bTV Репортерите: Гражданинът Вазов
Никой не знае бързо или постепенно измина един век от кончината на Иван Вазов. Народният стихотворец, министърът на просвещението на Княжество България, ученият на Българската академия на науките, депутатът от Източна Румелия и Царство България.
Той е първородният наследник на Съба Вазова, който изпълва със стихове бележниците на татко си Минчо Вазов, вместо да поеме търговията, както се чака от него.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Той е пратен от татко си в Олтеница да учи търговия, при своя чичо, само че безусловно бяга от него и отива в Браила при хъшовете, с които живее известно време, и тъкмо в механата на Странджата, разказана по-късно в повестта „ Немили недраги “, споделя проф. Ана Кочева от Българска академия на науките.
„ Целият Вазов жанр сякаш е един смален размер на страната след Освобождението – там има един класик на литературата, двама генерали и то велики, един доктор, най-малкият брат Борис Вазов е правист по обучение, вторият брат е търговец и строителен бизнесмен “, добавя откривателят на Вазов – Катя Зографова.
Снимка: btvnovinite.bg
Изключителна роля върху развиването на поета е отредена на майка му, любителка на четенето и самообразованието. Съба Вазова останала да живее в дома на сина си в София до края на земния си път през 1912 година
След гибелта на Съба Вазова, за Патриарха на българската литература се грижи една от сестрите му. Нежното наличие в фамилията на поета завършва след 15-месечния брак и траялия с години бракоразвод с Атина Болярска. Нищо от персоналния живот на Иван Вазов не засенчва наличието му в националните каузи, които се простират върху две столетия – Възраждането и след Освобождението.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Той е жител, той е министър, той е просвещенец, той е почетен член на Българска академия на науките. Впрочем, първо на книжовното сдружение, национален стихотворец, едно звание, което никой в никакъв случай повече не е получил и несъмнено, той е жител на цялото българско етническо и езиково пространство в неразкъсваемата му целокупност Мизия, Тракия и Македония, за които написа, милее и работи “, разяснява проф. Ана Кочева.
Вазов написа непрекъснато – у нас или в чужбина, в разнообразни жанрове и в мащаб, само че отбягва да възпява короновани или облечени във власт персонажи. В удостоверение на този принцип една британска лейди човеколюбец се трансформира в негова лирическа героиня.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Иван Вазов има 2 стихотворения за лейди Странгфорд, не инцидентно тази велика жена, тази светица, най-любимата англичанка на българите дава своя сакрален медальон на младия тогава 26-годишен стихотворец “, показва Зографова.
Иван Вазов не се стреми към власт и кариерни висоти, а просто служи на народа си. Една от първите действия, с които поетът се заема е да превежда от френски език, който е учил, само че и самичък усъвършенства. После става писар и арбитър, въпреки да няма юридическо обучение.
Снимка: btvnovinite.bg
Поетът е един от видните дейци на Народната партия, два пъти става народен представител, първият път в Областното заседание на Източна Румелия, той е русофил, който горещо отстоява концепциите си.
„ Строител на новата страна, на равнището на отговорностите си е, като в това време съумява да твори във всички вероятни литературни жанрове, той ги основава, издава списание „ Наука “, редактор на в. „ Народний глас “, изобщо Пловдивският интервал на Вазов е удивителен “, разяснява Зографова.
„ Клейми Батенберг, който е суспендирал Конституцията по това време и по-късно взема присъединяване с брат си, другият военачалник – Георги Вазов, в така наречен проруски прелом през 1886 г, който е последван от контрапреврат и Вазов се постанова да замине този път напълно публично в емиграция “, показва проф. Кочева.
Снимка: btvnovinite.bg
Любопитен факт е, че романът „ Под игото “ е написан точно на територията на Руската империя, в Одеса, където живеят доста българи. Но за трите години зад граница Иван Вазов изпитва мощна носталгия по родния край. Той трансформира позицията си за Русия по съответен мотив. Възторжен русофил при оповестяването на Руско-турската освободителна война през 1877 година, Вазов има различен звук през 1916 година, когато румънски и съветски бойци се изправят против нашите на Добруджанския фронт.
