Слънчевият тенор Николай Здравков предпочете Русе пред Париж
Николай Здравков / 1923 – 1990/ беше един от първите артисти, които завоюваха славата на Русе като „ певчески град”. На Русенската опера той посвети своята изключителна заложба, младостта си, целия си живот. Името му се трансформира в неин синоним, дружно с имената на Кирил Кръстев и Пенка Маринова, популярната „ русенска тройка”. Преждевременно пенсиониран от директора- диригент Георги Димитров, единствено месец преди непредвидената си гибел, той ни изуми с блестящото си осъществяване на предсмъртната песен на Каварадоси от „ Тоска” на концерта във връзка 40- годишнината на института.
Роден на 10 февруари 1923, под духовния знак на Водолея, в Брусарци, Ломско, в оскъдно работническо семейство, в ранната си младост Николай минава значително тествания и ограничения. Учи в духовно учебно заведение, работи като служител, пее в самодейността. От 1948 до 1953 година Има огромния късмет да учи при двама огромни педагози, тенора Илия Йосифов и сопраното Катя Спиридонова, като по едно и също време с това, с цел да се устоя, работи като солист в ансамбъла на Министерство на вътрешните работи.
През февруари 1953 година е назначен за стажант- солист в Русенската национална опера, където единствено след два месеца, на 3 май година прави своя огромен обществен дебют с сложната роля на Марио Каварадоси от „ Тоска”. За културната общност в Русе, която е влюбена в Операта, гласовитият и невъздържан юноша, който има и представителна, красива театрална осанка / нещо рядко за един тенор!/ се оказва същинска находка!
Още с първите си спектакли и концерти стажантът Николай Здравков става безспорният любим на всички русенци. На тази огромна и откровена обич той отвръща с реципрочност и след няколко години, когато стартира да се утвърждава в народен, а и н интернационален проект, остава правилен на театъра и града, макар че получава не едно и две съблазнителни оферти за работа на огромни подиуми / измежду тях е освен София, само че и Парижката опера!/. Привързаността на Николай Здравков към Русе има и други аргументи – освен огромната обич на публиката. В операта работят шефове, режисьори и диригенти от мащаба на Г. Чендов, Ст. Трифонов, Е. Немиров, М. Хаджимишев, Руслан Райчев, Ромео Райчев, Б. Хинчев, Д. Манолов, които схващат от музикален спектакъл, обичат пеенето и артистите – и най- основното: те са градители, тъй като по- късно в Русе, както виждаме и през днешния ден, ще се появят и рушители...
През дебютната 1953 година Младият актьор извоюва първото си лауреатско звание и златен орден от младежкия фестивал в Букурещ, през 1954 – втора премия на състезанието „ Дестинова – Буриан” в Прага, през 1956 е още веднъж първи – този път във Вервие, Белгия, един от най- авторитетните състезания. Там получава предложение за дълготраен, доста преференциален контракт за работа на Запад.
Импресариото даже му урежда специфичен под наем полет от Брюксел до Париж и опция да напусне България и да направи огромна, международна кариера. Защото гласът на този млад българин е в действителност златен. По- късно, когато и у нас научихме за Павароти, някои с право го нарекоха „ Българския Павароти “. От такова високо качество беше неговия превъзходен тенор глас, а и школата му беше в действителност белкантова. Да, по този начин беше... Но тогава той изрично отхвърля. Тези оценки и изключително медала от Вервие му отвориха пътя за огромна интернационална кариера, само че той остана правилен на родината си и на Русе.
Да, Николай направи това, което малко на брой, изключително в този момент, биха създали. Мисля, че Николай Здравков заслужава доста по- огромно почитание и самопризнание, в сравнение с някои други, които избягаха от България, направиха кариерата си на открито, а откакто тя завърши и гласовите им запаси се изчерпаха изцяло, взеха решение да продължат да пеят тук...
През 30- годишната си дейна креативна активност като първи тенор на Русенската опера, той гостува неведнъж в столицата, в цяла България, а и на редица непознати подиуми в Европа, Азия и Америка. Направи повече от 30 централни функции от класическия и актуалния репертоар – от Моцарт и Росини до Хаджиев и Пиронков.
