Гънчо Гънчев: България се нуждае от пълна подмяна на изгубилия легитимност политически елит
Нова форма на длъжностен кабинет, нови права на президента… Това са част от измененията в Конституцията, които депутатите в последния парламент направиха. Но постигнахме ли нещо по-добро…
- Адвокат Гънчев, по какъв начин гледате на мечтаното гръмко оповестяване, че България се нуждае от конституционна промяна, и това, което стана в реалност?
- България не се нуждае от конституционна промяна, а от рестарт на политическата ни система и цялостна замяна на изгубилия легитимност политически хайлайф. Това, което българските жители чакаха от шумно прокламираната конституционна промяна, беше да се върне чувството на жителите за правдивост - обществена, финансова и правосъдна. На процедура, това не се случи. Цялата прищявка за конституционна смяна изигра единствената си роля и тя е да се ограничи властта на президента и опцията да назначава служебни държавни управления, както и опцията политическата класа да управлява изборния развой. Както се споделя: “Kойто заплаща, той поръчва и музиката ”.
Контролът върху Министерство на вътрешните работи, службите и прокуратурата, на процедура, обезпечава протекцията, която е нужна, с цел да действа мрежата за пазаруване и пласиране на гласове.
Бездействието на органите на реда и затварянето на очите им води до чувството на хората, че изборите авансово са предрешени. Мантрата “всичко е решено ” и “всички са маскари ” от дълго време е призната от обществото ни и отблъсква кадърните и кардиналните хора от политиката, а масата от обществото ни се отхвърля непринудено от конституционното си право да гласоподава. Това води до мултиплициране на едни и същи политически субекти и неналичието на стандарти и първокласен асортимент на политическите ни водачи.
- Виждаме, че концепцията бе Народното събрание да управлява служебното държавно управление, а депутатите си гласоподаваха почивка. Защо?
- Абсолютен нон сенс. Както споделих и нагоре, задачата на систематичните играчи беше ограничение на правото на президента да назначава служебно държавно управление, което да провежда и организира почтени и транспарантни избори. На процедура, тези които излъгаха гласоподавателите си, имам предвид ГЕРБ и ПП-ДБ, посредством парламентарното си болшинство с Движение за права и свободи и посредством порочно заченатата „ сглобка “, овладяха Народното събрание и постановиха конституционните промени. Парламентарната република, за жалост, от дълго време се е изчерпала - най-малко във типа, в който в този момент действа. Депутатите от дълго време са заложници на партийните повели, егото на ръководителите си и техните персонални ползи. Вмешателството на непознати посолства и неналичието на съпротивителни сили в политическите ни водачи да отстояват националния ни интерес, създава чувството за липса на суверинитет и превръщането на България просто в услужлива територия, управляванa от наместници.
В българското общество и националните медии липсва плурализъм, непознатото мнение е дамгосвано, играта с думи като евроатлантизъм, европейски полезности и парламентаризъм от дълго време са изпразнени от наличие. Излизането на Народното събрание във почивка сподели за следващ път, че измененията в Конституцията са едно недомислие и че Народното събрание, самичък по себе си, не желае да бъде коректив, а по-скоро патерица на огледалния облик на подалото оставка постоянно държавно управление „ Денков-Габриел “, имам предвид държавното управление на министър ръководителя Главчев.
- Все повече се разяснява, че измененията в законите са противоконституционни. А Конституционният съд мълчи. Докога…
- Макар да имаме за резултат смяна на Конституцията, всеки един закон за нейното изменение и допълнение произтича от Конституцията, т.е. има второстепенен темперамент и по форма и наличие ѝ е зависещ. Конституционната процедура признава, че подобен акт на Народното събрание може да бъде обект на независим надзор след влизането му в действие. Всеки един подобен акт не може да опонира на главните жалони на правото, като измененията могат да бъдат преценявани само, съгласно настоящата Конституция, нейното господство и непосредственото ѝ деяние. Ето за какво, задължението да бъдат спазвани методите и формите за смяна на една конституция не е просто обвързване за ценене на нейните правила, а по-скоро обвързване към отстояване на демократичната, правовата страна и върховенството на закона, което е и фундаментът на всяко едно развито общество.