„ Той написа стихове като: „ О, руси, вий братя славянски за какво сте пристигнали тук “. Разбира се, преразказвам сега. И отношението му към Русия продължава да е с известни благосклонности към съветския народ, само че постоянно с приоритет на българския народен интерес “, споделя проф. Ана Кочева.
Снимка: btvnovinite.bg
Жестоката орис на Македония също е разказана от перото на Вазов, още веднъж с мотив – шамарът на сръбския престолонаследник Александър Караджорджевич за младата Васка Зойчева, която му дава отговор, че е българка през 1913 година по време на сръбската окупация на Вардарска Македония.
„ Вазов написа стихотворението „ Па ща си ти “, което в допълнение слага тематиката Македония още веднъж на напред във времето, тъй като това е времето, в което Македония губи своята принадлежност към българското етническо пространство и се трансформира в част от кралство на сърби, хървати и словенци. В това стихотворение Вазов насочва обръщение – в никакъв случай не казвайте какви сте, казвайте, че сте японци, или каквито и да е други, само че не и българи, тъй като това е рисково, това е посланието “, добавя проф. Ана Кочева.
Снимка: btvnovinite.bg
Неведнъж националният стихотворец извиква уважението на близките, в това число и на недоброжелателите. Откриваме го в спомените на Кирил Христов, непосредствен до литературния кръг „ Мисъл “, който остро се опълчва на битовия натурализъм в творчеството на Иван Вазов и Елин Пелин.
През 1920 година Иван Вазов изпълва 70 година Той е единствената персона, отвън членовете на роялистката фамилия, поради която се издават марки, разпратени по всички телеграфо-пощенски станции у нас.
Освен колекционерска стойност марките получават такава известност, че разрешението да се употребяват се удължава чак до 3 юни 1923 година, две години след гибелта на националния стихотворец. Бургас е последният град, който създателят посещава преди да премине във вечността, отсядайки в най-известния хотел там.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Той идва тайно с неговата сестра, само че в архивите на Бургас написа, че откакто аптекарят Зурков вижда в книгата за посетители, че е пристигнал Иван Вазов – вестникар, доста се е зачудил кой е този вестникар и се споделя Иван Вазов “, показва Петя Великова.
Така на 8 юни 1921 година Вазов бива оголен. Бургазлийката Петя Великова неотдавна открива документи за случката и за връзката с предците ѝ, едни от първите заселили се в града в края на XIX век.
„ Това е било в действителност огромно събитие, национално събитие, жителите на Бургас са се почувствали поласкани. Дълго време хората са приветствали под прозорците на хотела, той е излязъл. Хотел „ Континентал “ се е намирал безусловно на 100 метра от нашата къща, където те са живели. 1921 г.а към този момент моите прабаба и прародител Анжелик Посторино и Георги Попламатас са брачен партньор и брачна половинка, а моята баба е била на 9 година “, добавя Великова.
Снимка: btvnovinite.bg
Пра-пра вуйчото на Петя Великова – Жан Посторино идва в Бургас през 1880 година и също като Вазов става преводач от езика на любовта и секретар на френския консул в града. Гръцкият търговец, също като българинът Вазов твори на границата сред две столетия, вместо на попрището на литературата се изявява на музикалната и театралната сцена.
Петя Великова още от дете е привикнала да възприема Иван Вазов като музика, предава това усещане на трите си деца и на участниците в „ Лятна академия на изкуствата “ в Бургас, която има към този момент 17 издания.
„ Интересното в творчеството на Вазов е езикът, прелестният, може би, аз като музикант, прелестният, благозвучен език, на който той написа “, разяснява Великова.
За паметното посещаване на Вазов в Бургас през юни 1921-а сестрата му Въла написа следното:
„ Свалиха го на земята до самото море. Ученици и жители го плискаха с морска вода, а морето се пенеше и вълнуваше, като че ли съзнаваше тържеството на момента ". Това е моментът от последното лято на Патриарха на българската литература, който затваря очи за света на 22 септември същата година “.
