Новооткрит обект под повърхността с помощта на LiDAR – паметник

Новооткрит обект под повърхността благодарение на LiDAR – монумент с девет необятни пътеки
(снимка: Dr. Takeshi Inomata)

Чували сме за LiDAR технологията най-много около развиването на самостоятелните коли, които имат потребност да „ виждат ” околния свят, с цел да се придвижват. Но не автомобилизмът, а археологията е сферата, която най-успешно бере едри плодове от съществуването и разпространяването на тази технология.

Съвсем неотдавна изследване с LiDAR радар от аероплан разкри стотици от дълго време „ изгубени ” церемониални светилища на маите и олмеките в южно Мексико. Територия с повърхност от 32 800 квадратни благи беше проучена от мексиканския Национален институт за естадистика и география, който направи данните обществени.

Когато археологът от университета в Аризона Такеши Иномата и неговите сътрудници изследваха региона, обхващащ територията на олмеките по продължение на залива Кампече и западните низини на маите навръх север от границата с Гватемала, учените идентифицираха очертанията на 478 церемониални обекта, скрити под растителността!

„ Само допреди няколко години беше немислимо да се изследва толкоз огромна област ”, разяснява Иномата по този мотив, представен от. „ Публично наличният LiDAR трансформира археологията ”.

Военна технология

Технологията е в началото изобретена за военна приложимост, само че за първи път е необятно приложена от метеоролозите за проучване на облаците. Първият първообраз на LiDAR е издигнат през 1961 година от Hughes Aircraft Company. Един от най-ранните бенефициенти на LiDAR е галактическата стратегия на Съединените щати. Технологията е употребена за картографиране на Луната по време на през 1971 година

Революционна опция

За археолозите способността да виждат света посредством LiDAR е революционна. В гъстите джунгли останките от остарели здания и площади са мъчно за забелязване даже за опитното око на ветераните в специалността.
още по тематиката
LiDAR, боравеща със светлина и нейното отражение, прави допустимо да се видят обекти и структури, които биха останали скрити. Технологията употребява стотици или хиляди светлинни импулси, които се пращат към земята.

В гористи райони множеството светлинни лъчи се отразяват от горската завивка, а дребна част доближават земята и се отразяват назад през короните на дърветата. Записвайки какъв брой време е належащо на светлината, с цел да се върне към устройството, технологията основава „ облак от точки ”. Тези точки пресъздават облиците под повърхността на растителността. Формира се 3D карта на региона.

LiDAR може добре да дефинира повърхностни аномалии, които разкриват дребни обекти като гробове или огромни обекти като. Точността на технологията се цени от археолозите, които я употребяват за картографиране, обмисляне на разкопки и разкриване на археологически обекти, които в никакъв случай няма да могат да видят с просто око.

Уникални открития

През последните няколко години изследванията от този тип разкриха десетки хиляди скрити обекти – напоителни канали, мостове и замъци – на територията на маите, която в този момент обгръща границите на Мексико, Гватемала и Белиз. Инфрачервените лъчи могат да обхванат през гъстата зеленина, с цел да измерят височината на земята. А това елементарно разкрива характерности като от дълго време изоставени канали или площади. Резултатите демонстрират, че цивилизацията на маите е била по-обширна и по-гъсто обитаема, в сравнение с се предполагаше до момента.

Подобни археологически открития, подкрепени от LiDAR, вървят от 2010 година насам. В началото на 2010-те археолози, търсещи доказателства за сложни за намиране места на маите, бяха изумени, когато LiDAR разкри цялостен „ загубен град ” на маите.

В различен случай откривателите използваха, с цел да виждат повече от 20 000 археологически особености на видимо нищожен терен в Мексико, който в действителност се оказа място на античен град. „ За 45 минути полет екипът на LiDAR извърши археологическо изследване на стойност десетилетие “, сподели антропологът Кристофър Фишър в известие.

Незаменим асистент

Археолозите споделят, че тримерните виазуални карти, които се образуват посредством LiDAR, не могат да се преглеждат като сурогат на обичайна археологическа работа. Сканирането обаче дава на откривателите огромна и значима диря: къде да вършат разкопки и какво се чака да се разкрие посредством разкопките.

Обектите, „ видяни ” от LiDAR скенери от аероплан, не биха могли да бъдат „ открити ” по обичайния метод още много десетилетия, съгласно археолозите. Дори професионалното, опитно око на експертите мъчно би забелязало признаците на съществуване на издигнати структури под гъстата зеленина. Имайки диря къде да търсят античните структури, към този момент знаят накъде да потеглят при идната си експедиция, с цел да разкрият скритите остатъци.

Скъпото е на ниска цена

Археолозите признават, че LiDAR може да бъде скъпа от позиция на номинална стойност – няколкостотин $ за всеки сканиран квадратен километър – само че те са уверени, че даже и при такава цена технологията е де факто евтина. Така е, тъй като действителните физически разкопки са също огромен разход: пътешестване, настаняване на място, наемане на служащи, обезпечаване на принадлежности – всичко това коства много, без да се броят и възможните несгоди, които може да срещне една експедиция в.

При все това сходна експедиция може да не се окаже изключително сполучлива. Ако сканирането с LiDAR спести 10 години теренни проучвания за цената на един сезон на разкопки, то това си е на ниска цена, единомислещи са археолозите.