинство - авансово обречени
Надеждите на победилата на изборите ГЕРБ да сглоби някакво болшинство посредством посредничеството на Плевнелиев и Паси бяха попарени още преди диалозите да се състоят. В понеделник двамата поканиха на среща шест политически сили - ГЕРБ, " Продължаваме промяната ", Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия, " Демократична България " и " Български напредък ", само че на поканата ще се отзоват единствено три.
" Продължаваме промяната " и Българска социалистическа партия изрично отхвърлиха да беседват с медиаторите на ГЕРБ. Двамата получиха отвод и от " Демократична България " макар опитите на разнообразни представители на ГЕРБ от последните дни да показват обединяването като най-желания от тях сътрудник. Впечатление направи, че от кръга обединения, с които изиска да беседва, контактната група изключи националистическата групировка на Костадин Костадинов. Това прави все по-малко вероятен разновидността ГЕРБ, Движение за права и свободи и " Български напредък " да предложат кабинет с първия мандат, който да бъде подсилен под някаква форма от депутатите от " Възраждане ". Трите обединения имат общо 115 депутати, незадоволителни за образуване на болшинство от най-малко 121 народни представители. Така при паритета, който се обрисува сред предходните ръководещи партии в кабинета " Петков " от една страна и ГЕРБ и Движение за права и свободи от друга, изходът най-вероятно ще е нов предварителен избор.
Реклама
След като в свои обществени изяви представители на ГЕРБ лансираха всички вероятни разновидности за сглобяване на кабинет - от държавно управление на малцинството, през обединяване на партиите на основата на евроатлантическите полезности до експертно или програмно държавно управление, за пръв път във вторник от партията на Борисов позволиха и опцията да поддържат държавно управление с втория мандат на " Продължаваме промяната ". Бившият финансов министър от третото държавно управление на ГЕРБ Кирил Ананиев съобщи, че биха подкрепили подобен кабинет без да взе участие със свои представители в него, само че при изискване, че програмата му съответствува с целите на ГЕРБ. Малко по-късно водачът на партията Бойко Борисов поправя тезата на Ананиев, като посочи, че ГЕРБ биха подкрепили държавно управление от типа експертно, без присъединяване на политици.
Така към този момент като само ясна поръчка остава отводът на " Продължаваме промяната ", " Демократична България " и Българска социалистическа партия от всевъзможни диалози за съставяне на кабинет с мандата на ГЕРБ.
Тестът с избора за ръководител на Народното събрание
Именно това гласоподаване ще е индикация дали може да се образува някакво болшинство, само че в сряда депутатите ще се окажат в невиждана обстановка с мъчно предвидим излаз откакто за поста ще се борят четирима депутати. ГЕРБ номинира някогашния транспортен министър от третия кабинет на Борисов Росен Желязков, а " Продължаваме промяната " - някогашния ръководител на предходния парламент Никола Минчев. Изненадващо Българска социалистическа партия също издига собствен претендент - Кристиан Вигенин, а " Възраждане " - Петър Петров.
За избора на ръководител на Народно събрание е належащо болшинство от повече от половината от присъстващите в залата депутати, само че на първото съвещание нормално участват всички, което значи, че с цел да бъде определен, претендентът би трябвало да получи най-малко 121 гласа. При съществуването на четирима кандидати обаче гласовете ще се разпилеят и никой няма да събере това болшинство .
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