В тази връзка, надълбоко съм отчаян от Конституционен съд, чаках Конституционен съд да вземе кардинално решение, като поправи кашата, която набедените адвокати в 49-то Народно заседание забъркаха. За жал, както видяхме, даже и в Конституционен съд попаднаха хора, които са чисто партийни кандидатури, хора с ниска социална поддръжка, обвързани в зависимости и не на последно място, без каквато и да е юридическа експертиза. Правото не е лъжица за всяка уста. Това е характерна материя, която би трябвало да основава ред и правила, а не безпорядък и безвластие. За мен, в огромната си, част конституционните промени са незаконосъобразни и популистки. Прикрити зад положителни планове актуалните конституционни промени сътвориха институционална рецесия.
Липсата на навременно решение от страна на Конституционен съд, подкопа правовата страна и демонстрира единствено едно - зависимости.
За да бъде „ инструмент за ръководство “, следено и ограничавано със средствата на демокрацията, е нужно и гарантиране на отбрана на Конституцията от нея самата (Решение № 7 от 13.09.2006 година по к. д. № 6/2006 г.). Поради тази причина и Законът за изменение и допълнение на Конституцията, признат от нормално Народно заседание, предстои на надзор за конституционност – както по отношение на това дали е спазен редът, открит в член 154 и 155 от Конституцията, по този начин и дали в сходство с член 153 от нея, съдържащите се в него промени не засягат въпроси от изключителната подготвеност на Велико национално заседание. При липса на подобен надзор, поражда заплахата всяко Народно заседание да може да променя Конституцията, само че без да съблюдава планувания от нея в член 154 и 155 ред за това, както и в нарушаване на член 153 от Конституцията да засегне въпроси, които са в компетентността на Велико народно събрание (Решение № 3 от 2003 година по к. д. № 22/2002 г.) Т.е. всяко новосформирано парламентарно болшинство да жонглира с конституцията, както му е угодно. Това е въпросът, който е на дневен ред и който чака своето решение, тъй като, смятам, че е неприемливо нормално Народно заседание да прави оферти за промени в статута, функционалностите и организацията на конституционните открити органи, длъжности и съществуващият баланс в тяхното взаимоотношение.
Считам, че измененията, касаещи основния прокурор и разделянето на Висш съдебен съвет на две колегии, не са в отбрана на публичния интерес, а са по-скоро затулен опит за преодоляване на правосъдната система. Разделянето на Висш съдебен съвет на две - на прокурорска и съдийска гилдия, във типа, в който се одобри, не подсигурява самостоятелност и заслужено правораздаване. На процедура правосъдната система загуби своята самостоятелност и легитимност.
- Служебните държавни управления през последните няколко години сътвориха усещането, че президента е някакъв център на власт. А в този момент каква власт имаме…
- Служебните държавни управления бяха един краткотраен кей, в който обществото ни откри успокоение от невижданата политическа рецесия, в която сами се вкарахме. Навлязохме в серпантина от рецесии, от политическа и институционална до конституционна. Причините съгласно мен са две: преди всичко следеният избор и второ ниската изборна интензивност. От своя страна това докара до близки, съвсем идентични резултати при от време на време повтарящите се парламентарни избори и неналичието на опция на политическото статукво.
Президентът от своя страна се трансформира не толкоз в център за власт, това по-скоро е тезата на политическата ни класа, а в център на непоклатимост и единствена опция на настоящето статукво, което е мнение на огромна част от обществото ни.
Самият аз съм републиканец по убеждения и не споделям тезата за съсредоточаване на властта в ръцете на един човек, само че съм за баланс сред управляващите. Защото както се споделя: “Власт власт възпира ”.
Според доктрината за разделянето на управляващите, трите функционалности на държавното ръководство – законодателна, изпълнителна и правосъдна, би трябвало да бъдат разграничени и изпълнявани от разнообразни органи, избрани от Конституцията. Изпълнителната, законодателната и правосъдната власт би трябвало да се реализират от самостоятелни институции, само че в своите отговорности те взаимно да се управляват. Тези клонове на държавното ръководство би трябвало да са самостоятелни, само че въпреки всичко и да са взаимообвързани, само че без да са подчинени един на различен. Разделението на пълномощията е такова, че не може единият дял на властта да упражнява власт, която влиза в отговорностите на дял. Съдебната власт би трябвало да не е подвластна от политическо въздействие при реализиране на функционалностите си и да е с обезпечена мандатност. Точно тази теория беше на практика унищожена и стана пленник на политическата класа. Властта се концентрира в ръцете на политиците./fakti.bg
- Адвокат Гънчев, по какъв начин гледате на мечтаното гръмко оповестяване, че България се нуждае от конституционна промяна, и това, което стана в реалност?
