Новият председател на Столичния общински съвет Георги Георгиев бе избран

Новият ръководител на Столичния общински съвет Георги Георгиев бе определен преди четири месеца поддръжката на 36 общински съветници от ГЕРБ и " Обединени патриоти ".

Георгиев е първи мандат общински консултант от гражданската квота в листата на ГЕРБ-СДС. Роден е през 1986 година, приключил е право в Софийския университет, има и магистърска степен по интернационално комерсиално право от King’s College в Лондон. Защитава дисертация на тематика „ Залог на комерсиално дружество “ в СУ, въз основа на която издава книга със същото заглавие. Съавтор е в интернационалните проучвания, оповестени от задгранични и български издателства. Главен помощник е по комерсиално право в СУ и е ръководещ съучастник в адвокатско сдружение „ Георгиев и Колев “.

- Възможността да си юрист на града, ми се коства извънредно примамлива.

- Доброто изисква старания, изисква неизменност. Трябва да равняваме нрава си по това, което би трябвало да бъде, а не по това, което е.

- И в случай че аз през днешния ден се прибера на топло и уютно, тъй като ме е боязън, че ще ме омаскарят, какво ще приказва това за мен? В личните си очи бих изглеждал като страхливец, тъй като съм послушал страха, а не доблестта.

- Като нация ние нямаме бъдеще, в случай че по огромните цели не бъде реализиран народен консенсус.

- Нашите съперници са неможенето, деленето, нашият народен гений да се изпокараме и най-после да стане по-зле, в сравнение с е било първоначално.

- Аз не пребивавам в химера, крепко стъпил съм на земята и си давам сметка, че сме разнообразни хора, имаме разнообразни визии, само че по неподлежащите на договаряне въпроси не трябва да се разделяме.

- Нашата работа е да решаваме рецесии, да поставяме огромните камъни – конкретика, работа, резултати. Другото е някой да си употребява чара и харизмата, с цел да краде от историческото време на народа. Не мисля, че това е възможно.

- Хора, спрете се, животът е къс! Да работим дружно по значимите планове.

- Г-н Георгиев, към този момент 4 месеца сте на поста ръководител на Столичния общински съвет. Вие сте човек с сполучлива кариера на правист, работите в сериозна адвокатска адвокатска фирма. Защо влязохте в политиката, какво Ви изкуши?

- Желанието да оказвам помощ на другите. Като юрист мога да оказвам помощ на клиентите си - било сдружения, било хора, които стоят зад тях, с цел да си решат проблемите. Възможността обаче да си юрист на града, ми се коства извънредно примамлива. Ние, хората, по този начин сме устроени по пирамидата на Маслоу - когато човек задоволи главните си потребности, да се пробва да бъде потребен на обществото, без обаче това да му е специалността. Мисля, че е редно с политика да се занимава човек, който към този момент има професионална реализация; човек, който е извървял професионалния си път, който си изкарва хляба с труд и не зависи от едно или друго стичане на събитията. Затова във всеки миг, когато отстоявайки кардинална позиция, в случай че това докара до неудача в политическата ми кариера, аз без проблем ще се върна към адвокатската адвокатска фирма, към работата в университета. Тази независимост ми дава спокойствието и смелостта да действам кардинално.

- " Да оказвам помощ на хората ", това ми се коства малко възрожденско, сякаш малко изтъркано в днешно време даже.

- Те множеството неща в живота са изтъркани. И „ обичам те” е изтъркано, само че в случай че го чуеш от индивида, от който искаш, коства повече от всичко друго. Обществото, в което живеем има доста проблеми. Ако ние продължаваме да се затваряме единствено в своя си балон, в своя кръг от близки другари, от професионални контакти, в своята зона на комфорт, изолирайки се от това, което ни заобикаля и не ни харесва, то в дълготраен проект не е добре за обществото. Казвате, възрожденско, наивно- само че бидейки потребен за другите, аз се усещам по-полезен и за себе си, това е и един себелюбив ентусиазъм. В адвокатската адвокатска фирма можеш да окажеш помощ на пет индивида за пет каузи, а тук, в общината с няколко ограничения, като тези, които предлагаме: стратегиите против домашното принуждение, промяната на преместваемите обекти, ограничаването за фойерверките – тези 4-5 съответни хрумвания, които се претворяват в правила и нов режим на работа на града, ще оказват помощ на стотици хиляди хора. Изключително зареждащо е, когато получавам противоположна връзка.

