Никой не е застрахован и дори най-перфектният брак може да

Никой не е застрахован и даже най-перфектният брак може да се разпадне. Според статистиката един на всеки 4 брака приключва с бракоразвод. Нещата могат да станат много комплицирани, в случай че сътрудниците имат и дете. Те би трябвало да вземат решение дали да останат дружно поради децата, или е по-добре да продължат живота си поотделно. Последствията от това да пожертваш щастието си в името на децата могат да бъдат съществени.

1. Децата привикват да се задоволяват с по-малкото.

Детето има преди себе си прегледен образец на двама души, които не могат да се измъкнат от стресова обстановка и са в плен на остарели модели на държание. Така те научават, че е прекомерно мъчно да водиш благополучен живот и е по-сигурно да се задоволиш с по-малко. В очите на децата си изглеждате като хора, които не умеят да се борят за щастието си. Родителите би трябвало да научат детето си, че животът е един и би трябвало да се борим за щастието си макар всички компликации.

2. Децата изпитват боязън от бъдещето.

Дори родителите да не се карат пред децата, те ще виждат, че нещо не е наред и това може да докара до тревога за бъдещето. Те не знаят дали изострените връзки няма да накарат родителите им да се разделят и да им се наложи да вземат решение при кого да останат. Не е изключено също детето да се опасява, че то е повода за раздялата на родителите си, и по този начин да развие възприятие на виновност. Трябва да говорите с децата си. Общуването е ключът към прочувствената непоклатимост на детето. Родителите би трябвало да обяснят на детето какво се случва и да го уверят, че ще създадат всичко допустимо то да е щастливо.

3. Възможно е децата да страдат заради свръхобсебващо и контролиращо държание от родителите си.

Ако цялото ви внимание е концентрирано върху децата и целият ви брак се върти към тях, елементарно можете да пренебрегнете себе си и да забравите пътя един към различен. В този случай е допустимо единият или и двамата родители да развият фикс идея за надзор върху детето. Самите те са се отказали от личното си благополучие поради децата и подсъзнателно желаят да получат нещо в подмяна. Докато някои родители са в положение елементарно да пуснат децата си и да им разрешат да бъдат независими, други не могат да одобряват, че децата порастват, че към този момент нямат такава потребност от тях и че е естествено да се отделят от родителите си. Подобни проблеми могат да се окажат изключително съществени и за децата, и за родителите.

4. Децата не се усещат сигурни или задоволително обгрижвани.

Ако децата усещат негодуването и несигурността на родителите си, това може да докара до възприятие на непрекъсната тревога и неустановеност. Нямат чувството, че родителите им могат да ги предпазят от всяка заплаха и не са сигурни, че постоянно ще бъдат на тяхна страна. Основната отговорност на всеки родител е да защищити детето, доколкото е допустимо, от проблемите, които са прекомерно комплицирани за възрастта му.

5. Децата страдат от стрес и имат здравословни проблеми.

Според изследване децата, които са отглеждани във враждебна среда, даже спорът сред родителите да не е толкоз явен, най-често страдат от здравословни проблеми и срещат компликации със общественото развиване. Психолозите допускат, че този стрес може да докара до хормонален дисбаланс, нараснал сърдечен темп, нарушавания на съня и някои психически проблеми като меланхолия да вземем за пример. Дори родителите да не въвличат детето в спора, това няма да усъвършенства обстановката: децата по този начин или другояче могат да почувстват напрежението и ще страдат от следствията.