Николай Тодоров – Кайзера гостува в предаването „Код Спорт“ по

Николай Тодоров – Кайзера гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Той е един от любимците на публиката на Левски. На три пъти облича фланелката на “синия” клуб. Вкарва свръхестествен гол, с който отборът от “Герена” отстрани Глазгоу Рейнджърс в Шампионска лига. Кариерата му минава още в родния Добруджа, ЦСКА, Локомотив (София), Септември, френските Монпелие и Кан, кипърския Анортозис и турския Саръер. Тодоров е троент първенец на България и притежател на две купи на страната. За националния тим има 12 срещи и 3 гола. Прякорът му идва от името на една от звездите на Аякс от 70-те години Пит Кайзер. А като треньор прекарва няколко години в школата на Левски.

- Ники, здравей! Как си, има ли нещо ново към теб?
- Чувствам се добре с нещата, които са свързани към фамилията на този стадий. Надявам се във времето да получа и оферта, с цел да продължа треньорството.

- Преди две седмици завърши шампионатът в Първа лига. Какво ти направи най-силно усещане? Изненада ли те нещо?
- Преди всичко конкуренцията, която се сътвори във времето сред Лудогорец и ЦСКА, а Левски също имаше този късмет. Но като цяло имаше спад като игра в така наречен „ водещи тимове “ и от трите отбора, имаше приливи и отливи, неприятни моменти и хубави игри. Другата изненада бе постоянството в дадени интервали на Ботев (Пловдив), в това число за купата, Локомотив (Пловдив) остави положително усещане, Етър, Черно море. Тези тимове в своите си интервали от шампионата демонстрираха неизменност и израстване.

- А не ти ли бяха малко скучни четирите издания на „ безконечното дерби “?
- Скучни в смисъл, че към момента вършим някакво съпоставяне с дербито сред Левски и ЦСКА от преди години, когато се пълнеха стадионите, зарядът беше по-голям, тъй като се преследваха непрекъснато за първо и второ място. Може би това в годините малко или доста отдръпна българския фен. Свидетели сме на това, че „ Васил Левски “ не може да се изпълни за дербито.

- Кой е най-близо до спиране на хегемонията на Лудогорец? Поизхабиха ли се героите от Разград или пък купите и купите им пристигнаха малко допълнително?
- Ако погледнем действително в миналото състезание, най-близо до крайния миг беше ЦСКА. Левски също имаше един миг, в който можеше да се намеси, само че изпусна своя късмет. А и Левски, и ЦСКА получиха този късмет най-много поради позволените неверни стъпки на Лудогорец. Двата тима получиха опция да ги настигнат в точките, а който беше взел дербитата, щеше да има предимство. Лудогорец дали са заситени, не мога да кажа тъкмо и ясно, само че като цяло виждам едно оттегляне на игровия жанр. Преди години диктуваха събитията на игрището от първата до последната минута. Но без значение от всичко в дадените моменти те съумяха да победят и Левски, и ЦСКА и да си възвърнат преимуществото в точковия актив.

- Игра ли се феърплей? Имаше ли някои резултати, които будят подозрение за теб?
- От това, което съм гледал, хайде да не споделям 100%, само че мисля, че се игра феърплей. Имаше резултати, които в действителност будят подозрение, само че зависи кой по какъв начин гледа на нещата. В това число влезе Верея, който направи някакви изненади – още със започването и хикса с Лудогорец, по-късно вкара три гола на Левски, без значение че загуби. Наистина фенът би се усъмнил. Можем единствено да гадаем и да си разясняваме.

- Как виждаш обстановката в тима на Левски, който по време на шампионата смени четирима треньори и един притежател?
- За притежателя е малко по-специфично за мен, само че промяната на треньорите в действителност играе значима роля. Аз най-малко по този начин обмислям и си приказвам с мои сътрудници и другари, че когато един клуб, без значение дали е Левски, избира даден треньор, е доста значимо по какъв начин управлението го избира и какво желае от него освен като резултати. Ясно е, че в Левски постоянно се гони първо място, купа, класиране за евротурнири и т. н. Тези цели постоянно се слагат, само че е доста значимо по кое време се избира треньор, кой и по какъв начин прави селекцията, по отношение на неговата визия за игра. Самото управление би трябвало да откри салдото с треньора. Ясно е, че би трябвало и време, макар че в България сме привикнали да не даваме доста време на треньорите и на състезателите. Но това е развой на запознаване, сработване, приемане на концепциите на треньора, скица на игра… Но всичко е съобразено с това с какви футболисти разполагаш. Смениха се трима-четирима треньори и не може един ментор да пристигна и да каже, че примерно ще играе 4-4-2, като няма нужните играчи. И да искаш да играеш по този метод, би трябвало да прецениш какви благоприятни условия имат заварените футболисти. Не можеш да направиш нова селекция и би трябвало да се съобразиш с това, което имаш сега.