Наскоро след едно медийно присъединяване, беше ранна неделна заран, в която обяснявах отново за рестриктивните мерки на фойерверките, си споделих: не може ли най-малко през днешния ден да си починеш, да се спреш! Половин час по-късно получих две известия от майки на деца със специфични потребности, които споделиха: нямате визия това какъв брой е значимо за нас! Не го споделям, с цел да се самоизтъквам, а с цел да подчертая, че след един дълъг и изтощителен развой, в който би трябвало с големи старания да наложиш една концепция, най-после вижаш резултата от работата. И това е доста зареждащо.

Ако ние построим две улици, които са запушвали един квартал и хората ги чакат от години, в случай че ние успеем да въведем по-добър ред и надзор в ръководството на общинското имущество и резултатът е забележим - почтено казано, напъните си костват!

И тогава остава на назад във времето онази неприятна част от работата - политиканстването, нападките, деленето на партии, приказките: за какво го критикуваш, тъй като е от опозицията ли? Ами не! Критикувам го, тъй като една постройка, в съответния случай е била съборена, законът може да е спазен, само че кметът на региона не е наблюдавал целия развой и хората са недоволни. Хората чакат от нас повече, чакат да решаваме проблеми - в случай че съумяваме да се оправим в някаква степен, това зарежда, само че другояче е извънредно изтормозващо от време на време.

- Това партийно опълчване, тази партийна експанзия не Ви ли кара да се отчаяте, да кажете от време на време: писна ми?

- Да, случва се два пъти в месеца след съвещание на Общинския съвет, когато прекараме час и половина в разногласия. Ако са идеологически е разбираемо. Но в случай че са различен тип разногласия, да речем кой е неприятен, почваме от сътворението на света и влиааме в извънредно безполезни полемики. също. Но демокрацията изисква старания, не е моя мисъл, само че си я дублирам постоянно, с цел да дисциплинирам у себе си добродетели, които нямам задоволително като търпението, да вземем за пример. Администрацията и институциите работят с по-различно движение от частния бранш, откъдето пристигам. И концепцията ми е тази прибързаност, която нося, наред със спокойствието, да се срещнат някъде по средата, да бъде здравословен пулсът, тъй че да работи по-добре системата.

Иначе, да, извънредно омерзително ми е - не съм се хванал с тази работа, с цел да чувам какви ли не нелепости по мой адрес. Това отхвърля доста хора и в този момент разбирам за какво толкоз сполучливи експерти не се занимават с политика.

Често другари ме питат, за какво се занимавам с това, тъй като след това се постанова да се обясняваш, че нямаш сестра. Градейки положително професионално име, обстановката постоянно те вкарва в пояснителен режим - дали това не е скица. Да, де, само че положителното изисква старания, изисква неизменност.Когато човек има полезности, има цели, той работи по отношение на тях. Трябва да равняваме нрава си по това, което би трябвало да бъде, а не по това, което е.

Това, което е сега българската политическа реалност, за младежи, решили своите битови и професионални въпроси, не е притегателно място. И това е обяснимо - поради всичките тези измами, способи, от които, желаеме - не желаеме, можем да станем част. Конкретни образци има доста, когато жители са ме потърсили с проблеми, и след това се споделя: Георгиев се меси на районния кмет на еди-кой си регион, тъй като е от друга партия. Не тъй като е от друга партия, а тъй като желае да отстрани нещо, което хората харесват! И това, че кметът е от друга партия, няма да ни спре да си свършим работата - по този начин, както връщаме покупко-продажби на районни кметове от всички партии.

- Не се ли притеснявате, че ще омаскарят името Ви? В българската политиката няма персона, която да не е омаскарена сега, да не е срутен имиджово.

- Да, по този начин е! Човек цялостен живот работи за положителното си име, само че въпреки това, не мисля, че страхът е добър консултант на мъжа. Нашите предци да не би да не ги е било боязън и то не за положителното им име, а за живота им, на тях и на на околните им, когато са водили революционните битки в национално-освободителното придвижване. Ние стъпваме на раменете на колосите. Ние сме наследници, тук по тези земи са живели почтени мъже и дами, на които ние сме длъжни. Може да звучи високопарно, само че ние не сме попаднали инцидентно тук. Имаме историческа памет, имаме национална принадлежност. Това, което сме ние през днешния ден, е с помощта на саможертвата на стотици хиляди преди нас. И в случай че аз през днешния ден се прибера на топло и уютно, тъй като ме е боязън, че ще ме омаскарят, какво ще приказва това за мен? В личните си очи бих изглеждал като страхливец, тъй като съм послушал страха, а не доблестта.

