Битката е на живот и смърт - еворопеизацията на Украйна е смъртоносна заплаха за Русия
Николай Василев
Едва ли има човек в Европа, Русия и Украйна, който да не схваща, че за украинците това е война на живот и гибел. Поражението би означавало край освен на тяхната самостоятелност, само че и за опцията им да консолидират своята нация. Страната им евентуално ще бъде разпокъсана. Огромен брой „ нежелателни” детайли може да бъдат убити или преселени в Сибир. Възможна е колонизация на някои от териториите с „ великоруси”. Украйна знае, че борбата за оцеляване като страна и нация е в този момент или в никакъв случай!
За Путин и за „ неговата” Русия борбата е също на живот и гибел. Позорно проваляне ще постави завършек на неговия режим, само че и на нещо доста повече. Той знае, че
еворопеизацията на Украйна е смъртоносна опасност за Русия
такава, каквато си я показва той. Разбира се не тъй като възможни натовски ракети ситуирани в Украйна могат да стигнат до Москва за минути. Европеизацията на Украйна е опасност за Русия тъй като даже Киев и Брюксел да не желаят това, няма по какъв начин процесът да не окуражи мощни сепаратистки придвижвания в самата Русия.
Русия е, и постоянно е била империя. През вековете Московското княжество е покорило и погълнало безчет нации, които имат прекомерно малко общо между тях. За да се удържа страната единна, тя е трябвало да създаде някаква индоктринация и да преследва безпощадно всеки, който отхвърля нейната легитимност. И защото с изключение на на север и на изток няма ясни естествени разграничителни линии, откакто доближава до Северния ледовит океан и до Тихия океан, Русия се ангажира с една непрекъсната агресия на юг и на запад. Забележително е, че Русия продава за алегорична сума единствената си задморска територия – Аляска, само че в никакъв случай не престава със своя континентален експанзионизъм. В нейните очи – по думите на Екатерина II, единственият метод империята да отбрани своите граници е непрестанно да ги уголемява. Решението на цар Петър III да подписа мир с победената Прусия без да анексира нито метър от нейната територия се окачествява от съветската историография като нелепост или демонстрация на уязвимост, въпреки да обезпечава мир сред руснаците и германците за цели 152 години.
От епохи
Русия живее в един циничен логаритъм
Всеки път когато завладее някоя страна, бързо установи, че с цел да опази властта си над нея, ѝ се постанова да завземе и идната и по този начин до момента в който не се натъкне на мощни страни, с които да се пробва да се разбере за „ сфери на влияние”. Но опитите ѝ да реализира това с Наполеонова Франция, с Бисмаркова, а по-късно и с Хитлерова Германия се провалят, като една от аргументите е нестихващият съветски екзпанзионистически напън, най към този момент на Балканите.
В речта си от 21 февруари т.г. Путин разкритикува болшевиките, че с цел да останат на власт към края на Първата международна война сключили „ позорния” контракт от Брест – Литовск, с който се отказали от Балтийските страни и от Украйна. Той подлага на критика и Лениновата конституция, която планува право на републиките да напущат Съюз на съветските социалистически републики и те се възползвали от тази уговорка след края на тоталитарния режим.
Планът на Путин от идването му на власт планува превръщането на Русия още веднъж в велика мощ. В един от полюсите на многополюсен свят, в който ще ѝ бъде приета сфера на въздействие. Зона, в която народите и страните ще се преценяват с волята на Москва, а външни сили няма да се пробват да „ проникват” като построяват съюзи. Нещо като съветски вид на американската теория „ Монро”. Путин има вяра, че Русия може да се трансформира в геополитически исполин, въпреки стопанската система на страната да е по-малка от тази на Италия! И в случай че съгласно някои американски геополитически анализатори като Джордж Кенън, Джон Миръшаймър и Хенри Кисинджър, Америка има интерес да реализира вероятно споразумение с Москва, като не позволява уголемение на НАТО,
за Европа намирането на modus vivendi с имперска Русия е изцяло невероятно
Бившият ръководител на Европейската комисия Жозе Мануел Барозо неотдавна съобщи, че терзанието на Путин не идва от възможната опция на Украйна да стане член на НАТО. Такава вероятност съвсем не съществува. Опасенията му идват от опцията Украйна да стане член на Европейския съюз. Бунтът на Майдана през 2014 година стартира когато президентът Янукович анулира съглашението с Европейски Съюз. Наблюдавайки бавната, само че неотклонима европеизация на Украйна, което неизбежно значи и проверка на осъществяваната с епохи „ русификация”, Путин заложи всичко на карта. Надяваше се с един удар, с една „ операция” да върне Украйна, или най-малко по-голямата част от нея в „ Руския свят”. За Путин присъединението на Украйна към Европейски Съюз би означавало възобновяване на статуквото от Брест – Литовск. И евентуално приема препоръчаното от осем членки на Европейски Съюз, измежду които и България за стремително приемане на Украйна в съюза като акт на оповестяване на война. В съзнанието му, това е знак, че Европа желае да причисли нещо, което му принадлежи. Волята на „ черната маса” на терен няма никакво значение! И той сподели, че е подготвен да я смаже, в случай че тя не му се покори!
