Кака определи мачовете на своята кариера
Носителят на " Златната топка " за 2007 година Кака дефинира най-значимите дуели от своята кариера. Очаквано в селекцията на популярния нападател попаднаха мачове на Бразилия и Милан.
Бразилия - Германия 2:0, 2002 година
Не взех присъединяване в този мач, само че съм горделив, че бях част от тима. Бях нервозен преди финала, тъй като играехме против Германия - един от най-трудните вероятни противници. След втория гол на Роналдо към този момент знаехме, че ще спечелим. Оставаха пет минути и Фелипе (бел. авт. - Луис Фелипе Сколари) ме погледна и ми сподели: " Сваляй спортния екип, хлапе. Дойде твоето време ". Дори не загрявах, отидох непосредствено до тъчлинията. За страдание не остана време да вляза в игра. Бях обаче тъкмо до рефера, когато наду последния съдийски сигнал. Чувството беше необикновено! На 20 години станах международен първенец с Бразилия! Беше ужасно!
Ливърпул - Милан 3:3 (3:2 след дузпи), 2005 година
Това беше исторически, впечатляващ мач. Имахме една от най-хубавите отбранителни линии в историята - Дида, Кафу, Стам, Неста и Малдини. Когато Креспо направи 3:0 след мой пас, бяхме уверени в триумфа. Все още не знам по какъв начин Ливърпул съумя да изравни за шест минути след почивката. Почувствах се доста зле, когато Дудек избави дузпата на Шевченко. В този ден научих значим урок: във футбола в никакъв случай не приемай нещата са обезпечени. След това записах доста победи, с което облекчих болката от провалянето в този край, само че това си остава значим мач в моята кариера.
Бразилия - Франция 0:1, 2006 година
Втори мач, в който изгубих. Избрал съм тези две изгубени срещи, тъй като научих доста от тях. Отборът на Бразилия от международното в Германия през 2006 година беше необикновен! Имахме Кафу, Роберто Карлос, Роналдо и Роналдиньо, който таман бе спечелил Шампионската лига с Барселона. В този ден обаче Франция разполагаше със Зидан, който играеше най-хубавия си футбол. Една наша неточност и фантазията ни отпътува. Аз обаче станах по-силен и се зарадих с сила за триумфите, които предстояха на идната година.
Милан - Ливърпул 2:1, 2007 година
Реваншът. Горяхме от мотивация този път да спечелим и да не допуснем това, което се случи на финала преди две години. Пипо Индзаги вкара два гола, само че в самия край Дирк Каут понижи резултата. Започнахме да си задаваме още веднъж същите въпроси: ще се случи ли още веднъж? Пак ли щяхме да загубим от Ливърпул? Напрежението се усещаше. Този път обаче дарихме почитателите си с успеха и купата, която заслужаваха. Беше отлично! Бях в своя пик, 2007 година беше най-важната в моята кариера.
Милан - Бока Хуниорс 4:2, 2007 година
Това 4:2 основава усещане, че мачът е бил елементарен, само че не беше по този начин. При 2:1 вкарах трети гол в 61-ата минута, бях блажен. Показах известието под моята фланелка " Принадлежа на Иисус ". След края на финала се радвахме като деца. И когато си мислех, че нещата не могат към този момент да станат по-добри, бях избран за най-хубав състезател в мача.
Бразилия - Германия 2:0, 2002 година
Не взех присъединяване в този мач, само че съм горделив, че бях част от тима. Бях нервозен преди финала, тъй като играехме против Германия - един от най-трудните вероятни противници. След втория гол на Роналдо към този момент знаехме, че ще спечелим. Оставаха пет минути и Фелипе (бел. авт. - Луис Фелипе Сколари) ме погледна и ми сподели: " Сваляй спортния екип, хлапе. Дойде твоето време ". Дори не загрявах, отидох непосредствено до тъчлинията. За страдание не остана време да вляза в игра. Бях обаче тъкмо до рефера, когато наду последния съдийски сигнал. Чувството беше необикновено! На 20 години станах международен първенец с Бразилия! Беше ужасно!
Ливърпул - Милан 3:3 (3:2 след дузпи), 2005 година
Това беше исторически, впечатляващ мач. Имахме една от най-хубавите отбранителни линии в историята - Дида, Кафу, Стам, Неста и Малдини. Когато Креспо направи 3:0 след мой пас, бяхме уверени в триумфа. Все още не знам по какъв начин Ливърпул съумя да изравни за шест минути след почивката. Почувствах се доста зле, когато Дудек избави дузпата на Шевченко. В този ден научих значим урок: във футбола в никакъв случай не приемай нещата са обезпечени. След това записах доста победи, с което облекчих болката от провалянето в този край, само че това си остава значим мач в моята кариера.
Бразилия - Франция 0:1, 2006 година
Втори мач, в който изгубих. Избрал съм тези две изгубени срещи, тъй като научих доста от тях. Отборът на Бразилия от международното в Германия през 2006 година беше необикновен! Имахме Кафу, Роберто Карлос, Роналдо и Роналдиньо, който таман бе спечелил Шампионската лига с Барселона. В този ден обаче Франция разполагаше със Зидан, който играеше най-хубавия си футбол. Една наша неточност и фантазията ни отпътува. Аз обаче станах по-силен и се зарадих с сила за триумфите, които предстояха на идната година.
Милан - Ливърпул 2:1, 2007 година
Реваншът. Горяхме от мотивация този път да спечелим и да не допуснем това, което се случи на финала преди две години. Пипо Индзаги вкара два гола, само че в самия край Дирк Каут понижи резултата. Започнахме да си задаваме още веднъж същите въпроси: ще се случи ли още веднъж? Пак ли щяхме да загубим от Ливърпул? Напрежението се усещаше. Този път обаче дарихме почитателите си с успеха и купата, която заслужаваха. Беше отлично! Бях в своя пик, 2007 година беше най-важната в моята кариера.
Милан - Бока Хуниорс 4:2, 2007 година
Това 4:2 основава усещане, че мачът е бил елементарен, само че не беше по този начин. При 2:1 вкарах трети гол в 61-ата минута, бях блажен. Показах известието под моята фланелка " Принадлежа на Иисус ". След края на финала се радвахме като деца. И когато си мислех, че нещата не могат към този момент да станат по-добри, бях избран за най-хубав състезател в мача.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