Броят на спектаклите му в действителност респектира: над 15000 / от тях над 200 гостувания в Софийската опера, 100 във Варна и към 200 в другите театри / Пловдив, Стара Загора, Плевен, Бургас /. Всъщност, Николай Здравков беше водещият поетичен тенор у нас от началото на 50- те до края на 70- те години и превъзхождаше своите най- фамозни сътрудници от столицата и страната, като качество на гласа и като певчески благоприятни условия. В някои от коронните си функции: Надир от „ Ловци на бисери” от Бизе, Ричард от „ Бал с маски” на Верди, Каварадоси от „ Тоска” на Пучини, Херцога от „ Риголето” на Верди, Вертер на Масне, Едгардо от „ Лучия ди Ламермур” на Доницети, Де Грийо от „ Манон” на Масне беше и остава и до през днешния ден просто непостижим. Част от тези негови превъплъщения са записани и съхранени в Златния фонд на Радиото и Балкантон. За участията си в „ Риголето” и „ Мадам Бътерфлай” през 1959 получи държавната / Димитровска/ премия, по- късно стана „ заслужил” и „ народен” актьор.
Наистина доста са огромните му функции, с които ще остане в историята на българския музикален спектакъл. Освен към този момент упоменатите: Андре Шение на Джордано, Макдъф от „ Макбет” на Верди, Калаф от „ Турандот” на Пучини, Рудолф от „ Бохеми” на Пучини, Фауст на Гуно. И въпреки всичко, бих отделил два върха от блестящата му кариера на артист и актьор: Ричард от „ Бал с маски” и Едгардо от „ Лучия”. В тези две партии сочният му, бляскав лирико- трагичен теноров глас- един от най- красивите, които в миналото са се раждали в България - звучеше пределно изразително във всеки откъс. С изумително благосъстояние и прохлада на багрите, с невероятна активност на прекарванията, Николай Здравков изграждаше тези два сложни облика, с цел да означи таман с тях две от най- забележителните сполуки освен в кариерата си, само че и в българския оперен спектакъл. В Ричард и Едгардо слънчевият и извънредно богат на артиста звучеше с безчет нюанси, пределно разгорещено, одухотворено. И мисля, че мъчно можеха да се намерят такива усеща и положения на човешката душа, които несравнимият български тенор Николай Здравков да не можеше да изрази...
П.П. Признателните му съграждани назоваха една от улиците в центъра на Русе / някогашната, носеща името на руския разузнавач Генерал Вл. Заимов / с неговото ярко име.
П.П. През пролетта на 1973 се означи 50- годишнината на Николай със театър и концерт. В началото на септември на с.г. беше поканен да гастролира в Латинска Америка / Куба, Перу, Венецуела, Колумбия, а Чили беше последната „ спирка “. На 11 септември / съдбовна дата!/ от столицата на Перу, Лима, той трябваше да замине със аероплан на юг, до Сантяго де Чили. Самолетът закъсня и след това не излетя. И Слава Богу! В Чили стана кървавият прелом на Пиночет. А Николай се завърна наред с различен полет през Хавана в София.
Роден на 10 февруари 1923, под духовния знак на Водолея, в Брусарци, Ломско, в оскъдно работническо семейство, в ранната си младост Николай минава значително тествания и ограничения. Учи в духовно учебно заведение, работи като служител, пее в самодейността. От 1948 до 1953 година Има огромния късмет да учи при двама огромни педагози, тенора Илия Йосифов и сопраното Катя Спиридонова, като по едно и също време с това, с цел да се устоя, работи като солист в ансамбъла на Министерство на вътрешните работи.
През февруари 1953 година е назначен за стажант- солист в Русенската национална опера, където единствено след два месеца, на 3 май година прави своя огромен обществен дебют с сложната роля на Марио Каварадоси от „ Тоска”. За културната общност в Русе, която е влюбена в Операта, гласовитият и невъздържан юноша, който има и представителна, красива театрална осанка / нещо рядко за един тенор!/ се оказва същинска находка!
Още с първите си спектакли и концерти стажантът Николай Здравков става безспорният любим на всички русенци. На тази огромна и откровена обич той отвръща с реципрочност и след няколко години, когато стартира да се утвърждава в народен, а и н интернационален проект, остава правилен на театъра и града, макар че получава не едно и две съблазнителни оферти за работа на огромни подиуми / измежду тях е освен София, само че и Парижката опера!/. Привързаността на Николай Здравков към Русе има и други аргументи – освен огромната обич на публиката. В операта работят шефове, режисьори и диригенти от мащаба на Г. Чендов, Ст. Трифонов, Е. Немиров, М. Хаджимишев, Руслан Райчев, Ромео Райчев, Б. Хинчев, Д. Манолов, които схващат от музикален спектакъл, обичат пеенето и артистите – и най- основното: те са градители, тъй като по- късно в Русе, както виждаме и през днешния ден, ще се появят и рушители...