- България не се нуждае от конституционна промяна, а от рестарт на политическата ни система и цялостна замяна на изгубилия легитимност политически хайлайф. Това, което българските жители чакаха от шумно прокламираната конституционна промяна, беше да се върне чувството на жителите за правдивост - обществена, финансова и правосъдна. На процедура, това не се случи. Цялата прищявка за конституционна смяна изигра единствената си роля и тя е да се ограничи властта на президента и опцията да назначава служебни държавни управления, както и опцията политическата класа да управлява изборния развой. Както се споделя: “Kойто заплаща, той поръчва и музиката ”.
Контролът върху Министерство на вътрешните работи, службите и прокуратурата, на процедура, обезпечава протекцията, която е нужна, с цел да действа мрежата за пазаруване и пласиране на гласове.
Бездействието на органите на реда и затварянето на очите им води до чувството на хората, че изборите авансово са предрешени. Мантрата “всичко е решено ” и “всички са маскари ” от дълго време е призната от обществото ни и отблъсква кадърните и кардиналните хора от политиката, а масата от обществото ни се отхвърля непринудено от конституционното си право да гласоподава. Това води до мултиплициране на едни и същи политически субекти и неналичието на стандарти и първокласен асортимент на политическите ни водачи.
- Виждаме, че концепцията бе Народното събрание да управлява служебното държавно управление, а депутатите си гласоподаваха почивка. Защо?
- Абсолютен нон сенс. Както споделих и нагоре, задачата на систематичните играчи беше ограничение на правото на президента да назначава служебно държавно управление, което да провежда и организира почтени и транспарантни избори. На процедура, тези които излъгаха гласоподавателите си, имам предвид ГЕРБ и ПП-ДБ, посредством парламентарното си болшинство с Движение за права и свободи и посредством порочно заченатата „ сглобка “, овладяха Народното събрание и постановиха конституционните промени. Парламентарната република, за жалост, от дълго време се е изчерпала - най-малко във типа, в който в този момент действа. Депутатите от дълго време са заложници на партийните повели, егото на ръководителите си и техните персонални ползи. Вмешателството на непознати посолства и неналичието на съпротивителни сили в политическите ни водачи да отстояват националния ни интерес, създава чувството за липса на суверинитет и превръщането на България просто в услужлива територия, управляванa от наместници.
В българското общество и националните медии липсва плурализъм, непознатото мнение е дамгосвано, играта с думи като евроатлантизъм, европейски полезности и парламентаризъм от дълго време са изпразнени от наличие. Излизането на Народното събрание във почивка сподели за следващ път, че измененията в Конституцията са едно недомислие и че Народното събрание, самичък по себе си, не желае да бъде коректив, а по-скоро патерица на огледалния облик на подалото оставка постоянно държавно управление „ Денков-Габриел “, имам предвид държавното управление на министър ръководителя Главчев.
- Все повече се разяснява, че измененията в законите са противоконституционни. А Конституционният съд мълчи. Докога…
- Макар да имаме за резултат смяна на Конституцията, всеки един закон за нейното изменение и допълнение произтича от Конституцията, т.е. има второстепенен темперамент и по форма и наличие ѝ е зависещ. Конституционната процедура признава, че подобен акт на Народното събрание може да бъде обект на независим надзор след влизането му в действие. Всеки един подобен акт не може да опонира на главните жалони на правото, като измененията могат да бъдат преценявани само, съгласно настоящата Конституция, нейното господство и непосредственото ѝ деяние. Ето за какво, задължението да бъдат спазвани методите и формите за смяна на една конституция не е просто обвързване за ценене на нейните правила, а по-скоро обвързване към отстояване на демократичната, правовата страна и върховенството на закона, което е и фундаментът на всяко едно развито общество.
