Откриха връзка между физическата привлекателност и имунната система
Ново обстойно изследване откри доказателства, които свързват физическата прелест с действието на имунната система , оповестява " Сайънс Алерт ".
Макар че към момента има доста въпроси, на които би трябвало да се отговори, откривателите считат, че техните открития демонстрират, че " съществува връзка сред привлекателността на лицето и функционалността на имунната система ".
Истината за хубостта е нещо, над което учените разсъждават още от откриването на еволюцията. Дали обществените стандарти за прелест са повлияни по някакъв метод от нежните подбуди на половия асортимент , или хубостта в действителност е в очите на виждащия я?
Отговорът не е толкоз елементарен, едвам се избере едната или другата страна. Дори Чарлз Дарвин, прочут последовател на естествения асортимент, не е считал, че хубостта е сигнал за по-добро здраве или положителни гени.
Универсалните константи за това, което всички ние бихме могли да намерим за красиво, са непрекъснат източник на диспути, като няма консенсус по въпроса какви биха могли да бъдат те (да не приказваме дали въобще съществуват). И въпреки всичко в историята на човечеството най-различни култури са считали избрани физически характерности за привлекателни , а други са пренебрегвали. Въпреки че концепцията за справедлив стандарт за хубост остава противоречива, някои откриватели допускат, че чертите на лицето, считани за привлекателни, в действителност могат да бъдат маркери за положително здраве , което значи, че нашето привличане към тях може да бъде от изгода за оцеляването на нашето поколение. На доктрина това е завладяваща концепция, само че липсват качествени доказателства. На този декор създателите на актуалното изследване настояват, че тяхното проучване е най-обстойното по тематиката досега.
В проучването им вземат участие 159 младежи , чиито фотоси са оценени за привлекателни от 492 души в онлайн изследвания. След като са направени фотосите на главите на участниците, на всеки от тях са направени и серия от проби за оценка на положението на имунната им система , равнището на инфектиране в организма и самооценката на здравето им.
При разбора на резултатите създателите откриват, че хората, чиито лица са били възприемани като привлекателни, са имали релативно по-здрава имунна функционалност, изключително във връзка с бактериалния имунитет.
Интересно е, че не е открита връзка сред висока степен на инфектиране и привлекателността измежду участниците . Това може да значи, че привлекателността на лицето е по-добър индикатор за високофункционираща имунна система, в сравнение с признаците на остро заболяване.
Накратко, главната функционалност на привлекателността на лицето може да е обвързвана не толкоз с избягването на болен сътрудник, колкото с избягването на сътрудник, който може да повлияе на здравето на бъдещото ви поколение - най-малко хипотетично видяно.
Проучването разкрива и някои забавни полови разлики. Мъжете, да вземем за пример, са по-склонни да бъдат считани за привлекателни, в случай че техните естествени кафези убийци са високофункционални. Тези кафези са от решаващо значение за изчистването на организма от вирусни инфекции.
Жените, въпреки това, които са считани за по-привлекателни, са посочили по-бавен напредък на бактерия в плазмата си, което е обвързвано с равнищата на минерали, глюкоза и антитела в кръвта.
Резултатите сочат, че привлекателността на лицето може да е обвързвана с имунни фактори, които могат да се предават в гените , само че това не значи, че няма и културни фактори, които да въздействат на самостоятелните усещания за хубост. Не е ясно какъв е делът на всеки от тях.
В последна сметка едно проучване не е задоволително, с цел да се дефинира за какво съществува човешката хармония и каква еволюционна цел, в случай че въобще има такава, може да извършва хубостта на лицето. Ще бъдат нужни спомагателни проучвания, с цел да се повторят тези резултати, и да се изследва какво дефинира връзката сред физическата прелест и имунната функционалност.
Дотогава хубостта ще си остане мистерия.
Макар че към момента има доста въпроси, на които би трябвало да се отговори, откривателите считат, че техните открития демонстрират, че " съществува връзка сред привлекателността на лицето и функционалността на имунната система ".
Истината за хубостта е нещо, над което учените разсъждават още от откриването на еволюцията. Дали обществените стандарти за прелест са повлияни по някакъв метод от нежните подбуди на половия асортимент , или хубостта в действителност е в очите на виждащия я?
Отговорът не е толкоз елементарен, едвам се избере едната или другата страна. Дори Чарлз Дарвин, прочут последовател на естествения асортимент, не е считал, че хубостта е сигнал за по-добро здраве или положителни гени.
Универсалните константи за това, което всички ние бихме могли да намерим за красиво, са непрекъснат източник на диспути, като няма консенсус по въпроса какви биха могли да бъдат те (да не приказваме дали въобще съществуват). И въпреки всичко в историята на човечеството най-различни култури са считали избрани физически характерности за привлекателни , а други са пренебрегвали. Въпреки че концепцията за справедлив стандарт за хубост остава противоречива, някои откриватели допускат, че чертите на лицето, считани за привлекателни, в действителност могат да бъдат маркери за положително здраве , което значи, че нашето привличане към тях може да бъде от изгода за оцеляването на нашето поколение. На доктрина това е завладяваща концепция, само че липсват качествени доказателства. На този декор създателите на актуалното изследване настояват, че тяхното проучване е най-обстойното по тематиката досега.
В проучването им вземат участие 159 младежи , чиито фотоси са оценени за привлекателни от 492 души в онлайн изследвания. След като са направени фотосите на главите на участниците, на всеки от тях са направени и серия от проби за оценка на положението на имунната им система , равнището на инфектиране в организма и самооценката на здравето им.
При разбора на резултатите създателите откриват, че хората, чиито лица са били възприемани като привлекателни, са имали релативно по-здрава имунна функционалност, изключително във връзка с бактериалния имунитет.
Интересно е, че не е открита връзка сред висока степен на инфектиране и привлекателността измежду участниците . Това може да значи, че привлекателността на лицето е по-добър индикатор за високофункционираща имунна система, в сравнение с признаците на остро заболяване.
Накратко, главната функционалност на привлекателността на лицето може да е обвързвана не толкоз с избягването на болен сътрудник, колкото с избягването на сътрудник, който може да повлияе на здравето на бъдещото ви поколение - най-малко хипотетично видяно.
Проучването разкрива и някои забавни полови разлики. Мъжете, да вземем за пример, са по-склонни да бъдат считани за привлекателни, в случай че техните естествени кафези убийци са високофункционални. Тези кафези са от решаващо значение за изчистването на организма от вирусни инфекции.
Жените, въпреки това, които са считани за по-привлекателни, са посочили по-бавен напредък на бактерия в плазмата си, което е обвързвано с равнищата на минерали, глюкоза и антитела в кръвта.
Резултатите сочат, че привлекателността на лицето може да е обвързвана с имунни фактори, които могат да се предават в гените , само че това не значи, че няма и културни фактори, които да въздействат на самостоятелните усещания за хубост. Не е ясно какъв е делът на всеки от тях.
В последна сметка едно проучване не е задоволително, с цел да се дефинира за какво съществува човешката хармония и каква еволюционна цел, в случай че въобще има такава, може да извършва хубостта на лицето. Ще бъдат нужни спомагателни проучвания, с цел да се повторят тези резултати, и да се изследва какво дефинира връзката сред физическата прелест и имунната функционалност.
Дотогава хубостта ще си остане мистерия.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