Николай Райнов прави своя литературен дебют с Богомилски легенди през

Николай Райнов прави своя книжовен дебют с „ Богомилски митове " през 1912 година Тогава той е едвам 23-годишен, подписва се като „ Аноним ". Многоликите му гении обаче са прекомерно ярки, с цел да го оставят в сянката на анонимността. Поет, белетрист, драматург, книжовен и живописен критик, академик, историк, мъдрец, преводач / превежда " Тъй рече Заратустра " на Ницше (1919)/, журналист, повествовател на баснословен фолклор, елегантен художник - животът и творчеството на Николай Райнов са постоянно по духовните пътеки - свързвайки забележимото и невидимото, търсейки божественото у индивида.

„ Учих философия, а свърших декоративно и графично изкуство; решил бях да стана духовник, а се ожених; обичах хората, а те ме намразиха; мои врагове са ония, на които съм правил единствено добро; тридесетгодишен съм, а наподобявам старец; смятах, че мое предопределение е четенето, а се принудих да пиша. Най-голяма признателност дължа на семинарията, дето ме научиха да мисля, да мълча, да уважавам, да мечтателствам и да диря нещо по-горно от индивида...Много злочестина и беднотия изпитах, за което се веселя: наченах от това да следа опора самичък в себе си и се не предадох никому. Ходих доста низ нашенско, по цяла България, с цел да изуча езика, позор ме беше, че не си знам езика, а ми би трябвало да си послужвам с непознати думи. Ходих и по Изток, от дето вардя пожълтяла тетрадка мемоари, които може в миналото да издам. Търсих следите на изгубени духовни придвижвания, срещнах скъпи хора, за които не дръзвам да приказвам, видях неща, за които няма и перо. Живях всячески. Много неща учих. Много науки ми трябваха. Износвах ли си усещанията, давах ги на другите: така се появиха една по една книгите ми. В доста от тях има изповед: който знае да ги чете, ще ме види какъв съм и какъв съм бил. "
Николай Райнов, Алманах „ Жътва ", 1922 година

***
... Разбираше Соломон словата на тайните сирийски книги. Ненапразно мъдростта му се славеше по цялостен Изток - и добротата му бе знайна вредом.
И царе дохождаха от Изток и Запад - да чуят мъдрост и притчи - и водеха дълги кервани с блага за царя на Йерусалим.
А мощен бе Соломон - и сгоден Богу. И даде му Елохим подарък - да схваща езика на животните и тайните на природата да познава.
Възрастваше в мъдрост и мощност, Соломон. И растеше славата му - и мълвата за него се разливаше по вси царства, като благоухание на амбра.

Стигна слух чак до Балкиза, кралица на савската земя, в Честита Аравия, че Соломон бил доста умен. Казаха й, че земята не знае другиго - толкоз умен на млади години.
И пожела Балкиза да го види.
И поведе тя от Сава кортеж от слонове и камили с блага, па мина огромната пустиня, с цел да отиде в Йерусалим. А когато първите камили бяха стигнали до двореца на царя, последните не бяха още влезнали в дверите на града.
И никой не беше видял до тогава толкоз дълъг кортеж. И чудеха му се всички.
А щом влезе чернолик придворен в Соломоновия замък, та сервира Соломону свитък от царицата, излезе самин царят да посрещне Балкиза.
И пристъпи към слона, на който седеше савската кралица, направи реверанс - и сне я на земята.
И вкара я на часа в чертог, декориран с пъстра мозайка, злато, мрамор и умело направен кедър.
А Балкиза бе облечена в тънка коприна с цвят на блестящ шафран, с тога от огнен пурпур и върху него везани огромни папагали.
И носеше прочелник от бисер, върху ланитите й се спускаха златни трепки с изумруди, а шията й бе накитена с огърлия от сребро и рубини.
А върху буйните й коси се виеше като пъстра змия косячник от скъпоценни камъни и златовезани ленти. И тежки гривни и пръстени стягаха ръцете.
А кръстът й бе препасан с пояс от змийска кожа, пъстър с цветна глеч и злато. Отпред се закопчаваха пафти от жълта мед, направени като глави на змейове. А очите им бяха от опали.
И когато влезе Балкиза в чертозите Соломонови, всичко помръкна и се стопи пред нея - като че ли бе влезнало самото слънце.
И целият замък потъна в нейната светлина.
И даде Балкиза на Соломона пръв подарък - кинжал в ножница от кожа на крокодил. Защото знаеше какво би трябвало да подари пръв път жена на мъж.
А Соломон взе ножа, па рече:
„ Нож ми даваш... Като нож пробожда погледът на дамата сърцето на мъжа. И няма покой за него. - Ти правилен подарък избра. "
А Балкиза му сподели:
„ Не мислех така, когато избирах дара. Като нож е остра мъдростта Соломонова - така съм чула аз - и като стомана е студено сърцето му, та никоя жена не го е завладяла още с телесна красота, нито го е опила със знойна тирада.
И в ножница от крокодилска кожа сложих кинжала. Нека мощ на крокодил добие твоята душа - и така да устоиш против измамите на царска власт! Мнозина е сломил личен скиптър - и не една душа е ослепяла от смарагдите на лична корона.
Чух, че било изобилно твоето благосъстояние, само че не имах вяра. А в този момент ми иде - на очите си да нямам доверие. Казаха ми, че твоята мъдрост била лъчезарна и че различен по целия свят нямало като тебе. Не знам: може да е правилно... "
Обърна се след това Балкиза към Соломона, с цел да го изпита с мъдрост и тайноведство, тъй като и самата бе доста мъдра.
И сподели му:
„...Много знае Соломон - и умен е, както наподобява. Но една гатанка ще кажа, която разкрива мъдростта на всеки маг. Та дано Соломон отговори. "
„ Кажи гатанката, царице! " - рече Соломон.
Тогава савската кралица сподели:
„ Имаше цар - умен бе той.
Живееше кралица надалеч от него. А тя не бе го виждала, само че го обикна по слух и мълва.
И отиваше при магесници - да взема пиво, прекадено и наречено, с цел да буди любов; разливаше го вечер през седем луни, че да се обърне сърцето на царя към нея.
А сърцето му се не обърна, тъй като я не знаеше и не можеше да намерения за нея. Но сподели й популярен маг - да иде тя сама при царя, та с красота да го плени и с тирада да го очарова.
И отиде при него.
И прониза го с взор: - пречупи сърцето му, както мощният ломи желязо. И той я обикна. Но когато видя царицата, че царят е бил мощен да устои пред вълшебни възлияния, а слаб - пред чаровни погледи, не можа да го обича към този момент.
И почна царят да прави вечер заклинания, с цел да се обърне нейното сърце още веднъж, тъй като я беше възлюбил мощно.
И с тирада и мъдрост и погледи се мъчеше да я възвърне на сърцето си.
Но студена си остана царицата - и нищо не можа да стори той.
Отвеки се гонят те - до края на вековете ще се гонят.
Тъй съм чула аз. "