Един век по-късно националният стихотворец алегорично ще се качи на сцената, която носи неговото име. В негова чест Народният спектакъл излиза с премиерата „ Народът на Вазов “, режисура на режисьора Диана Добрева и драматурга Александър Секулов.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Всяко допиране до Вазов би трябвало да ражда примирение, неговото битие, първо в историята на българския народ – е знамение, знамение е и неговото творчество. Вазов е безусловно знамение, в действителност демиург на всичко, на това по какъв начин мислим за народа си, по какъв начин мислим за нацията си, по какъв начин мислим за паметта, по какъв начин мислим за всички категории. В края на краищата, той е подобен, основател на този народ по някакъв доста възвишен метод “, споделя Секулов.
Историята споделя, че след Ньойския кротичък контракт и Първата международна война българите плачат за разпокъсана България и се събират под балкона на Вазов на ул. „ Раковски “, с цел да търсят разтуха. Според едни източници Вазов също е смутен и единствено плаче, съгласно други, поетът държи насърчително слово, което приключва с думите: „ Жив е българският Бог! “.
Постановката е четвърта премиера на сцените на Народния спектакъл, отдадена на живота и творчеството на поета през последните две години.
„ За мен е едно писмено резюме на отношението, въобще на Вазов към народа, към интелигенцията. Една по-скрита, една по-тиха, само че изключителна искреност и отношение към всеки един човек, разбираемо е, неприятното е, че кой в този момент назовава другия брат и сестра, кой се отнася по този метод към други, кой милее, кой се бори за това и не на последно място кой дава образец в това отношение “, съобщи Мариус Донкин, шеф на Народния спектакъл.
Снимка: btvnovinite.bg
Година след година се сбъдва посланието на поета, който още през 1913 година ни сподели: „ … и мойте песни все ще се четат “. В един от неговите разкази „ Разходка из историята “ персонажите беседват за отчаянието и робската душeвност, и се обръщат един към различен с „ бачо “ и „ брат “. „ Бог не обича слабодушните, обича мощните духом “, споделя в един миг героят на Вазов.
Ако можем да го кажем и ние на глас – век, два или три по-късно, все по този начин ще е правилно. Или най-малко насърчително.
Той е първородният наследник на Съба Вазова, който изпълва със стихове бележниците на татко си Минчо Вазов, вместо да поеме търговията, както се чака от него.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Той е пратен от татко си в Олтеница да учи търговия, при своя чичо, само че безусловно бяга от него и отива в Браила при хъшовете, с които живее известно време, и тъкмо в механата на Странджата, разказана по-късно в повестта „ Немили недраги “, споделя проф. Ана Кочева от Българска академия на науките.
„ Целият Вазов жанр сякаш е един смален размер на страната след Освобождението – там има един класик на литературата, двама генерали и то велики, един доктор, най-малкият брат Борис Вазов е правист по обучение, вторият брат е търговец и строителен бизнесмен “, добавя откривателят на Вазов – Катя Зографова.
Снимка: btvnovinite.bg
Изключителна роля върху развиването на поета е отредена на майка му, любителка на четенето и самообразованието. Съба Вазова останала да живее в дома на сина си в София до края на земния си път през 1912 година
След гибелта на Съба Вазова, за Патриарха на българската литература се грижи една от сестрите му. Нежното наличие в фамилията на поета завършва след 15-месечния брак и траялия с години бракоразвод с Атина Болярска. Нищо от персоналния живот на Иван Вазов не засенчва наличието му в националните каузи, които се простират върху две столетия – Възраждането и след Освобождението.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Той е жител, той е министър, той е просвещенец, той е почетен член на Българска академия на науките. Впрочем, първо на книжовното сдружение, национален стихотворец, едно звание, което никой в никакъв случай повече не е получил и несъмнено, той е жител на цялото българско етническо и езиково пространство в неразкъсваемата му целокупност Мизия, Тракия и Македония, за които написа, милее и работи “, разяснява проф. Ана Кочева.
