От Перикъл до пушената херинга: защо Борис Джонсън е толкова добър оратор
Новият английски министър председател се похвали един път, че може да изрецитира първите 100 стиха на " Илиада " на старогръцки. Борис Джонсън от дълго време печели политически дивиденти с натруфения си изказ, включващ бомбастични изрази, таен речник, отвреме-навреме неучтивост и епизодични неудържими експлоадирания.
Той комбинира привидно спонтанни речи с препратки към античността и известната английска просвета и натрупа популярност, като от време на време употребява спорни имперски анахронизми.
" Джонсън използва езика, като смесва непредвидени метафори и истински изрази с хиперболи и носталгия с изразителен английски привкус ", разяснява пред организация " Ройтерс " Филип Саржънт, учител по приложна филология в Open University. Начинът му на поведение също е значим, " тъй като добавя подигравчийско-геройската поза с многознайно фукане, а това прибавя лъх на комизъм ".
Дръзката вербална надменност е една от запазените марки на Джонсън още от времето, когато е учил в " Итън " и " Оксфорд ". Като политик той усъвършенства примамливата си изразителност и постоянно засенчваше сътрудниците си в Консервативната партия, привличайки по-нископоставените ѝ членове. Сред написаните от него книги е биография на персоналния му воин Уинстън Чърчил, а седмичната му колонка във в. " Телеграф " му носи 22 917 лири месечно.
© Reuters
Лингвистите откриват добре преценена приложимост на езика зад вербалните му акробатики. " Пред хората той употребява най-малко следните маски: вдъхновяващия оратор, приятния събеседник и непохватния дилетант ", споделя преподавателят по филология в Университета на Ланкастър Пол Чилтън. " Той знае, че с цел да завладее публиката, би трябвало да я разсмее, а това ще прикрие неналичията на политически проекти, нежеланието да поеме задължения, полуистините, неистините и пренебрегването на обстоятелствата. За тях просто няма място, до момента в който той хвърля прахуляк в очите на хората. "
Преувеличените му съпоставения обаче разпалват мощни пристрастености. Той разгласи, че договорката на Тереза Мей за Брекзит дава на Англия " статут на колония ", а пред 2016 година съобщи, че Европейски Съюз се пробва да сътвори супердържава по образеца на Адолф Хитлер и Наполеон Бонапарт. Веднъж сподели, че американският президент Барак Обама таи съмнение към Англия поради кенийския си генезис. Печелил е съревнование за най-обидно стихотворение, отдадено на турския президент Реджеп Ердоган.
Атина и Рим
Няма доста модерни политици, които толкоз постоянно да показват възхищението си от Древна Гърция, както Александър Борис де Пфефел Джонсън. Научил латински и старогръцки в университета, в едно от последните си изявленията той призна, че е почитател на атинския общественик и оратор Перикъл.
Употребата на тези езици и препратки му дава престиж, сочи Чилтън, който е забелязал, че Джонсън се придържа към типичен декламаторски техники. За образец той уточни една от последните му предизборни прояви, когато Джонсън размаха пушена херинга пред съпартийците си, подигравайки се на Европейския съюз, който сякаш претендирал тя да е опакована в лед. Това не беше правилно, само че пък беше античен реторически трик. " Катон Стари е занесъл картагенско грозде в римския Сенат, с цел да илюстрира гледната си точка ", споделя Чилтън.
Той комбинира привидно спонтанни речи с препратки към античността и известната английска просвета и натрупа популярност, като от време на време употребява спорни имперски анахронизми.
" Джонсън използва езика, като смесва непредвидени метафори и истински изрази с хиперболи и носталгия с изразителен английски привкус ", разяснява пред организация " Ройтерс " Филип Саржънт, учител по приложна филология в Open University. Начинът му на поведение също е значим, " тъй като добавя подигравчийско-геройската поза с многознайно фукане, а това прибавя лъх на комизъм ".
Дръзката вербална надменност е една от запазените марки на Джонсън още от времето, когато е учил в " Итън " и " Оксфорд ". Като политик той усъвършенства примамливата си изразителност и постоянно засенчваше сътрудниците си в Консервативната партия, привличайки по-нископоставените ѝ членове. Сред написаните от него книги е биография на персоналния му воин Уинстън Чърчил, а седмичната му колонка във в. " Телеграф " му носи 22 917 лири месечно.
© Reuters
Лингвистите откриват добре преценена приложимост на езика зад вербалните му акробатики. " Пред хората той употребява най-малко следните маски: вдъхновяващия оратор, приятния събеседник и непохватния дилетант ", споделя преподавателят по филология в Университета на Ланкастър Пол Чилтън. " Той знае, че с цел да завладее публиката, би трябвало да я разсмее, а това ще прикрие неналичията на политически проекти, нежеланието да поеме задължения, полуистините, неистините и пренебрегването на обстоятелствата. За тях просто няма място, до момента в който той хвърля прахуляк в очите на хората. "
Преувеличените му съпоставения обаче разпалват мощни пристрастености. Той разгласи, че договорката на Тереза Мей за Брекзит дава на Англия " статут на колония ", а пред 2016 година съобщи, че Европейски Съюз се пробва да сътвори супердържава по образеца на Адолф Хитлер и Наполеон Бонапарт. Веднъж сподели, че американският президент Барак Обама таи съмнение към Англия поради кенийския си генезис. Печелил е съревнование за най-обидно стихотворение, отдадено на турския президент Реджеп Ердоган.
Атина и Рим
Няма доста модерни политици, които толкоз постоянно да показват възхищението си от Древна Гърция, както Александър Борис де Пфефел Джонсън. Научил латински и старогръцки в университета, в едно от последните си изявленията той призна, че е почитател на атинския общественик и оратор Перикъл.
Употребата на тези езици и препратки му дава престиж, сочи Чилтън, който е забелязал, че Джонсън се придържа към типичен декламаторски техники. За образец той уточни една от последните му предизборни прояви, когато Джонсън размаха пушена херинга пред съпартийците си, подигравайки се на Европейския съюз, който сякаш претендирал тя да е опакована в лед. Това не беше правилно, само че пък беше античен реторически трик. " Катон Стари е занесъл картагенско грозде в римския Сенат, с цел да илюстрира гледната си точка ", споделя Чилтън.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