Новият халф на Локомотив София, Симеон Славчев, даде ексклузивно интервю

Новият халф на Локомотив София, Симеон Славчев, даде извънредно изявление за уеб страницата. Бившият футболист на Левски удостовери, че голът му против ЦСКА през уикенда е бил с по-специална стойност, само че добави, че насладата му не е целяла да обиди никого, тъй като той почита историята и достиженията на „ аления “ клуб. Полузащитникът се надява, че вторият полусезон ще бъде по-успешен за столичните „ железничари “.

Славчев приказва и за дългия си престой отвън терените през последната към година и половина, в която беше преследван от редица контузии и несгоди. Той даже съобщи, че е обмислял да постави завършек на спортната си кариера, само че в последна сметка е преосмислил, смятайки, че има още какво да даде на спорта.

Здравей, Мони! Започнахте по превъзходен метод втория полусезон, с равенството 1:1 против ЦСКА. Показвате ли по този метод, че излизате за надалеч по-убедителен втори полусезон?

Няколко пъти дублирам, че не обичам да употребявам клишета. Мисля, че повече ни прилягаха трите точки от този мач. Също по този начин считам, че би трябвало да упражняваме по-усилено и да реализираме по-добри резултати. Това е задачата все още – да натрупаме добър актив и да не мислим за зоната на изпадащите. Завишени са цели и се надявам, че резултатите ще са на равнище.

Ти вкара попадение против ЦСКА и се израдва уместно. По-специален ли е този гол за теб?

Може би да, поради, че играх в Левски, е по-специален. Искам да кажа обаче, че товабеше психическа игра. ЦСКА има цялото ми почитание поради историята и триумфите на клуба, не целях да обидя никого. По-щастлив щях да бъда, в случай че това беше надвит гол за нас.

Не за пръв път се разписваш против ЦСКА. Има ли повече мотивация у теб, когато излезеш против този противник?

Определено мотивацията е по-голяма. Всеки състезател, както и аз, знае, че е по-сладко да се играе в дербита, против по-добри играчи. Емоцията и зарядът са по-значими. Затова е по-сладко. Срещу който и да играем обаче е значимо за мен да се потвърдя и да се представям добре, пробвайки се да си върна игровата процедура. Знаете, последната над година имах много травми и неприятен шанс в това отношение. Липсваше ми игровият темп и мачовете. В момента задачата е да се потвърдя във всяка подготовка и мач и да изпитвам наслаждение от играта.

Преди броени седмици стана част от отбора на Локомотив. Как се стигна до прехвърлянето и за какво избра тъкмо този отбор?

Господин Иван Василев ми звъня преди време, имахме и диалози. Исках да покажа, че думата ми тежи на място, защото по това време имах контракт с Левски. Казах му, че според от това по какъв начин се развият нещата, той ще е първият човек, на който ще се обадя. В последна сметка разтрогнах с Левски и бързо подписах с Локомотив.

През последните две години ти се насъбраха доста контузии и малко мачове. Колко мъчно беше за теб да не си непрекъснато в игра и да имаш толкоз здравословни проблеми?

Имах голямото предпочитание да играя за Левски, по тази причина и избързвах със завръщането на терена. Исках да оказвам помощ на тима, даже и невъзстановен. Не се знаеше накъде щеше да отиде клубът, тъй че желаех просто да съм потребен. Вместо това обаче нито помагах на себе си, нито на тима. За интервала ми в Левски не помня миг, в който да съм бил изцяло здрав.

Първо счупих пръст на крайници и след това претърпях интервенция. Заради избързване скъсах бедрен мускул, като по-късно ме повтори тази травма поради прибързаност. След това влязох в някаква форма и ме удари Ковид. Изкарах го относително тежко и получих възбрана да упражнявам в границите на два месеца. След като ти се насъберат толкоз неща за към година, ти е нужно много време, с цел да си върнеш физическата и спортно-техническата форма. Заради тази липса на шанс ме е гняв. Беше тежък интервал, само че в този момент съм фокусиран да си възвърна равнището.