В тази връзка, надълбоко съм отчаян от Конституционен съд, чаках Конституционен съд да вземе кардинално решение, като поправи кашата, която набедените адвокати в 49-то Народно заседание забъркаха. За жал, както видяхме, даже и в Конституционен съд попаднаха хора, които са чисто партийни кандидатури, хора с ниска социална поддръжка, обвързани в зависимости и не на последно място, без каквато и да е юридическа експертиза. Правото не е лъжица за всяка уста. Това е характерна материя, която би трябвало да основава ред и правила, а не безпорядък и безвластие. За мен, в огромната си, част конституционните промени са незаконосъобразни и популистки. Прикрити зад положителни планове актуалните конституционни промени сътвориха институционална рецесия.
Липсата на навременно решение от страна на Конституционен съд, подкопа правовата страна и демонстрира единствено едно - зависимости.
За да бъде „ инструмент за ръководство “, следено и ограничавано със средствата на демокрацията, е нужно и гарантиране на отбрана на Конституцията от нея самата (Решение № 7 от 13.09.2006 година по к. д. № 6/2006 г.). Поради тази причина и Законът за изменение и допълнение на Конституцията, признат от нормално Народно заседание, предстои на надзор за конституционност – както по отношение на това дали е спазен редът, открит в член 154 и 155 от Конституцията, по този начин и дали в сходство с член 153 от нея, съдържащите се в него промени не засягат въпроси от изключителната подготвеност на Велико национално заседание. При липса на подобен надзор, поражда заплахата всяко Народно заседание да може да променя Конституцията, само че без да съблюдава планувания от нея в член 154 и 155 ред за това, както и в нарушаване на член 153 от Конституцията да засегне въпроси, които са в компетентността на Велико народно събрание (Решение № 3 от 2003 година по к. д. № 22/2002 г.) Т.е. всяко новосформирано парламентарно болшинство да жонглира с конституцията, както му е угодно. Това е въпросът, който е на дневен ред и който чака своето решение, тъй като, смятам, че е неприемливо нормално Народно заседание да прави оферти за промени в статута, функционалностите и организацията на конституционните открити органи, длъжности и съществуващият баланс в тяхното взаимоотношение.
Считам, че измененията, касаещи основния прокурор и разделянето на Висш съдебен съвет на две колегии, не са в отбрана на публичния интерес, а са по-скоро затулен опит за преодоляване на правосъдната система. Разделянето на Висш съдебен съвет на две - на прокурорска и съдийска гилдия, във типа, в който се одобри, не подсигурява самостоятелност и заслужено правораздаване. На процедура правосъдната система загуби своята самостоятелност и легитимност.
- Служебните държавни управления през последните няколко години сътвориха усещането, че президента е някакъв център на власт. А в този момент каква власт имаме…
- Служебните държавни управления бяха един краткотраен кей, в който обществото ни откри успокоение от невижданата политическа рецесия, в която сами се вкарахме. Навлязохме в серпантина от рецесии, от политическа и институционална до конституционна. Причините съгласно мен са две: преди всичко следеният избор и второ ниската изборна интензивност. От своя страна това докара до близки, съвсем идентични резултати при от време на време повтарящите се парламентарни избори и неналичието на опция на политическото статукво.
Президентът от своя страна се трансформира не толкоз в център за власт, това по-скоро е тезата на политическата ни класа, а в център на непоклатимост и единствена опция на настоящето статукво, което е мнение на огромна част от обществото ни.
Самият аз съм републиканец по убеждения и не споделям тезата за съсредоточаване на властта в ръцете на един човек, само че съм за баланс сред управляващите. Защото както се споделя: “Власт власт възпира ”.
Според доктрината за разделянето на управляващите, трите функционалности на държавното ръководство – законодателна, изпълнителна и правосъдна, би трябвало да бъдат разграничени и изпълнявани от разнообразни органи, избрани от Конституцията. Изпълнителната, законодателната и правосъдната власт би трябвало да се реализират от самостоятелни институции, само че в своите отговорности те взаимно да се управляват. Тези клонове на държавното ръководство би трябвало да са самостоятелни, само че въпреки всичко и да са взаимообвързани, само че без да са подчинени един на различен. Разделението на пълномощията е такова, че не може единият дял на властта да упражнява власт, която влиза в отговорностите на дял. Съдебната власт би трябвало да не е подвластна от политическо въздействие при реализиране на функционалностите си и да е с обезпечена мандатност. Точно тази теория беше на практика унищожена и стана пленник на политическата класа. Властта се концентрира в ръцете на политиците./fakti.bg
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