Нивото на въглероден диоксид в атмосферата днес е вероятно по-високо,

Нивото на въглероден диоксид в атмосферата през днешния ден е евентуално по-високо, в сравнение с по всяко време било през последните 3 милиона години. Това повишение на равнището на въглероден диоксид, може да докара до невиждани температури, съгласно нови проучвания.

Изследователите употребявали компютърно моделиране, с цел да изследват измененията в климата през интервала Кватернер, който стартира преди към 2.59 милиона години и продължава и през днешния ден.

През този интервал Земята е претърпяла редица промени, само че нито една от тях не е толкоз бърза, колкото тези, които са следени през днешния ден, твърди създателят на проучването Матео Вилайт, занимаващ се с въпросите на околната среда в Потсдамския институт за проучване въздействието на климата.

„ За да следим по-топъл климат от настоящия, би трябвало да се върнете към предходен геологичен интервал “, споделя Вилайт на Live Science.

Кватернерният интервал стартира с интервал на замръзване, когато ледените покривки от Гренландия се простират към по- огромната част от Северна Америка и Северна Европа. Първоначално тези ледници се усилват и свиват на 41 000-годишен цикъл, задвижван от промени в орбитата на Земята към Слънцето.

Но преди сред 1,25 милиона и 0,7 милиона години тези ледникови и междуледникови цикли се усилват, като пораждат на всеки 100 000 години, феномен, наименуван преход от средата на Плейстоцена, поради епохата, в която се случва. Въпросът, споделя Вилайт, е повода за прехода, като се има поради, че моделът на вариациите в орбитата на Земята не се е трансформирал.

Вилайт и неговият екип употребяват съвременна компютърна симулация на Кватернера, с цел да се опитат да отговорят на този въпрос. Моделите са толкоз положителни, колкото и включените параметри, а те са доста: атмосферни условия, океански условия, растителност, световен въглерод, прахуляк и ледени покривки. Изследователите са присъединили това, което е известно за параметрите, а по-късно са ги трансформирали, с цел да видят какви условия може да сътвори прехода от междинния Плейстоцен.

Екипът открива, че с цел да се промени 41 000-годишния ледников цикъл до 100 000-годишен цикъл е трябвало да се случат две неща: въглеродният диоксид в атмосферата да намалее, а ледниците да измият пласт от наслойка, наименуван реголит.

Въглеродният диоксид може да е намалял по разнообразни аргументи, споделя Вилайт, като да вземем за пример понижаване на парниковите газове изхвърляни от вулкани, или промени в скоростта на разрушение на скалите, което би довело до затваряне на повече въглерод в седиментите пренасяни към дъното на морето.

По-малкото количество въглерод в атмосферата значи по-малко топлота, която се улавя, тъй че климатът би се охлаждал до точката, в която се образуват огромни ледени покривки.

Геологичните процеси обезпечават решаваща втора съставна част за дълги ледникови цикли. Когато континентите са свободни от лед за дълги интервали от време, най-горният пласт на земята, се трансформира в неконсолидирана канара, наречена реголит. Луната е добър образец да се види през днешния ден: дебелият пласт реголит на повърхността й.

Ледът, който се образува върху този реголит, е по-малко постоянен от леда, който се образува върху твърда канара, споделя Вилайт (представете си разликата в стабилността сред повърхността, формирана от сачмени лагери и повърхността на плоския плот). По сходен метод ледените покрития, основани на реголита, се движат по-бързо и остават по-тънки.

Когато измененията в орбитата на Земята трансформират количеството топлота, която доближава до земната повърхнина, ледените покривки са предразположени към размразяване. Но ледниците в това време избутват реголита, като изтласкват прахта към ръбовете на ледниците. Това ледниково „ измиване “ още веднъж излага на показ основата на скалата. След няколко ледникови цикъла в ранния Кватернер, главната канара се открива, което дава на новообразуващите се ледникови покривки по-твърдо място за закотвяне, споделя Вилайт.

Тези устойчиви ледени покривки, плюс по-хладния климат, водят до по-дългите ледникови цикли, следени преди към един милион години. Междуледниковите интервали към момента се появяват и заради промени в орбитата на Земята, само че те стават все по-къси.

Тези открития са значими за разбирането на изискванията, които дефинират дали места като Чикаго или Ню Йорк ще са годни за живеене или ще бъдат покрити с миля от лед. Но те също са потребни за проучването на днешните промени в климата.

Равнищата на атмосферния въглерод, които са съществували преди към 800 000 години, би трябвало да бъдат реконструирани, а не измерени непосредствено от ледени ядра, тъй че оценките за количеството въглерод в атмосферата варират.

Изследванията на Вилайт и неговия екип демонстрират, че въглеродният диоксид е под 400 елементи на милион за целия Кватернер. Днес световната междинна стойност е 405 елементи на милион и нараства.

В края на Плиоцена, преди към 2,5 милиона години, междинните международни температури са били с 1,5 градуса по Целзий по-високи от междинните преди необятното потребление на изкопаеми горива, сподели моделът на Вилайт. Тези антични температури сега държат върха за най-високи през целия Кватернер.

Но това може скоро да се промени. Средната температура на планетата към този момент е с 1.2 градуса по Целзий по-топла от тази в пред индустриалния интервал. Парижкото съглашение от 2016 година цели да ограничи стоплянето до 1,4 С, което ще подхожда на климата от преди 2,5 милиона години. Ако светът не успее да реализира този предел и се насочи към повишение на температурата с 2 градуса по Целзий, предходната интернационална цел, това ще бъде най-горещата междинна температурна стойност, следена в този геологически интервал.

„ Това ясно демонстрира, че даже и да гледате предишните климатични условия през доста дълги интервали, това, което вършим в този момент във връзка с изменението на климата, е нещо огромно и ставащо доста бързо, спрямо това, което се е случило в предишното “, заключава Вилайт.