- Сега в българската политика следим навлизането на ново потомство политици, някои от тях са в държавното управление, други - в локалната власт. Ето и Вие сте представител на това потомство. Какво желаете да дадете на българската политика?

- Повече нормалност, повече схващане. Ние сме прекомерно малко, в прекомерно смутни времена - като нация ние нямаме бъдеще, в случай че по огромните цели не бъде реализиран народен консенсус. Трябва да е ясно - какви сме в този момент, какви желаеме да бъдем след няколко години, какъв да бъде преходът на стопанската система, с цел да се обезпечи поминъкът на идващите генерации, по какъв начин да се развива страната стратегически. Конкретно за общината имаме по-битови проблеми. Имаме два типа провокации - едните са огромните цели, по които дружно с госпожа Фандъкова, която ме предложения и на която съм доста признателен, работим (от време на време, когато ми стане по-горчиво след някои рецензии, се майтапя, че е трябвало да откажа). Но имаме няколко огромни задания: Софийското метро; значимите инфраструктурни планове, посредством които ще се промени образа на града, а оттова ще се усъвършенства и качеството на живот; тъй наречените градски кръг и връзки сред обособените квартали, което ще се понижи трафика. Сега приказваме за ограничавания на колите, за замяна на печките на дърва и въглища, приказваме за смяна в образа на града - тази смяна няма да е бърза и няма да стане за ден-два.

- Говорите за смяна в образа на града. Преди два дни бях на премиера на книгата на Маргарита Петкова и Добромир Банев в Ялта-клуб, не бях ходила от дълго време. Изумих се от разрухата на плочките пред заведението Такива плочки в центъра на града, пред Софийския университет са позор за всяка администрация. Същото е и пред хотел Шератон. Давам Ви два дребни образеца, само че те са на основни места и приказват доста.

- Предвиждаме тази година повече средства за настилки и тротоари, тъй като те са от първа нужда.

- Защо до момента не сте ги създали?

- Направило се е доста. Промяна има на огромна част от градския център. На " Графа ", да вземем за пример, всички тези джвакащи плочки към този момент ги няма. Много проблеми има там, без подозрение. Представихме на районните кметове 10 милиона лв., с цел да може директно те да подменят тротоари и настилки. Програмата е сполучлива. Подкрепихме я ние от ГЕРБ и сътрудниците от Вътрешна македонска революционна организация. На база на този опит планираме няколко огромни промени в градската среда. Даваме си сметка, че сме длъжници, само че бюджетът на столицата е стеснен. Хората си мислят - къде отиват тези 2 милиарда бюджет на столицата? Но като почнем да ги преглеждаме перо по перо, изключително с коронавирус рецесията и с шоковото повишаване на всички артикули и услуги – сметката на метрото за ток е три пъти по-голяма за декември м.г. спрямо годината преди този момент, и парите свършват.

- Кажете по кое време ще промените тези плочки?
- За тези съответно би трябвало да беседвам със зам.-кметовете, защото Общинският съвет не се занимава с тези въпроси.

- Виждате ли какъв брой доста неща ми казвате сега " би трябвало, би трябвало ", а не ми казвате, примерно, давам обещание след 3 месеца това грозно място да не наподобява, по този начин както наподобява в този момент.

- Такова заричане, казано от правист, не се дава по този начин елементарно, тъй като знам, че би трябвало първо да мине през процедурната пътечка, която постоянно уморява. За да създадем, да речем, замяна на настилките към църквата " Св. Неделя ", би трябвало да приключат разкопките, с цел да не плащаме в този момент за едни плочки и след това още веднъж. Има условия за целенасоченост. Давам си сметка, че не това желаете да чуете, отново споделям - следва да предвидим повече средства за замяна на тротоарите, тъй като персонално за мен те са огромен приоритет. Достъпната градска среда е измежду огромните ни цели – в тази област тротоари, настилки, осветяване, ние сме длъжници, заради което работим тази година да предложим едно по-добро решение на софиянци.

- А кой ще носи отговорност за джвакащите плочки, употребявам Вашия израз, по " Витошка ", булевардът лицето на София?