Вазов написа непрекъснато – у нас или в чужбина, в разнообразни жанрове и в мащаб, само че отбягва да възпява короновани или облечени във власт персонажи. В удостоверение на този принцип една британска лейди човеколюбец се трансформира в негова лирическа героиня.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Иван Вазов има 2 стихотворения за лейди Странгфорд, не инцидентно тази велика жена, тази светица, най-любимата англичанка на българите дава своя сакрален медальон на младия тогава 26-годишен стихотворец “, показва Зографова.
Иван Вазов не се стреми към власт и кариерни висоти, а просто служи на народа си. Една от първите действия, с които поетът се заема е да превежда от френски език, който е учил, само че и самичък усъвършенства. После става писар и арбитър, въпреки да няма юридическо обучение.
Снимка: btvnovinite.bg
Поетът е един от видните дейци на Народната партия, два пъти става народен представител, първият път в Областното заседание на Източна Румелия, той е русофил, който горещо отстоява концепциите си.
„ Строител на новата страна, на равнището на отговорностите си е, като в това време съумява да твори във всички вероятни литературни жанрове, той ги основава, издава списание „ Наука “, редактор на в. „ Народний глас “, изобщо Пловдивският интервал на Вазов е удивителен “, разяснява Зографова.
„ Клейми Батенберг, който е суспендирал Конституцията по това време и по-късно взема присъединяване с брат си, другият военачалник – Георги Вазов, в така наречен проруски прелом през 1886 г, който е последван от контрапреврат и Вазов се постанова да замине този път напълно публично в емиграция “, показва проф. Кочева.
Снимка: btvnovinite.bg
Любопитен факт е, че романът „ Под игото “ е написан точно на територията на Руската империя, в Одеса, където живеят доста българи. Но за трите години зад граница Иван Вазов изпитва мощна носталгия по родния край. Той трансформира позицията си за Русия по съответен мотив. Възторжен русофил при оповестяването на Руско-турската освободителна война през 1877 година, Вазов има различен звук през 1916 година, когато румънски и съветски бойци се изправят против нашите на Добруджанския фронт.
„ Той написа стихове като: „ О, руси, вий братя славянски за какво сте пристигнали тук “. Разбира се, преразказвам сега. И отношението му към Русия продължава да е с известни благосклонности към съветския народ, само че постоянно с приоритет на българския народен интерес “, споделя проф. Ана Кочева.
Снимка: btvnovinite.bg
Жестоката орис на Македония също е разказана от перото на Вазов, още веднъж с мотив – шамарът на сръбския престолонаследник Александър Караджорджевич за младата Васка Зойчева, която му дава отговор, че е българка през 1913 година по време на сръбската окупация на Вардарска Македония.
„ Вазов написа стихотворението „ Па ща си ти “, което в допълнение слага тематиката Македония още веднъж на напред във времето, тъй като това е времето, в което Македония губи своята принадлежност към българското етническо пространство и се трансформира в част от кралство на сърби, хървати и словенци. В това стихотворение Вазов насочва обръщение – в никакъв случай не казвайте какви сте, казвайте, че сте японци, или каквито и да е други, само че не и българи, тъй като това е рисково, това е посланието “, добавя проф. Ана Кочева.
Снимка: btvnovinite.bg
Неведнъж националният стихотворец извиква уважението на близките, в това число и на недоброжелателите. Откриваме го в спомените на Кирил Христов, непосредствен до литературния кръг „ Мисъл “, който остро се опълчва на битовия натурализъм в творчеството на Иван Вазов и Елин Пелин.
През 1920 година Иван Вазов изпълва 70 година Той е единствената персона, отвън членовете на роялистката фамилия, поради която се издават марки, разпратени по всички телеграфо-пощенски станции у нас.
Освен колекционерска стойност марките получават такава известност, че разрешението да се употребяват се удължава чак до 3 юни 1923 година, две години след гибелта на националния стихотворец. Бургас е последният град, който създателят посещава преди да премине във вечността, отсядайки в най-известния хотел там.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Той идва тайно с неговата сестра, само че в архивите на Бургас написа, че откакто аптекарят Зурков вижда в книгата за посетители, че е пристигнал Иван Вазов – вестникар, доста се е зачудил кой е този вестникар и се споделя Иван Вазов “, показва Петя Великова.
