Нова година е времето, когато е обичайно да се прави

Нова година е времето, когато е всекидневно да се прави равносметка на миналата година и да се чертаят проекти за бъдещето. Да се ​​реализират всички тези световни проекти обаче от време на време е доста по-трудно, в сравнение с да се направи лист с стремежи за идната година.
Психолозите считат, че това може да се дължи на „ погрешно позиционирана сила ". Въпреки че може да имаме добра визия какво желаеме да подобрим, от време на време просто ни липсва схващане за това по какъв начин да стигнем до задачите. 
Психолозите настояват, че не би трябвало да разчитате единствено на силата на волята, с цел да постигнете задачите си. Стремежът към бързо решение на дългогодишни проблеми също няма да сработи. Психолозите предлагат да се сътвори система, която ще помогне да се трансформира мечтаното държание в държание по дифолт и тогава ще стане доста по-вероятно задачите да бъдат реализирани.

Целите са високи, навиците са недорасли

Желанието ни да „ стартираме от нулата “ постоянно ни кара да си слагаме доста амбициозни цели. Например споделяме си, че желаеме да отслабнем фрапантно през идната година. Идва обаче Нова година и мотивацията ни постоянно избледнява. Психолозите са безапелационни: цялата работа е в това, че задачата ни в началото е била доста нереалистична.
Вместо да преследвате ефимерната цел да отслабнете, по-добре е да си създадете табиет да вършиме леки 20-минутни тренировки през ден през първите 3 месеца. Психолозите поучават да се концентрирайте върху нещо стабилно и дейно.
Започнете с нещо минимално – ежедневна разходка или лек стречинг и последователно изграждайте и затвърждавайте този табиет. Основната концепция е да включим мечтаното държание в нашия лист с държания по дифолт. Когато тези елементарни привички се развият и затвърдят, ще ни бъде доста по-лесно да преминем към по-сложни задания, като вървене на фитнес или джогинг.

Принципът „ в случай че - тогава “

Психологът Торстен Мартини-Хенгер предлага различен метод за подкрепяне на развиването на мощни привички - планирането на дейности съгласно правилото „ ако-тогава “.
Всичко, което би трябвало да създадем, е да хакнем асоциативната архитектура на мозъка и да свържем мечтаното държание с съответна обстановка. Например всеки ден преди работа можем да вършим 5 клякания. Този способ, несъмнено, не подсигурява обвързаност към несъмнено държание, само че доста ще усили възможностите ни за осъществяване и фиксиране на избран табиет.

Целите изискват гигантски старания, навиците са автоматизирани

Повечето от нас неправилно считат, че държанието ни е подбудено от усеща и стремежи, само че в действителност ежедневните ни ритуали са свързани с навиците. Погрешно приписваме на „ вътрешното положение “ това, което е провокирано от навиците, написа в новото си изследване психологът Асафар Мазар.

Според него навиците са извънредно значими в живота ни, защото те са задействани по дифолт, което значи, че правим избрани дейности, даже и да нямаме особено предпочитание.Изследване на неговия сътрудник Уенди Ууд пък сподели, че навиците ни образуват съвсем 40% от ежедневното ни държание. Тоест имаме прелестна опция да автоматизираме мечтаното държание, развивайки го в табиет.
Според Мазар най-хубавото, което можем да създадем за себе си, е да понижим „ триенето “ сред себе си и мечтаното държание. Например вместо просто да разчитаме на силата на волята си, с цел да вземем решение да се храним по-здравословно, би било доста по-добре да премахнем съхранението на „ рискови “ храни в кухнята и да ги сменяем със здравословни закуски.
Източник