- Във всеки съответен случай, когато нещо не работи, ние си имаме компании, които дават отговор.

- Защо не ги промените? Защо чакате някой да Ви попита?

- На доста места плочките са заменени, имаме обаче места, където работим за цялостни планове за замяна на улична мрежа. Ремонтът на една улица не е толкоз елементарен. Това значи, с цел да не копаем 2-3 пъти на едно и също място, да се смени канализацията, след което да се положат настилките и най-после да се сменят тротоарите. В съответния случай ще ревизира и ще Ви кажа.

- Ще Ви опиша една преживелица. Когато Борисов беше кмет, един зимен ден му се обадих и му споделих, че София е извънредно мръсна, че ние, които вървим пеш, ни потъват токчетата е калта. И той на идващия ден извади машините и стартира да мие центъра на София. Давам ви образец за метода, по който действаше някогашният кмет и хората виждаха бързите му решения в деяние.

- Екипът на госпожа Фандъкова поставя доста старания в тази посока, всяка година усилваме бюджета за разчистване на града, купуваме нова техника, пред общината може да видите едни дребни септични машини за разчистване. Тоест, въпросът е да не се постановат единствено спорадични дейности, а да променим системата, да затегнем контрола. Всяко едно позвъняване, ще предизвика инспекция и по-интензивна работа на място, това е в огромна степен смисълът на нашето престояване тук. Но огромната задача е да се обезпечат пари, да се сътвори организация и надзор, които да обезпечат чистотата на града.

- Проветриво ли е това място, столът на ръководителя на СОС?

- Проветривостта му не съставлява терзание за мен. Не желая да звуча самонадеяно, аз съм пръв измежду равни. Организирам работата на СОС, пробвам се да натрапвам ново движение, да сътворяваме разнообразни направления на работа по целите - освен с сътрудниците в групата на ГЕРБ, на които благодаря за екипната работа. Говорим и за другите групи, които във всеки един миг, когато решат, че не си правя работата, могат да ми изискат оставката. Не ме тормози това. Моята задача е да знам, че съм направил най-хубавото. Всеки ден споделям на сътрудниците: за през днешния ден направихме най-хубавото, на следващия ден отново.

- С какво Ви изкуши предлагането, то пристигна от госпожа Фандъкова или от господин Борисов?

- От госпожа Фандъкова, защото ми сподели, че имаме потребност от нова сила. Неслучайно смяната стартира от София на локалните избори преди две години и половина към този момент - листата бе отворена за такива като мен. Ние бяхме представители на гражданската квота, имахме изключителния проф. Иво Петров, имахме сътрудник проектант, сътрудник публицист - разнообразни класи бяха показани. И един юрист, несъмнено, тъй като около проблемите някой би трябвало да затормозява сътрудниците с " не може ", " не става ", " процедурата е такава ". Честно казано, към този момент бях навлязъл в работата като ръководител на Финансовата комисия на СОС, което беше предизвикателство, поради пандемията и спада на приходите. Тази ми работа - като ръководител на СОС ми дава повече благоприятни условия да се случват повече от концепциите, които имаме, и да решаваме повече от проблемите, които сме дали обещание да решим.

- Ще върнете ли книжния пазар на площад Славейков?
- Там думата имат специалистите. Водят се диспути, имаше оферти по какъв начин да наподобяват новите щендери за продажба на пазара. Нека оставим урбанистите, архитектите, обществеността да решат какво да се случва в това пространство. На мен персонално доста ми липсват книгите. Това място загуби от своята еднаквост. Ние и сътрудниците специалисти предложихме няколко неща, ще забележим до каква степен са полемиките по този въпрос.

- А ще махнете ли велоалеята по ул. Раковски. Особено смущаваща е тя пред постройката на Съюз на демократичните сили, пред Дома на Европа.

