Експертът по катастрофи Стефан Мутафчиев: Най-много инциден...
Ниската скорост при придвижване по автомагистрала постоянно е по-опасна от високата
Пътят, колата и лидерът са с идентична тежест за сигурността на придвижването
Не избирайте най-подходящата скорост единствено по информацията от разрешителните и ограничаващите знаци
- Г-н Мутафчиев, по какъв начин се дефинира скоростта на придвижване на отговорен водач при настъпила злополука?
- Измерването на скоростта преди беше доста по-лесно, тъй като в множеството случаи колите оставяха следи при прекъсване. Сега с тези модерни системи много постоянно нищо не остава на пътя. Затова измерването на скоростта е много по-трудно. За сметка на това обаче се разчита на камери, GPS-и, камионите имат тахограф да вземем за пример. Ако настъпилата злополука е в града, изключително на кръстовище, съвсем постоянно е снимана от камери. Ако произшествието е отвън града и няма никакви следи на терен, тогава се употребяват като определящи деформациите по автомобила, паднали движимости, в случай че да вземем за пример е потърпевш пешеходец. Ако злополуката е сред два автомобила, се гледат деформациите и по второто транспортно средство, на какво разстояние един от различен се намират. Колкото по-голямо е дистанцията, толкоз по-висока е била скоростта при конфликта. Много е друго при обособените произшествия.
- Резултатите от една автотехническа експертиза постоянно се оказват решаващи за изхода на съответно дело, обвързвано с произшествия и настъпили съдбовни последствия. Какви умения се изискват за такива разбори?
- Първо, би трябвало да отбележим, че това е извънредно виновна работа. Скоростта има значение и от време на време, когато не можем да определим точната, дефинираме минималната допустима. Понякога е задоволително да се дефинира дали е била превишена, или не. Има една специфичност, за която малко хора знаят - дори скоростта да е била превишена, не всеки път това значи, че има причинно-следствена връзка за настъпване на случая и резултатите от него. Ако приказваме за произшествие с пешеходец да вземем за пример, в случай че скоростта на придвижване на колата, която го е блъснала, е 60 км/ч, може да се окаже, че произшествието е могло да бъде избегнато единствено при скорост от 30 км/ч. Това значи, че и с позволената в градски условия скорост от 50 км/ч щеше да настъпи същият удар. Тогава се приема, че няма връзка сред превишената скорост и настъпилия резултат, т.е. скоростта към този момент не е фактор. Невинаги превишената скорост значи нещо значително. Много е впечатляващо, когато при някоя злополука в града се каже, че някой се е движил със 100 или 150 км/ч. Безспорно при такива огромни разлики при позволената и действителната скорост връзка постоянно има. Повечето водачи карат с 60-70 км/ч в града и споделят „ Няма проблем “. Но има. Ако при 50 км/ч спирачният път е един, при 60 км/ч, т.е. при нарастване с 20% на скоростта, спирачният път не се усилва с 20%, а с повече. Това хората не го осъзнават. А става въпрос за елементарна математика от пети или шести клас. Хората не се замислят, че 10 км/ч в действителност усилват спирачния път доста повече. Така че, с цел да се вършат сходни разбори, се изискват опит и разнообразни умения. Това не е точна просвета, която се учи в университета.
- Често се случва да се припокриват като понятия позволената и несъобразената скорост. Нека да разбираем разликите.
- Разрешената скорост е оптимално допустимата. Обаче с изключение на оптимално позволената скорост, водачите би трябвало да се преценяват и с механически съобразената скорост. Ако кола се движи в мъгла и видимостта е 20 метра, тогава механически допустимата скорост не е позволената за съответния път, а спада до 25-30 км/ч. Колата би трябвало да се движи по този начин, че автомобилът да спре в границата на своята видимост. Ако вижда на 10 метра, би трябвало да се движи със скорост, която да може да спре за 10 метра. Това е изключително значимо при придвижване през нощта. Когато се движи на къси светлини, колата има избрана граница на видимост, след която е мрачно. Дължината на видимост дефинира каква е оптималната скорост, с която да се движи автомобилът. На автомагистралата оптималната скорост е 140 км/ч, само че на къси светлини действително се получава, че съобразената скорост е сред 70-80 км/ч. Проблемът е, че в случай че има нещо, което се намира на разстояние 120 метра и се кара със 140 км/ч, когато колата го освети, към този момент ще е късно и ще го удари.