Но Европейският съюз няма различен избор с изключение на да поема хвърлената ръкавица. Защото Европа не може да живее в мечтания от нея постмодерен свят, в случай че има на границите си империя с геополитически упоритости, която да води непрекъснато хибридна война против съюза. Затова, когато стана ясно, че проектът за поетапното попиване на руските периферии в Европейски Съюз и последователното " обезопасяване " на Русия, с вяра тя да се трансформира в държава-бензиностанция без имперски упоритости на периферията на континента се провали, Европа реагира незабавно. За нея също всичко е в този момент или в никакъв случай. Или Путин ще изгуби тази война, или целият европейски план ще бъде заплашен.
Украинците, Путин и Европа смаяха света със своята увереност. Европа подцени готовността на диктатора да заложи всичко на карта и да извърши безчовечен актове на принуждение, с цел да реализира своята фикс концепция. Путин недооцени готовността на украинците да водят война за своята независимост и готовността на Европа да застане до дъно зад Украйна. Противно на митовете популяризирани от Путиновата агитация, Америка по-скоро следва Европа в налагането на ограничения, в сравнение с да ги натрапва на съдружниците си. Тя последна разгласи, че затваря небето си за съветски полети!
Неизвестното в тази ситуация е по какъв начин ще реагират съветският хайлайф и съветският народ. Готови ли са да понесат всяка жертва единствено и единствено страната им да стане „ геополитически полюс” или ще предпочетат комфортния живот в национална страна без особени геополитически упоритости? И дали въобще са в положение
да смъкват режима на Путин
Никой към момента не може да отговори на тези въпроси Но животът на милиони, може би на милиарди хора зависи от това, което ще се случи в Москва през идващите дни и седмици!
Едва ли има човек в Европа, Русия и Украйна, който да не схваща, че за украинците това е война на живот и гибел. Поражението би означавало край освен на тяхната самостоятелност, само че и за опцията им да консолидират своята нация. Страната им евентуално ще бъде разпокъсана. Огромен брой „ нежелателни” детайли може да бъдат убити или преселени в Сибир. Възможна е колонизация на някои от териториите с „ великоруси”. Украйна знае, че борбата за оцеляване като страна и нация е в този момент или в никакъв случай!
За Путин и за „ неговата” Русия борбата е също на живот и гибел. Позорно проваляне ще постави завършек на неговия режим, само че и на нещо доста повече. Той знае, че
еворопеизацията на Украйна е смъртоносна опасност за Русия
такава, каквато си я показва той. Разбира се не тъй като възможни натовски ракети ситуирани в Украйна могат да стигнат до Москва за минути. Европеизацията на Украйна е опасност за Русия тъй като даже Киев и Брюксел да не желаят това, няма по какъв начин процесът да не окуражи мощни сепаратистки придвижвания в самата Русия.
Русия е, и постоянно е била империя. През вековете Московското княжество е покорило и погълнало безчет нации, които имат прекомерно малко общо между тях. За да се удържа страната единна, тя е трябвало да създаде някаква индоктринация и да преследва безпощадно всеки, който отхвърля нейната легитимност. И защото с изключение на на север и на изток няма ясни естествени разграничителни линии, откакто доближава до Северния ледовит океан и до Тихия океан, Русия се ангажира с една непрекъсната агресия на юг и на запад. Забележително е, че Русия продава за алегорична сума единствената си задморска територия – Аляска, само че в никакъв случай не престава със своя континентален експанзионизъм. В нейните очи – по думите на Екатерина II, единственият метод империята да отбрани своите граници е непрестанно да ги уголемява. Решението на цар Петър III да подписа мир с победената Прусия без да анексира нито метър от нейната територия се окачествява от съветската историография като нелепост или демонстрация на уязвимост, въпреки да обезпечава мир сред руснаците и германците за цели 152 години.