През дебютната 1953 година Младият актьор извоюва първото си лауреатско звание и златен орден от младежкия фестивал в Букурещ, през 1954 – втора премия на състезанието „ Дестинова – Буриан” в Прага, през 1956 е още веднъж първи – този път във Вервие, Белгия, един от най- авторитетните състезания. Там получава предложение за дълготраен, доста преференциален контракт за работа на Запад.
Импресариото даже му урежда специфичен под наем полет от Брюксел до Париж и опция да напусне България и да направи огромна, международна кариера. Защото гласът на този млад българин е в действителност златен. По- късно, когато и у нас научихме за Павароти, някои с право го нарекоха „ Българския Павароти “. От такова високо качество беше неговия превъзходен тенор глас, а и школата му беше в действителност белкантова. Да, по този начин беше... Но тогава той изрично отхвърля. Тези оценки и изключително медала от Вервие му отвориха пътя за огромна интернационална кариера, само че той остана правилен на родината си и на Русе.
Да, Николай направи това, което малко на брой, изключително в този момент, биха създали. Мисля, че Николай Здравков заслужава доста по- огромно почитание и самопризнание, в сравнение с някои други, които избягаха от България, направиха кариерата си на открито, а откакто тя завърши и гласовите им запаси се изчерпаха изцяло, взеха решение да продължат да пеят тук...
През 30- годишната си дейна креативна активност като първи тенор на Русенската опера, той гостува неведнъж в столицата, в цяла България, а и на редица непознати подиуми в Европа, Азия и Америка. Направи повече от 30 централни функции от класическия и актуалния репертоар – от Моцарт и Росини до Хаджиев и Пиронков.
Броят на спектаклите му в действителност респектира: над 15000 / от тях над 200 гостувания в Софийската опера, 100 във Варна и към 200 в другите театри / Пловдив, Стара Загора, Плевен, Бургас /. Всъщност, Николай Здравков беше водещият поетичен тенор у нас от началото на 50- те до края на 70- те години и превъзхождаше своите най- фамозни сътрудници от столицата и страната, като качество на гласа и като певчески благоприятни условия. В някои от коронните си функции: Надир от „ Ловци на бисери” от Бизе, Ричард от „ Бал с маски” на Верди, Каварадоси от „ Тоска” на Пучини, Херцога от „ Риголето” на Верди, Вертер на Масне, Едгардо от „ Лучия ди Ламермур” на Доницети, Де Грийо от „ Манон” на Масне беше и остава и до през днешния ден просто непостижим. Част от тези негови превъплъщения са записани и съхранени в Златния фонд на Радиото и Балкантон. За участията си в „ Риголето” и „ Мадам Бътерфлай” през 1959 получи държавната / Димитровска/ премия, по- късно стана „ заслужил” и „ народен” актьор.
Наистина доста са огромните му функции, с които ще остане в историята на българския музикален спектакъл. Освен към този момент упоменатите: Андре Шение на Джордано, Макдъф от „ Макбет” на Верди, Калаф от „ Турандот” на Пучини, Рудолф от „ Бохеми” на Пучини, Фауст на Гуно. И въпреки всичко, бих отделил два върха от блестящата му кариера на артист и актьор: Ричард от „ Бал с маски” и Едгардо от „ Лучия”. В тези две партии сочният му, бляскав лирико- трагичен теноров глас- един от най- красивите, които в миналото са се раждали в България - звучеше пределно изразително във всеки откъс. С изумително благосъстояние и прохлада на багрите, с невероятна активност на прекарванията, Николай Здравков изграждаше тези два сложни облика, с цел да означи таман с тях две от най- забележителните сполуки освен в кариерата си, само че и в българския оперен спектакъл. В Ричард и Едгардо слънчевият и извънредно богат на артиста звучеше с безчет нюанси, пределно разгорещено, одухотворено. И мисля, че мъчно можеха да се намерят такива усеща и положения на човешката душа, които несравнимият български тенор Николай Здравков да не можеше да изрази...
П.П. Признателните му съграждани назоваха една от улиците в центъра на Русе / някогашната, носеща името на руския разузнавач Генерал Вл. Заимов / с неговото ярко име.
П.П. През пролетта на 1973 се означи 50- годишнината на Николай със театър и концерт. В началото на септември на с.г. беше поканен да гастролира в Латинска Америка / Куба, Перу, Венецуела, Колумбия, а Чили беше последната „ спирка “. На 11 септември / съдбовна дата!/ от столицата на Перу, Лима, той трябваше да замине със аероплан на юг, до Сантяго де Чили. Самолетът закъсня и след това не излетя. И Слава Богу! В Чили стана кървавият прелом на Пиночет. А Николай се завърна наред с различен полет през Хавана в София.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