Така на 8 юни 1921 година Вазов бива оголен. Бургазлийката Петя Великова неотдавна открива документи за случката и за връзката с предците ѝ, едни от първите заселили се в града в края на XIX век.
„ Това е било в действителност огромно събитие, национално събитие, жителите на Бургас са се почувствали поласкани. Дълго време хората са приветствали под прозорците на хотела, той е излязъл. Хотел „ Континентал “ се е намирал безусловно на 100 метра от нашата къща, където те са живели. 1921 г.а към този момент моите прабаба и прародител Анжелик Посторино и Георги Попламатас са брачен партньор и брачна половинка, а моята баба е била на 9 година “, добавя Великова.
Снимка: btvnovinite.bg
Пра-пра вуйчото на Петя Великова – Жан Посторино идва в Бургас през 1880 година и също като Вазов става преводач от езика на любовта и секретар на френския консул в града. Гръцкият търговец, също като българинът Вазов твори на границата сред две столетия, вместо на попрището на литературата се изявява на музикалната и театралната сцена.
Петя Великова още от дете е привикнала да възприема Иван Вазов като музика, предава това усещане на трите си деца и на участниците в „ Лятна академия на изкуствата “ в Бургас, която има към този момент 17 издания.
„ Интересното в творчеството на Вазов е езикът, прелестният, може би, аз като музикант, прелестният, благозвучен език, на който той написа “, разяснява Великова.
За паметното посещаване на Вазов в Бургас през юни 1921-а сестрата му Въла написа следното:
„ Свалиха го на земята до самото море. Ученици и жители го плискаха с морска вода, а морето се пенеше и вълнуваше, като че ли съзнаваше тържеството на момента ". Това е моментът от последното лято на Патриарха на българската литература, който затваря очи за света на 22 септември същата година “.
Един век по-късно националният стихотворец алегорично ще се качи на сцената, която носи неговото име. В негова чест Народният спектакъл излиза с премиерата „ Народът на Вазов “, режисура на режисьора Диана Добрева и драматурга Александър Секулов.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Всяко допиране до Вазов би трябвало да ражда примирение, неговото битие, първо в историята на българския народ – е знамение, знамение е и неговото творчество. Вазов е безусловно знамение, в действителност демиург на всичко, на това по какъв начин мислим за народа си, по какъв начин мислим за нацията си, по какъв начин мислим за паметта, по какъв начин мислим за всички категории. В края на краищата, той е подобен, основател на този народ по някакъв доста възвишен метод “, споделя Секулов.
Историята споделя, че след Ньойския кротичък контракт и Първата международна война българите плачат за разпокъсана България и се събират под балкона на Вазов на ул. „ Раковски “, с цел да търсят разтуха. Според едни източници Вазов също е смутен и единствено плаче, съгласно други, поетът държи насърчително слово, което приключва с думите: „ Жив е българският Бог! “.
Постановката е четвърта премиера на сцените на Народния спектакъл, отдадена на живота и творчеството на поета през последните две години.
„ За мен е едно писмено резюме на отношението, въобще на Вазов към народа, към интелигенцията. Една по-скрита, една по-тиха, само че изключителна искреност и отношение към всеки един човек, разбираемо е, неприятното е, че кой в този момент назовава другия брат и сестра, кой се отнася по този метод към други, кой милее, кой се бори за това и не на последно място кой дава образец в това отношение “, съобщи Мариус Донкин, шеф на Народния спектакъл.
Снимка: btvnovinite.bg
Година след година се сбъдва посланието на поета, който още през 1913 година ни сподели: „ … и мойте песни все ще се четат “. В един от неговите разкази „ Разходка из историята “ персонажите беседват за отчаянието и робската душeвност, и се обръщат един към различен с „ бачо “ и „ брат “. „ Бог не обича слабодушните, обича мощните духом “, споделя в един миг героят на Вазов.
Ако можем да го кажем и ние на глас – век, два или три по-късно, все по този начин ще е правилно. Или най-малко насърчително.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