От епохи
Русия живее в един циничен логаритъм
Всеки път когато завладее някоя страна, бързо установи, че с цел да опази властта си над нея, ѝ се постанова да завземе и идната и по този начин до момента в който не се натъкне на мощни страни, с които да се пробва да се разбере за „ сфери на влияние”. Но опитите ѝ да реализира това с Наполеонова Франция, с Бисмаркова, а по-късно и с Хитлерова Германия се провалят, като една от аргументите е нестихващият съветски екзпанзионистически напън, най към този момент на Балканите.
В речта си от 21 февруари т.г. Путин разкритикува болшевиките, че с цел да останат на власт към края на Първата международна война сключили „ позорния” контракт от Брест – Литовск, с който се отказали от Балтийските страни и от Украйна. Той подлага на критика и Лениновата конституция, която планува право на републиките да напущат Съюз на съветските социалистически републики и те се възползвали от тази уговорка след края на тоталитарния режим.
Планът на Путин от идването му на власт планува превръщането на Русия още веднъж в велика мощ. В един от полюсите на многополюсен свят, в който ще ѝ бъде приета сфера на въздействие. Зона, в която народите и страните ще се преценяват с волята на Москва, а външни сили няма да се пробват да „ проникват” като построяват съюзи. Нещо като съветски вид на американската теория „ Монро”. Путин има вяра, че Русия може да се трансформира в геополитически исполин, въпреки стопанската система на страната да е по-малка от тази на Италия! И в случай че съгласно някои американски геополитически анализатори като Джордж Кенън, Джон Миръшаймър и Хенри Кисинджър, Америка има интерес да реализира вероятно споразумение с Москва, като не позволява уголемение на НАТО,
за Европа намирането на modus vivendi с имперска Русия е изцяло невероятно
Бившият ръководител на Европейската комисия Жозе Мануел Барозо неотдавна съобщи, че терзанието на Путин не идва от възможната опция на Украйна да стане член на НАТО. Такава вероятност съвсем не съществува. Опасенията му идват от опцията Украйна да стане член на Европейския съюз. Бунтът на Майдана през 2014 година стартира когато президентът Янукович анулира съглашението с Европейски Съюз. Наблюдавайки бавната, само че неотклонима европеизация на Украйна, което неизбежно значи и проверка на осъществяваната с епохи „ русификация”, Путин заложи всичко на карта. Надяваше се с един удар, с една „ операция” да върне Украйна, или най-малко по-голямата част от нея в „ Руския свят”. За Путин присъединението на Украйна към Европейски Съюз би означавало възобновяване на статуквото от Брест – Литовск. И евентуално приема препоръчаното от осем членки на Европейски Съюз, измежду които и България за стремително приемане на Украйна в съюза като акт на оповестяване на война. В съзнанието му, това е знак, че Европа желае да причисли нещо, което му принадлежи. Волята на „ черната маса” на терен няма никакво значение! И той сподели, че е подготвен да я смаже, в случай че тя не му се покори!
Но Европейският съюз няма различен избор с изключение на да поема хвърлената ръкавица. Защото Европа не може да живее в мечтания от нея постмодерен свят, в случай че има на границите си империя с геополитически упоритости, която да води непрекъснато хибридна война против съюза. Затова, когато стана ясно, че проектът за поетапното попиване на руските периферии в Европейски Съюз и последователното " обезопасяване " на Русия, с вяра тя да се трансформира в държава-бензиностанция без имперски упоритости на периферията на континента се провали, Европа реагира незабавно. За нея също всичко е в този момент или в никакъв случай. Или Путин ще изгуби тази война, или целият европейски план ще бъде заплашен.
Украинците, Путин и Европа смаяха света със своята увереност. Европа подцени готовността на диктатора да заложи всичко на карта и да извърши безчовечен актове на принуждение, с цел да реализира своята фикс концепция. Путин недооцени готовността на украинците да водят война за своята независимост и готовността на Европа да застане до дъно зад Украйна. Противно на митовете популяризирани от Путиновата агитация, Америка по-скоро следва Европа в налагането на ограничения, в сравнение с да ги натрапва на съдружниците си. Тя последна разгласи, че затваря небето си за съветски полети!
Неизвестното в тази ситуация е по какъв начин ще реагират съветският хайлайф и съветският народ. Готови ли са да понесат всяка жертва единствено и единствено страната им да стане „ геополитически полюс” или ще предпочетат комфортния живот в национална страна без особени геополитически упоритости? И дали въобще са в положение
да смъкват режима на Путин
Никой към момента не може да отговори на тези въпроси Но животът на милиони, може би на милиарди хора зависи от това, което ще се случи в Москва през идващите дни и седмици!
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