- Както се споделя – играчите вършат схемата…
- Когато за една година се сменят толкоз доста треньори, не виждам времето, в което един треньор може да вкара тази своя концепция в главите на състезателите.

- Въпросът, който мощно вълнува „ синята “ общественост е дали Петър Хубчев ще се оправи със обстановката на „ Герена “?
- Знаем по какъв начин Хубчев работеше в националния тим, само че въпреки всичко тук е клубен отбор. В националния съумя със състезателите, които викаше, за този къс интервал да вкара своите хрумвания в техните глави и те да го одобряват. Предполагам, че тук ще желае да се случат нещата по същия метод. Но това е клубен тим и ще може да работи всеки ден с тях. Мисля, че тук ще му е малко по-лесно и по-бързо ще съобщи своите хрумвания на футболистите. Но все още към момента не виждаме какви играчи ще бъдат привлечени. Предполагам, че търси вид футболисти, по отношение на неговите условия, плюс това, което има сега в тима.

- Българин или чужденец би трябвало да е отпред на „ сините “?
- Нагледахме се на най-различни разновидности, само че за мен персонално би трябвало да си е българин. Когато пристигна чужденец, ми прави усещане по какъв начин го гледат публицистите - по какъв начин се изрича, по какъв начин върви, обноски и т. н. А когато е българин, някак си по-повърхностно гледат на дадения човек. Даже на моменти въпросите са доста по-директни, когато има отрицателен резултат. Прави ми усещане, че за чужденците са малко по-меки въпроси, а не са по този начин съответни. Това важи и за задграничните футболисти. За мен основата и по-голямата част би трябвало да са българи. Дали ще е от школата, дали ще е от различен клуб, българинът би възприел по различен метод освен концепцията на Левски, само че по-лесно би влезнал в руслото на клуба като условия, нрав по отношение на аудитория. Ясно е, че когато си състезател на Левски, ЦСКА и Лудогорец постоянно има офанзива, когато не си подготвен. Затова един играч на Левски би трябвало да умее да играе напрегнат. Това също е доста значимо.

- Не е ли малко необичайно отстраняването на Даниел Боримиров като началник на ДЮШ на Левски? От една страна му споделят, че е приключил добра работа, само че от друга му споделят „ сбогом “…
- Да, настина е необичайно. Клубът не е направил огромна инвестиция към самата школа. През всички тези години постоянно са излизали футболисти на положително равнище. Да, играят в други клубове. По една или друга причина не са им дали късмет в Левски. Сега виждаме, че има четири-пет момчета с капацитет, които са в тима. Това ядро е излязло от школата на Левски в последните две-три години.

- Връщаме те внезапно в предишния век към първите ти стъпки в Добруджа. Оттам преминаваш в ЦСКА – кой те притегли при „ алените “?
- Истината е, че като бях младеж на Добруджа, влязох в казармата. И на втората година, 5-6 месеца преди уволнението, тъкмо беше свършило шампионата в „ Б “ група, един ден ме викнаха и ми споделиха, че би трябвало да отпътува за София в ЦСКА. Не те питат искаш или не искаш. Ти си боец, командироват те и по този начин. Не мога да кажа, че не желая и ще си заставам тук.

- А за какво не продължи кариерата ти при „ армейците “?
- Тогава беше друго време, напълно различен метод на живот, строй. Така стояха нещата, че преди да отида в казармата, от управлението на Добруджа или партията, ме привикаха на диалог и ми споделиха: „ Да, ти отиваш в ЦСКА, само че в случай че искаш да останеш там, няма да ти дадем позволение. “ Беше по този начин, че в случай че партията в града реши, ще ти даде позволение да отидеш в ЦСКА, другояче няма метод. Казаха ми, че ще ми дадат позволение единствено за Левски. Но категорично ме предизвестиха това да си остане в стаята и да не се разяснява, тъй като в случай че се разбере, може някъде да ме командироват да не упражнявам. Така изкарах тези пет-шест месеца до уволнението в ЦСКА.

- Без подозрение голът, с който те свързват почитателите, е този против Глазгоу Рейнджърс на стадион „ Васил Левски “. С него Левски отстрани шотландския първенец. Какво си спомняш от този момент, оказал се благополучен за теб и за „ сините “?
- Преди да се върна в Левски, бях във Франция. И когато получих позвъняването от Андрей Желязков, изискването беше да си взема записка, че съм свободен футболист. Тогава управленията се схванаха, нямаше никакъв проблем. Казах им, че отивам в един тим, който е първенец на България, че играе в евротурнирите и т. н. Точно беше излязъл и жребият. Казах им, че ще играем с Рейнджърс – извънредно добре познато име в Европа. Дали в кръга на майтапа, само че споделих непринудено, че ще ги отстраним. Засмяхме се и ми дадоха отговор, че ще наблюдават тези неща. Тогава не се гледаха и разузнаваха толкоз съперниците, както през днешния ден можеш да получиш информация когато и да е. Бяхме доста освободени като колектив, мислене, имаше въодушевление и преди първия, и за втория мач. Първенството си вървеше наред за нас, добре играехме, минавахме с лекост през множеството мачове. Създадох наслада за себе си, за клуба, за публиката. Еуфория, цялостен стадион, до последно хората стояха там. А нормално феновете като виждат, че тимът им пада или няма късмет да продължи, стават и си потеглят. Имам възприятието, че нямаше празни места, гледайки запис на този мач.