По принцип най-вече катастрофи стават на извънградските пътища. Там позволената скорост е 90 км/ч, обаче съобразената такава на къси светлини е 70-80 км/ч. Когато човек кара с 90 км/ч, като види пешеходец, към този момент е късно. Съобразената скорост се преценява с нещо, което може да се планува. Тук към този момент има нюанси. Дали трудността е било предвидимо, или не, дали лидерът е бил задължен да го планува, или не, и така нататък Ако става въпрос за дете, то се смята за заплаха даже когато е на тротоара. Скоростта би трябвало да бъде понижена дотолкоз, доколкото в случай че това дете тръгне, да може колата да спре.
- Колко време лишава правенето на една автотехническа експертиза?
- Много е друго. Аз персонално вървя да оглеждам и да фотографирам самите катастрофи. Измервам, употребявам разнообразни софтуери. Доста време лишава, с цел да се създадат нещата качествено. Едно време се смяташе с елка, а в този момент - с доста комплицирани софтуери. Отнема доста време и запас. Самите неща, с които работим, са компютри, уреди за премерване на ускоряване и така нататък Те са доста по-точни, само че би трябвало да се внимава с тази акуратност. Когато е станало ПТП, ние към този момент няма по какъв начин да измерваме параметрите на аварирал автомобил. Тогава доста би трябвало да се внимава какво се сортира като параметри и като данни.
- За кои по-нашумели случаи сте изготвяли експертизи?
- Един от тях е злополуката, при която гръцки студент блъсна на автобусна спирка ученичката Катерина Матеева. Там имаше записи от камери, които много помогнаха. Работата е там, че множеството от случаите не са завършили и не мога към момента да ги разясня. Приключи този с злополуката с рейс на Автомагистрала „ Тракия “, който се обърна и починаха 7-8 души през 2018 година Невинаги тези случаи, които са доста нашумели, са най-трудните за проучване, и противоположното. ПТП-ата, настъпили с висока скорост, общо взето, са по-лесни като разбор от злополука, настъпила с ниска скорост, колкото и това да наподобява парадоксално.
- Има ли някой измежду всичките случаи, който се е запечатал трайно в съзнанието ви?
- Честно казано, не се впечатлявам от това какъв брой починали има при дадена злополука, а въз основа на компликацията при правене на самата експертиза. Преди години имахме един случай с прокурори, ударени от автомобил край Сливен. Там успяхме да прочетем компютъра на колата, да забележим скорости. Самият случай беше от по този начин наречените „ случаи със съпричиняване “ - когато и двамата водачи са съдействали за настъпване на произшествието. Такъв вид произшествия стават доста постоянно. Единият, примерно, се намира на знак „ Стоп “, а другият се движи по пътя с преимущество. Този, който е без преимущество, тръгва и следва удар. Колата по пътя с преимущество пък се движи с превишена скорост. Това се назовава съпричиняване. Има случаи, при които и двамата водачи по едно и също време са съдействали за произшествието и в съда влизат с два обвинителни акта.
- Скоростта ли е главната причина за тежки произшествия по родните пътища?
- Много съм мислил по този въпрос. Катастрофите стават на пътищата, тъй че би трябвало да се стартира оттова. Има доста катастрофи поради неприятен път. Може да не е единствена причина, само че е фактор. Когато няма хубава маркировка, когато няма хубаво осветяване, когато има неравности, водачът се чуди кое по- напред да гледа и се затруднява. Това способства за произшествия. Второ, по тези пътища се движат коли. Какъв ни е автопаркът? Стават произшествия и с хубави и нови коли, само че не е все едно на каква възраст е колата и дали да вземем за пример работят системите за непоклатимост на контрола. Нашият автопарк не е доста нов. Последното звено - водачите. Тук става въпрос за равнище на подготовка и за несъответстващо държание зад кормилото. Сега желаят да понижат скоростта на автомагистралата от 140 на 130 км/ч. Магистралата не на всички места е хубава, на доста места е доста зле. Но на един прав сектор, да кажем, Пловдив-Бургас, там тя е толкоз права, че и с 200 км/ч да караш, няма какво да се случи. Проблемът не е във високата скорост на автомагистралите, а в ниската скорост. Разликата в скоростите е проблем - в случай че да вземем за пример караш със 140 км/ч и настигнеш някой, който ръководи с 50 км/ч. Аз имам повече катастрофи, породени от ниска скорост, в сравнение с от висока такава. По-добре скоростта на всички в потока да е почти идентична, в сравнение с да има големи разлики.
ВИЗИТКА
Стефан Мутафчиев е специалист по произшествия и експерт от Пловдив. Работата му касае правенето на автотехнически експертизи, част от които е определянето на скоростта на придвижване, при която е настъпил съответният конфликт. От резултатите от работата му постоянно зависи и изходът на значително каузи. Един от нашумелите случаи, по които е работил, е този с пометената на автобусна спирка на моста на Герджика ученичка Катерина Матеева през 2014 г. Заради своя професионализъм постоянно е зает за откриване на истината в основни случаи.
