Навсякъде войната в Тайван
Нощта настъпваше, когато сержант Па Уен-шан яхна мотоциклета си нагоре по стръмния, стеснен път, който води към дома. Пътуването беше дълго. Четири часа с трен от Chiayi, по-късно още 45 минути по пътя от гарата в Taitung, единственият град на отдалеченото югоизточно крайбрежие на Тайван. След като Тихият океан се върна зад тила му и той навлезе в долината, където се намира селото му Джилан, приливът на студен въздух изсуши потта по лицето му. Селото е ситуирано на едва, наклонено плато. Татко, тогава на 25, минава около бейзболното игрище, където играе като момче. Гробището, където татко му е заровен месец по-рано. При последното нанагорнище до дома на фамилията си той видял, че съседите са почнали да пият. Седнали към дървени огньове пред своите едноетажни циментови къщи, те му извикаха: „ Галавас! “
Това е името му, а не китайското име на униформата му, която той, както всички локални тайванци, беше заставен да носи до неотдавна. Това бяха неговите хора, племето Каалуван. Н...
Прочетете целия текст »
