Новата година е тук и с нея пред очите ни

Новата година е тук и с нея пред очите ни ще се разкрият доста небесни зрелища. На 21 януари Луната ще ни се коства по-голяма от нормално, тъй като перигеят и пълнолунието съвсем съответстват. Тогава ще станем очевидци и на цялостното лунно затъмнение, което ще можем да следим от 6,41 ч до 7,43 ч с оптималната фаза (1,20) в 7,12 ч. През месеца няма да стане по-топло, само че най-малко ще ни огрява малко повече от нормално или по-точно денят ни ще нарасне с още един час. От синевата ще падат звезди, които няма да спрат своя пад чак до април. Но ето какво още можем да забележим, щом вдигнем глава към висините - споделя ни доцент доктор Васил Умленски:

Слънцето - Денят пораства като зрънце

Денят нараства с един час – от 9,14 до 10,14 часа. В началото на интервала изгревът е малко преди 8 ч, а залезът – десетина минути след 17 ч. В края изгревът е малко след 7,30 ч, а залезът – десетина минути преди 18 ч. На 20 януари Слънцето минава от зодиакалното съзвездие Стрелец в Козирог. На същата дата в 11 ч то навлиза в знака на Водолея.
Денят нараства от 9,14 до 10,14 часа. В началото на интервала изгревът е малко преди 8 ч, а залезът към 17,10 ч. В края изгревът е малко след 7,30 ч, а залезът към 18,10 ч.

Луната или по какъв начин се играе на гоненица със Земята

Най-далече от Земята (в апогей) тя е на 8 януари (406081 км), а най-близо (в перигей) – на 21 януари (357346 км). На 21 януари Луната наподобява малко по-голяма от нормално, тъй като перигеят и пълнолунието съвсем съответстват (суперлуние). На същата дата нашият сателит ще се потопи изцяло в сянката на Земята. Частичното затъмнение стартира в 5,34 ч и приключва в 8,50 ч. Пълното затъмнение трае от 6,41 ч до 7,43 ч. Максималната му фаза (1,20) е в 7,12 ч. Видимо е от Европа, северозападната част на Азия, Африка, Северна и Южна Америка, о-в Гренландия, Атлантическия океан, Тихия океан и Северния ледовит океан.
От България затъмнението ще може да се следи от началото до залеза на Луната в 7,59 ч (цялата цялостна фаза).първа четвърт            14 януари               12,17 ч - 0,23 ч               пълнолуние                    21 януари               17,50 ч - 7,59 ч         последна четвърт        27 януари                  xxx* - 12,08 ч                новолуние                     4 февруари             7,29 ч - 17,20 ч           *Лунното „ денонощие “ е по-дълго от междинното слънчево денонощие, по тази причина на 27 януари няма изгрев. Той е в 1,07 ч на идната дата.

Пътят на Луната през съзвездията в помощ на биодинамичните земеделци

В началото на интервала Луната е в съзвездието Козирог, низходяща. „ Най-ниско “ под еклиптиката тя е на 14 януари. След това е възходяща до 26 януари, когато е „ най-високо “ над еклиптиката и още веднъж низходяща до края на интервала.

Ето и датите на нейното нахлуване в идващите зодиакални съзвездия:
10 януари – Водолей;12  януари – Риби;14  януари – Овен;17  януари – Бик;19  януари – Близнаци;21  януари – Рак;22  януари – Лъв;             25  януари – Девица;28  януари – Везни;         30  януари – Скорпион;1   февруари – Стрелец;4  февруари – Козирог;6  февруари – Водолей.
Звезди и планети - Венера... красива и на сутринта

С рухването на нощта величественият Орион изгрява към изток. Ниско към изток-североизток са Близнаците Кастор и Полукс. Над тях е ярката Капела от съзвездието Колар. Най-ярката звезда – Сириус от Голямото куче – изгрява към югоизток към два часа след залез-слънце. Над звездата Бетелгейзе от Орион е Алдебаран – яркочервеното око на Бика. Блестящата Вега е ниско към северозапад, над нея е Лебедът. Сутрин Вега е към североизток, яркият Арктур от Воловар – към югозапад.
Меркурий е забележим за малко единствено при започване на интервала (сутрин към югоизток преди изгрев-слънце). Венера е Зорница, появява се след 4 ч. Блестяща е, евентуално ще се вижда и след изгрев-слънце (Деница). На 22 януари е до Юпитер, а на 31 януари е в съвпад с най-яркото нощно величие – Луната. Това са зрелища, които си заслужава да се видят. След залез-слънце Марс е високо към югозапад. Скрива се под хоризонта малко преди среднощ. През нощта на 12-и против 13 януари е покрай Луната. Остава в съзвездието Риби. Юпитер е забележим за към два часа (преди изгрев-слънце, към югоизток). Остава в тринадесетото зодиакално съзвездие – Змиеносец. В съединяване е с Луната на 31 януари. Сатурн остава в Стрелец, само че не е комфортен за наблюдаване – губи се в слънчевите лъчи.

Метеорните потоци - проливен дъжд от звезди до април

До 12 януари към момента е деен изобилният рояк Квадрантиди с радиант в северния завършек на съзвездието Воловар (след среднощ към изток, преди изгрев-слънце – към юг). Около 17 януари е максимумът на Делта-Канкридите, когато при удобни условия се следят до четири метеора в час. Радиантът им е в съзвездието Рак, което изгрява към изток към два часа след залез-слънце и кулминира към юг към среднощ. След 25 януари са дейни и Виргинидите с радиант в съзвездието Девица, което изгрява към среднощ. Това е най-продължителният „ звезден дъжд “ – срещите с метеорни тела от този поток не престават до 15 април. Възможни са ярки метеори и даже болиди.