- Ние в Общинския съвет сме дребният парламент и се занимаваме с въпроси на макро-ниво. Не желая да тичам от тематиката. Имаме разнообразни гледища за това трасе. На мен не ми харесва положението, в което се намира то - с разрушени разделители и прочие. От друга страна, би трябвало да си даваме сметка, че градът би трябвало да дава повече опция за досегаемост посредством велоалеите. Има гневна опозиция от хората, ползващи велоалеите. Глобалният въпрос е каква София желаеме да има във връзка с достъпността с велоалеите. Без подозрение, ние вършим разнообразни велоалеи, виждате ги по бул. " България " - с цел да има достъп до планината. Бавим се, с цел да построяваме по-добра съгласуваност. Тук обаче измежду главните проблеми на ръководството е освен положителната концепция - би трябвало да се комуникира с жителите, да чуем другите заинтригувани страни. Така вършим с всяка от наредбите, които променяме. Така направихме с търговците на фойерверки, досещате се, че не те са във екстаз от това, че ще ограничаваме използването на стоката им, на психолозите, на другите организации, които работят с деца със специфични потребности. Така вършим и с измененията за преместваемите обекти. Обсъждаме текст по текст с търговците, със стопаните на преместваемите колички, с районните кметове, с архитектите - с всички, които вземат решение един подобен проблем. Досещате се, че когато се съберат на една маса тези хора, ще има крайни отзиви, те ще се поскарат, само че тогава хората, които се занимават с ръководството на града, преценят кое е основателно.

Аз персонално имам да доразвия умеенето да чувам - след диалози трансформирах някои от първичните хрумвания, които имах за всяка от тези наредби, тъй като имах основателни рецензии. Така се случва и в зала, доста постоянно има промени даже по време на съвещание на СОС, когато сътрудници с по 15 години опит споделят: Георги, тук не е добре, тъй като може да стане еди-каква си корист. Затова е групово ръководството на града, по тази причина сме 61 общински съветници и всеки работи по разнообразни посоки.

- Кои са Ви съперниците?

- За хора няма да приказвам. Дори ми става погрешно - човек от време на време се увлича в разногласието и в желанието, изключително когато е уязвен. В подобен миг споделям: Вие пък какво направихме до момента? После обаче се спирам: Георги, не биваше по този начин да правиш!

Нашите съперници са неможенето, деленето, нашият народен гений да се изпокараме и най-после да стане по-зле, в сравнение с е било първоначално. Опитвам се, несъмнено, млад съм още, с цел да съм задоволително преклонен, само че да премълча. Хубаво е от време на време човек да си преглътне егото. За фойерверките беше доста занимателно, в случай че чуете другите известия на другите групи, е като анекдот. Ние споделяме: Нашата концепция срещна поддръжка и благодаря на всички сътрудници, с които работихме дружно. Колега от опозицията споделя: Благодарим, че най-сетне припознаха нашата добра концепция. Третите споделят: Нашето предложение се одобри от тези твърдоглавци от ГЕРБ насреща.

Нека това да са проблемите – да спорим за бащинство на положителните резултати. Аз не пребивавам в химера, крепко стъпил съм на земята и си давам сметка, че сме разнообразни хора, имаме разнообразни визии, само че по неподлежащите на договаряне въпроси не трябва да се разделяме. Много постоянно съумявам и там, само че то е въпрос и значително на личностни характерности.

- Усещам, че като че ли политиката Ви е влезнала в кръвта. От кого се учите?

- Много се изучавам от госпожа Фандъкова. Всеки ден работим един до друг по доста въпроси. Нещата, които вършим, постоянно не са единствено задания на Общинския съвет, ние сме един екип и работим доста с нея, с сътрудниците от другите групи също. От Българска социалистическа партия има сътрудници с богат опит, които са потвърдено градивни хора, които е грехота да не чуеш какво ти споделят. Много се изучавам и от хората, на които не желая да наподобявам. Активността, рецензиите са хубаво нещо и са потребни за едно ръководство, само че се изучавам по какъв начин не се прави, по какъв начин не трябва да се прави нещо манипулативно за рейтинг. На хората им омръзна определените от тях, които би трябвало да им вземат решение проблемите, да се състезават кой е по-по-най. Разбира се, в политиката има съревнование на хрумвания. Но при нас е това – да има ли детска градина в регион " Оборище " на сегашния птичи пазар или да няма. Оттам-нататък всички рецензии за мен, за личностните ми характерности или за тези на някои сътрудник, би трябвало да си ги спестяваме. Аз в миналото не съм го правил, по тази причина се пробвам да съм по-дзен.

- Вашето чувство и схващане за политиката е като бяло поле и каквото видите и чуете, посятото семе пониква.
- Дано почвата да е плодородна, тъй като това е нова специалност, няма общо с адвокатската работа и университета. Но доста оказват помощ те, тъй като тук се работи по правила, има закони. Обаче с изключение на писмен знак, има и дух този закон. Когато някой се скрие зад буквичката на закона, погазвайки духа на закона, тогава става дребнотение.