Минавали ли са черни мисли през главата ти за отричане?

Няма да излъжа, мина такава мисъл. Около октомври месец изключително. Когато разбрах, че нямам място в Левски, бях много засегнат и отчаян, тогава ми минаха такива мисли. Приех решението обаче. Не мога да кажа, че съм преосмислил нещата, тъй като решението не беше изрично, само че се съвзех и взех решение, че има какво да реализира, към момента.

Все още си единствено на 28 и пламъкът бушува у теб. Цел ли е да се опиташ да излезеш за един финален път в чужбина?

Представям си, че има няколко крачки пред мен, преди да мисля за нещо сходно и не трябва да прибързвам. На първо време, би трябвало да работя и да се потвърдя в Локо София, с цел да се покажа и на родна сцена. Целта на всеки футболист е да играе на по-високо равнище, несъмнено. Това не е първостепенната ми цел към този момент, само че първоначално би трябвало да си извоювам правото да играя още веднъж зад граница.

Ти си измежду последните играчи, които съумяха да се задържат по-дълго в чужбина и да се утвърдят. Защо младите изпитват толкоз компликации, с цел да се интегрират в отборите си отвън България?

Да, доста по-различно и по-трудно е в чужбина. Манталитетът, условията, тренировките – не може да си дадеш сметка за тези неща, до момента в който не си се сблъскал от първо лице с тях. Също по този начин, някои хора мислят, че в чужбина парите порастват по дърветата, само че това не е по този начин. Необходими са доста ограничения и старания. Манталитетът е основната спънка пред футболистите, с цел да се потвърдят зад граница и да останат там за по-дълго време.

Кариерата ти стартира като част от един много младолик състав на Литекс преди към 10 години. Какво беше чувството да играеш под управлението на Христо Стоичков още в самия старт на професионалния си път?

За това съм извънредно признателен на Литекс като клуб, на управлението и треньорите в школата. За Христо Стоичков не давам да се споделя нищо неприятно. Изключителен човек, който ми е дал доста и с който и до ден сегашен подкрепям постоянна връзка. Той ми дава постоянно препоръки и се явява като мой футболен татко. Без него нямаше да съм това, което съм в този момент. Види ли той почитание, то и той ще покаже сходно. След това ще се раздаде изцяло за теб. Трябва му малко, с цел да покаже същността си – на един доста добър човек.

Да поговорим и за националния тим. През последните години ти беше дейна част от състава. Поставяш ли си го като цел още веднъж да попаднеш в полезрението?

Определено, това е част от стълбата, за която говорех по-рано. Възможността ще пристигна, в случай че съм твърдоглав и си го заслужа. Това е едно от нещата, на които се надявам, сигурно.

Последната година беше преходна за представителния ни отбор, който минава през сериозен развой на подмладяване. Как гледаш на това и вярна ли е насоката?

Това е един доста забавен развой за националния тим. Подмладяването не би трябвало да става принудително, всеки би трябвало да си заслужи мястото. Не, че в този момент не е точният миг. Помня, когато в Литекс успяхме да пробием доста млади играчи, че всички се бяхме потвърдили в младежки и юношески гарнитури. Никой не пристигна да ни каже, че ще играем, тъй като сме млади. Ако заслужаваш да играеш, то ще се случи. Затова в оня интервал Литекс даде толкоз футболисти, които по-късно излязоха в чужбина и бяха гръбнака на националния тим. Това е методът. Хубаво е да има подмладяване и в случай че е подплатено с представяния, то това ще е оптималният сюжет.

И за край, Мони – какво си пожелаваш в идните месеци?

В персонален проект си поисквам да съм здрав. В професионален си поисквам повече щастливи футболни моменти и несъмнено още здраве, тъй като последвам правилото, че невъзнаграден труд няма. Това мога да си пожелая.