- След Левски, имаш пет сезона с екипа на Локомотив (София). Защо си потегли от „ Герена “?
- След като Левски небрежно стана Витоша по партийна линия, изкарах още една година, само че във втория полусезон получавах по-малко игрово време. Не знам на какво се дължеше, само че очевидно е имало нещо. Може би спад в моята форма. Покрай този случай наказаха няколко индивида от Левски, други ги освободиха. Може би желаеха да привлекат повече локални юноши. Имаше питане, тогава нямаше трансферни листи и интервали. По различен метод бяха устроени нещата. Вероятно самите треньори си контактуваха между тях какви състезатели ще освобождават, тъй като по вестниците нямаше информация. Казаха ми, че Георги Василев ме желае в Търново и Апостол Чачевски в Локомотив (София). Това са били предложенията към Левски особено за мен. Родителите ми бяха надалеч, телефони нямаше, кой ще ти дава ум къде да отидеш, трябваше да си вземам решение самичък какво да върша. Попитах на места. Казаха ми, че Търново също е добра опция. Чух положителни думи и за двамата треньори. Но има една приказка, че в последна сметка София си е София. Когато си в София, те следят. Тогава имаше юношески олимпийски тимове. Имаше някаква вероятност за по-нататъшно бъдеще и избрах да остана в Локомотив.

- Съжаляваш ли за нещо в кариерата си на футболист? Например по какъв начин одобри обстоятелството, че не попадна в тима за Мондиал’94 в Съединени американски щати?
- Тръгвайки от моето село и стигайки до спортния пансион на Добруджа, няма защо да скърбя, тъй като в последна сметка пътят, който съм поел във футбола, съм си го извървял най-много с труд. Ако не съм се трудил и не съм показвал тези качества и темперамент на игрището… В последна сметка те са ме довели до София, Левски, Локомотив и националния тим. Тогава не че съм съжалявал за САЩ’94, просто гледах по-реално на нещата. Бях запаса и присъствах на еуфорията на паметния мач на „ Парк де Пренс “, когато победихме Франция. Когато Емо Костадинов вкара втория гол, в един миг настана цялостна тишина. Чуваха се единствено българите на този огромен стадион, цялостен с французи. Както се споделя – муха да беше бръмнала, щяхме да я чуем. Трудно е да пресъздадеш с думи еуфорията на „ Парк де Пренс “. След това погледнах действително – какъв брой индивида от Левски отиваха в националния тим, какъв брой на лагера. Аз не съм бил на лагера, може би в случай че бях изнемощял там от състава, по различен метод щях да одобрявам нещата. Но не стигнах и до лагера преди определянето на групата. Затова бе по-приемливо за мен. Имаше много хора, които играеха в чужбина, във водещи тимове. Тогава беше доста по-трудно, трябваше някой да се контузи, с цел да влезе нов човек. Знаете какъв брой индивида отидоха и какъв брой играха на международното.

- Кой те кръсти Кайзера?
- Още като бях възпитаник на село. Навремето нямаше доста телевизия. По-малките сме чували от батковците за разните тимове като Аякс, Байерн (Мюнхен) и т. н. Имаше един футболист в Аякс Пит Кайзер, ляво крило. Не знам какво е видял този човек от село, Бог да го елементарни, в мен. Тогава играехме всяка събота и неделя децата в шампионати. Кръстили са ме на Кайзер не образно, а по отношение на играта. Остана си и до ден-днешен. Много хора мислят, че става въпрос за Франц Бекенбауер – Кайзера, само че няма нищо общо. Говорим за нападателя Кайзер от мощните години на Аякс.

- Как върви развиването на сина ти? Ще има ли нов Кайзер?
- От моя позиция съм удовлетворен по какъв начин се развива до този миг.

- На какъв пост играе?
- Като по-малък играеше централен бранител, в този момент е халф. Но да кажа, че има някаква аналогия с мен… Няма по какъв начин да се съпоставяме, а и аз съм почнал да упражнявам по-късно. Дано всичко е обикновено, да има шанса и най-много да се труди, само че мисля, че той на този стадий е доста по-напред като развиване, по отношение на моите години.