- Още един участва на нашето изявление - бухалът на бюрото Ви. Какво значи този бухал?

- Той е стъпил на книжката. Аз съм си читанка от дребен и в художествената литература намирам очакване. Сега започнах да чета повече и биографии на политици, диалози с хора, минали през този огън. Не може да се опише. Никога не съм си мислел, че някой ще ме подхлъзне като ми даде за автограф нещо, което наподобява в действителност ужасно на пръв прочит. Да си отваряш очите на четири, да си съдбоносен, когато се противопоставяш, тъй като въпросът е кардинален – трябват ни пари за метрото, насреща се чува: Не може, належащо е метрото, само че тъй като сте вие от ГЕРБ и тъй като сте такива и онакива, по тази причина няма да гласуваме по този документ, няма да подкрепим този бюджет. Хора, спрете се, животът е къс! Да работим дружно по значимите планове.

Така че в последно време намирам очакване в книгите, пробвам се да чета доста друга литература, въпреки това, за мен науката си е кей, мой кей. В науката има теза, която се потвърждава, не би трябвало да обикаляш по телевизионните студия и да обясняваш от заран до вечер, че черното е черно и бялото е бяло. Противно на това, което имат хората като визия, че юристите са хора, които са доста сладкодумни, доста приказват - в съда обаче никой арбитър, според мен българските съдии са на доста положително равнище, не оставя да се теглят локуми, да се приказват общи приказки. Там има лимитирано време, в което би трябвало да кажете тезата си, доказателствата и надлежно извод, които да извършите. А това, на което ме учи знанието, същото ползвам и в политиката. Връщайки се на първия въпрос за какво се занимавам на локално равнище с политика: омръзна ми да ми приказват общи приказки. Едни и същи физиономии години приказват едно и също, новите повтарят същите клишета на старите. Смисълът от това да сме нови е да вършим нови неща.

- Влияе ли Ви негативизмът, който в този момент има към ГЕРБ?

- Разбира се. Трудно мога да бъда упрекнат в партиен кариеризъм, защото станах член на партията есента. Видяхме на изборите, че този негативизъм в някаква степен е пресилен. Нашата партия не взе участие в ръководството, само че трайното посланичество да получиш доверие три пъти за една година след всички тези изчегъртвания и какво ли още не, демонстрира, че ние представляваме доста огромна част от българското общество, макар грешките, които са правени, тъй като които не работи, той не бърка.

Обществото припознава в нашите структури хора, които могат да вземат решение проблемите. Сладките приказки са едно, само че след това идват проблемите. Проблем едно – цената на тока. Ние може доста да си приказваме какъв брой са неприятни ГЕРБ, само че цената на тока пораства неимоверно и това го усеща всеки български жител. И в случай че една година се говореше какъв брой сме неприятни ние от ГЕРБ, в този момент идва въпросът – добре, като пристигнаха положителните какво вършат.Тоест, този сантиментален интервал, в който политиците се радват преди избори, завършва в деня на встъпване в служба, тъй като тогава се вижда за какво някои не можем да си позволим да приказваме врели-некипели - тъй като знаем, че от на следващия ден ние би трябвало да сложим подписа си под това нещо.

Аз съм уверен, то се вижда и по публичните реакции - когато предлагаме работещи решения, когато имаме екип на национално равнище, това се прави оценка от хората – госпожа Фандъкова четири пъти печели изборите в разнообразни стадии от рейтинга на партията. Ние сме най-голямата група, нямаме болшинство прочее в Общинския съвет – ГЕРБ имаме 27 от 61 съветници, само че хората чакат да се приказва към този момент всъщност. Мина това време с общите приказки. Аз преподавам на студенти,които са на по 23-24 години, те не са виждали друго ръководство, също така на ГЕРБ. Това са публични процеси, които си текат, обаче по-важното от рейтинга на политиците, е тяхната полза.

Другото гали егото - на човек му харесва да се види по малкия екран, да прочете за себе си. Това не може да е главният претекст, това значи, че сме доста повече егоисти, в сравнение с алтруисти, които сме се хванали за тази работа.

Нашата работа е да решаваме рецесии, да поставяме огромните камъни – конкретика, работа, резултати. Другото е някой да си употребява чара и харизмата, с цел да краде от историческото време на народа. Не мисля, че това е възможно.