Пътят, колата и лидерът са с идентична тежест за сигурността на придвижването
Не избирайте най-подходящата скорост единствено по информацията от разрешителните и ограничаващите знаци
- Г-н Мутафчиев, по какъв начин се дефинира скоростта на придвижване на отговорен водач при настъпила злополука?
- Измерването на скоростта преди беше доста по-лесно, тъй като в множеството случаи колите оставяха следи при прекъсване. Сега с тези модерни системи много постоянно нищо не остава на пътя. Затова измерването на скоростта е много по-трудно. За сметка на това обаче се разчита на камери, GPS-и, камионите имат тахограф да вземем за пример. Ако настъпилата злополука е в града, изключително на кръстовище, съвсем постоянно е снимана от камери. Ако произшествието е отвън града и няма никакви следи на терен, тогава се употребяват като определящи деформациите по автомобила, паднали движимости, в случай че да вземем за пример е потърпевш пешеходец. Ако злополуката е сред два автомобила, се гледат деформациите и по второто транспортно средство, на какво разстояние един от различен се намират. Колкото по-голямо е дистанцията, толкоз по-висока е била скоростта при конфликта. Много е друго при обособените произшествия.
- Резултатите от една автотехническа експертиза постоянно се оказват решаващи за изхода на съответно дело, обвързвано с произшествия и настъпили съдбовни последствия. Какви умения се изискват за такива разбори?
- Първо, би трябвало да отбележим, че това е извънредно виновна работа. Скоростта има значение и от време на време, когато не можем да определим точната, дефинираме минималната допустима. Понякога е задоволително да се дефинира дали е била превишена, или не. Има една специфичност, за която малко хора знаят - дори скоростта да е била превишена, не всеки път това значи, че има причинно-следствена връзка за настъпване на случая и резултатите от него. Ако приказваме за произшествие с пешеходец да вземем за пример, в случай че скоростта на придвижване на колата, която го е блъснала, е 60 км/ч, може да се окаже, че произшествието е могло да бъде избегнато единствено при скорост от 30 км/ч. Това значи, че и с позволената в градски условия скорост от 50 км/ч щеше да настъпи същият удар. Тогава се приема, че няма връзка сред превишената скорост и настъпилия резултат, т.е. скоростта към този момент не е фактор. Невинаги превишената скорост значи нещо значително. Много е впечатляващо, когато при някоя злополука в града се каже, че някой се е движил със 100 или 150 км/ч. Безспорно при такива огромни разлики при позволената и действителната скорост връзка постоянно има. Повечето водачи карат с 60-70 км/ч в града и споделят „ Няма проблем “. Но има. Ако при 50 км/ч спирачният път е един, при 60 км/ч, т.е. при нарастване с 20% на скоростта, спирачният път не се усилва с 20%, а с повече. Това хората не го осъзнават. А става въпрос за елементарна математика от пети или шести клас. Хората не се замислят, че 10 км/ч в действителност усилват спирачния път доста повече. Така че, с цел да се вършат сходни разбори, се изискват опит и разнообразни умения. Това не е точна просвета, която се учи в университета.
- Често се случва да се припокриват като понятия позволената и несъобразената скорост. Нека да разбираем разликите.
- Разрешената скорост е оптимално допустимата. Обаче с изключение на оптимално позволената скорост, водачите би трябвало да се преценяват и с механически съобразената скорост. Ако кола се движи в мъгла и видимостта е 20 метра, тогава механически допустимата скорост не е позволената за съответния път, а спада до 25-30 км/ч. Колата би трябвало да се движи по този начин, че автомобилът да спре в границата на своята видимост. Ако вижда на 10 метра, би трябвало да се движи със скорост, която да може да спре за 10 метра. Това е изключително значимо при придвижване през нощта. Когато се движи на къси светлини, колата има избрана граница на видимост, след която е мрачно. Дължината на видимост дефинира каква е оптималната скорост, с която да се движи автомобилът. На автомагистралата оптималната скорост е 140 км/ч, само че на къси светлини действително се получава, че съобразената скорост е сред 70-80 км/ч. Проблемът е, че в случай че има нещо, което се намира на разстояние 120 метра и се кара със 140 км/ч, когато колата го освети, към този момент ще е късно и ще го удари.
По принцип най-вече катастрофи стават на извънградските пътища. Там позволената скорост е 90 км/ч, обаче съобразената такава на къси светлини е 70-80 км/ч. Когато човек кара с 90 км/ч, като види пешеходец, към този момент е късно. Съобразената скорост се преценява с нещо, което може да се планува. Тук към този момент има нюанси. Дали трудността е било предвидимо, или не, дали лидерът е бил задължен да го планува, или не, и така нататък Ако става въпрос за дете, то се смята за заплаха даже когато е на тротоара. Скоростта би трябвало да бъде понижена дотолкоз, доколкото в случай че това дете тръгне, да може колата да спре.
