Новите учебни програми за 11-и и 12-и клас вече са

...
Новите учебни програми за 11-и и 12-и клас вече са
Коментари Харесай

Любовта и родното срещу неграмотността и скучното

Новите образователни стратегии за 11-и и 12-и клас към този момент са одобрени след вял спор главно по правилото на структуриране на тематиките по литература. Малцината учители, които разясниха обществено предложенията, се оповестиха срещу обединяването на наложителните текстове в разнообразни тематики " Родното и непознатото ", " Вярата и вярата ", Любовта " и т. н, тъй като това съгласно тях щяло да затрудни учениците, защото творбите ще са извадени от подтекста на епохата. Макар че създателите на плана са показали въображение: в тематиката " Родното " в 11-и клас, около " Железния светилник " са подредени " Бай Ганьо на посетители " и " Криворазбраната цивилизация " като най-характерни за родното, а в " Труд и творчество " (неособено автентично хрумване) е подложен разказът " Ветрената мелница ", несъмнено тъй като Лазар Дъбака еднообразно чевръсто върти теслата и ръченицата. В края на краищата като ще има тематики, би трябвало и творбите да се подредят някак в тях.

Чу се и наложителният писък поради отпадането на някои творби - този път жалихме фейлетоните на Алеко, въпреки че е мощно евентуално огромна част от коментиралите тематиката въобще да не са ги чели. То и " Бай Ганьо " не е толкоз четен, единствено действителността ни държи основния воин настоящ. Слава Богу академичната ни общественост се взе в ръце, написа писмо до министъра на образованието и другият заплашен от отпадане - Емилиян Станев се озова в програмата за 11-и клас с " Крадецът на праскови ".

Всъщност в какъв ред тъкмо ще се учат творбите и кое от тях ще отпадне няма никакво значение. Единствените заинтересувани от " измененията " са създателите на плана и издателствата. Вероятно учениците от 11-и и 12-и клас даже не са разбрали, че са направени такива. Защото образователното наличие, макар упоритото му актуализиране през последните години, не провокира у тях никакво неспокойствие. Единственият тласък за проучване на материала е държавният зрелостен изпит, само че резултатите и тази година затвърдиха усещането, че даже той не е в положение да провокира интерес към българските създатели. Учениците всеобщо се насочиха към есето, като " по-лесно ", а тези които не го направиха, се пробваха в интерпретативно съчинение по стихотворението " Вяра " на Вапцаров. Както се оказа, една сериозна част от тях са го преразказали, въпреки да е мъчно да си представим, по какъв начин може да стане това със стихотворение. Така или другояче резултатите демонстрираха слаб растеж по отношение на 2017-а година - 53,94 против 52,57 точки. Статистика, която може да бъде оспорена, тъй като сред оценките по области и националната междинна стойност има очевидно разминаване, съгласно анализите на Института по пазарна стопанска система.

Според експерти, които от години наблюдават резултатите от матурите, слабият растеж се дължи на снижената компликация на дилемите, унизително ниската канара на оценяване и натиска върху проверяващите да бъдат одобрявани за правилни отговори, които са противоречиви.

Колко безпомощно е Министерството на образованието в опитите си да стимулира учениците да се образоват, потвърди и желанието, оповестено преди две години да се вкара матура по БЕЛ в 10-ти клас (за образователната 2019/2020 г), на която инспекцията на грамотността им да става с текст за четене с схващане.

Какво четат и схващат младежите през днешния ден?

Преди година бяха оповестени резултатите от национална акция на водещ всекидневник и мобилен оператор " 18 книги на 18-годишните ". Оказа се, че порасналите деца избират фентъзи романите и българска историческа литература. Начело застана " Хари Потър ", " Време разделно " леко изпревари " Властелинът на пръстените ", Джон Грийн е измежду желаните създатели с " Вината в нашите звезди ", а " 50 нюанса сиво се подреди " сред " Пипи Дългото чорапче " и " Мечо Пух ".

Сред българските създатели в тази ранглиста са Захари Карабашлиев, Георги Господинов, Людмила Филипова, едвам след тях се подрежда Николай Хайтов с " Диви разкази ", а по-надолу, след хитовия " публицист " Емил Конрад е намерила самопризнание Блага Димитрова с романа си " Лавина ".

Нито един от участвалите над 600 възпитаници в изследването не е показал създател, от наложителната образователна стратегия по литература в 11-и и 12-и клас. Както и да редим творбите в учебниците това няма да се случи. Първо, тъй като четенето е изпитание, което днешните деца все по-рядко се вършат, и второ, тъй като това, което се предлага за четене, им е изцяло безинтересно.

Така неграмотността и скучното надделяват любовта и родното. /news.bg
Източник: dnesplus.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР