Нито в Рая, нито в Ада на Данте Най-горещите места

Нито в Рая, нито в Ада на Данте

„ Най-горещите места в пъкъла са предопределени за тези, които по време на огромни морални тествания са запазили неутралитет. ”

Всички сме чували този откъс, постоянно приписван на Данте Алигиери /1265-1321/. Неговата „ Божествена комедия ” се счита за едно от най-великите творби в международната литература, като най-въздействаща е частта, озаглавена „ Ад ”.

Каква, съгласно великият странник в Рая, Чистилището и Ада, е ориста на хората, които избират да запазят неутралитет в борбата сред положителното и злото и отхвърлят да вземат страна?

Всъщност, в творбата си, Данте не ситуира „ неутралните ” в „ най-горещото място в пъкъла ”, въпреки да им отрежда не по-малко особено място.

При деликатен прочит ще видим, че във великата поема на Данте „ неутралните ”, тези, които на този свят в никакъв случай не са взели страна, са сложени в преддверието на Ада – в самата паст на Ада.

Там те са подложени на непрекъснато брулене от облаци червен пясък, до момента в който лицата им биват жилени от оси и стършели. Те са прокълнати да следват срещу волята си знаме, непрестанно развявано от вятъра, знаме, което всеки момент трансформира своята посока.

Тези прокълнати души нямат нито момент покой във безконечната буря, непрекъснато гонещи вятъра… Очевидно Данте им отхвърля моралното достолепие да имат място даже в самия Ад.

Раят не може да ги одобри, защото не са избрали положителното, само че също и дълбокият пъкъл не ги приема, с цел да не би нечестивите, гледайки тези „ неутрални ”, да могат да решат, че има души, по-лоши от тях самите.

Така те се оказват недостойни даже за Ада и наказани постоянно да стоят на прага му. Поетът стига надалеч – той им лишава правото да се считат за индивиди.

Мястото, което Данте им отрежда е място неприлично за човешките същества, защото единствено човешката душа може да населява Рая или Ада.

Но за какво Данте е толкоз нечовечен? Какъв е въпреки всичко този заплашителен грях да запазиш неутралитет?

Нали в последна сметка, те не са създали нищо?

Оказва се, че този заплашителен грях е тъкмо това – по време на морални тествания, те в никакъв случай не са взели страна.

Прекарали са живота си, този драгоценен подарък от Бога, да гледат накъде ще задуха вятърът, непринудено отказали се да изпълнят уговорката си да заемат позиция.

Данте ги назовава „ жалките души, които са живели без срам и без хвалба ”, защото даже не са се осмелили да рискуват да сгрешат, не са се осмелили най-малко да имат отношение към това, което е положително или зло.

Около шест века по-късно, Айн Ранд показва прелестно това, като споделя:

„ Човекът, който не е прав, въпреки всичко резервира някакво почитание към истината даже и единствено с това, че е поел отговорността да направи своя избор. “

създател: Мария Иванова