- Колко време лишава правенето на една автотехническа експертиза?
- Много е друго. Аз персонално вървя да оглеждам и да фотографирам самите катастрофи. Измервам, употребявам разнообразни софтуери. Доста време лишава, с цел да се създадат нещата качествено. Едно време се смяташе с елка, а в този момент - с доста комплицирани софтуери. Отнема доста време и запас. Самите неща, с които работим, са компютри, уреди за премерване на ускоряване и така нататък Те са доста по-точни, само че би трябвало да се внимава с тази акуратност. Когато е станало ПТП, ние към този момент няма по какъв начин да измерваме параметрите на аварирал автомобил. Тогава доста би трябвало да се внимава какво се сортира като параметри и като данни.
- За кои по-нашумели случаи сте изготвяли експертизи?
- Един от тях е злополуката, при която гръцки студент блъсна на автобусна спирка ученичката Катерина Матеева. Там имаше записи от камери, които много помогнаха. Работата е там, че множеството от случаите не са завършили и не мога към момента да ги разясня. Приключи този с злополуката с рейс на Автомагистрала „ Тракия “, който се обърна и починаха 7-8 души през 2018 година Невинаги тези случаи, които са доста нашумели, са най-трудните за проучване, и противоположното. ПТП-ата, настъпили с висока скорост, общо взето, са по-лесни като разбор от злополука, настъпила с ниска скорост, колкото и това да наподобява парадоксално.
- Има ли някой измежду всичките случаи, който се е запечатал трайно в съзнанието ви?
- Честно казано, не се впечатлявам от това какъв брой починали има при дадена злополука, а въз основа на компликацията при правене на самата експертиза. Преди години имахме един случай с прокурори, ударени от автомобил край Сливен. Там успяхме да прочетем компютъра на колата, да забележим скорости. Самият случай беше от по този начин наречените „ случаи със съпричиняване “ - когато и двамата водачи са съдействали за настъпване на произшествието. Такъв вид произшествия стават доста постоянно. Единият, примерно, се намира на знак „ Стоп “, а другият се движи по пътя с преимущество. Този, който е без преимущество, тръгва и следва удар. Колата по пътя с преимущество пък се движи с превишена скорост. Това се назовава съпричиняване. Има случаи, при които и двамата водачи по едно и също време са съдействали за произшествието и в съда влизат с два обвинителни акта.
- Скоростта ли е главната причина за тежки произшествия по родните пътища?
- Много съм мислил по този въпрос. Катастрофите стават на пътищата, тъй че би трябвало да се стартира оттова. Има доста катастрофи поради неприятен път. Може да не е единствена причина, само че е фактор. Когато няма хубава маркировка, когато няма хубаво осветяване, когато има неравности, водачът се чуди кое по- напред да гледа и се затруднява. Това способства за произшествия. Второ, по тези пътища се движат коли. Какъв ни е автопаркът? Стават произшествия и с хубави и нови коли, само че не е все едно на каква възраст е колата и дали да вземем за пример работят системите за непоклатимост на контрола. Нашият автопарк не е доста нов. Последното звено - водачите. Тук става въпрос за равнище на подготовка и за несъответстващо държание зад кормилото. Сега желаят да понижат скоростта на автомагистралата от 140 на 130 км/ч. Магистралата не на всички места е хубава, на доста места е доста зле. Но на един прав сектор, да кажем, Пловдив-Бургас, там тя е толкоз права, че и с 200 км/ч да караш, няма какво да се случи. Проблемът не е във високата скорост на автомагистралите, а в ниската скорост. Разликата в скоростите е проблем - в случай че да вземем за пример караш със 140 км/ч и настигнеш някой, който ръководи с 50 км/ч. Аз имам повече катастрофи, породени от ниска скорост, в сравнение с от висока такава. По-добре скоростта на всички в потока да е почти идентична, в сравнение с да има големи разлики.
ВИЗИТКА
Стефан Мутафчиев е специалист по произшествия и експерт от Пловдив. Работата му касае правенето на автотехнически експертизи, част от които е определянето на скоростта на придвижване, при която е настъпил съответният конфликт. От резултатите от работата му постоянно зависи и изходът на значително каузи. Един от нашумелите случаи, по които е работил, е този с пометената на автобусна спирка на моста на Герджика ученичка Катерина Матеева през 2014 г. Заради своя професионализъм постоянно е зает за откриване на истината в основни случаи.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