Разбра Соломон думите на притчата, па сподели на Балкиза:
„ Слова на непозната мъдрост ли приказваш, или това са думи на сърцето? "
А царицата отговори:
„ Дали - слова на мъдрост, или - думи на сърцето: - таман това би трябвало да разгатне мъдрият. Затуй те и запитвам в алегория - и в това лежи средецът на моята гатанка, премъдри царю Соломоне. "
И подлъга се първица Соломон, та рече:
„ Не са думи на сърцето, тъй като сърце притчи не знае. - А алегория е това - и елементарно се разгатва. Мъдрец на притчи с притчи дава отговор.
И - дано чуе Балкиза!

Три корала знаем: бял, черен и червен. Белият дава ясновидство, черният - магична мощ, аленият - власт над сърцето.
Царицата е била червен корал.
Два камъка знаем: адамант и яспис. Адамантът е корав, само че щом се изгори в пламък от червен корал, става мек като восък и почернява.
Царицата е желала адамант, а не - восък. 
Ясписът бие ту на зелено, ту на багрено - а се засенчва с бяло, жълто или черно. Ясписът - знайно е - излъгва с променливи цветове, самичък не гори, а с лъчи разпалва даже адаманта.
Царицата е била яспис.
Но - чуй нататък! - да ти кажа по какъв начин се продължава гатанката, на която ми сподели ти единствено наченъка!
Щом видя царицата, че царят се мъчи да обърне сърцето й, не може да се отчае, като не успее, и да я напусне вечно - а сърцето му да стане още веднъж твърдо и даже да я намрази, - пламна тя от горделивост и разбра, че - когато охладее той към нея - тя може отново да го обикне; взе свитък - и написа на него: «Скорпион» - па си отиде.
Когато скорпионът види, че се намира в заплаха, убива се с жилото си.
Скорпион е било името на царицата.
Отвеки - ти право сподели - битка се води сред тях. Но Змията ще ухапе Скорпиона и стъпките на царицата ще се затрият като населниците на Содом и Гомора.
Думите на дамата са бързи като нозе на танцувачка и преходни като цветове на алмуг.
И - докле заглъхне песента на риболовците, алените макове отлитат, а остават единствено семената.
Мак е дамата.
Тъй съм чул аз. "

И когато свърши, Соломон погледна с изпитлива усмивка Балкиза.
А тя се безшумно смееше.
И запита я засрамено Соломон за какво се смее.
А тя го прониза с тъничък взор под замрежени клепачи, па промълви радостно:
„ Разгатна ти добре гатанката, царю! Ха, ха... Мъдрец на притчи с притчи дава отговор... Но притчи знае мъдростта, а не сърцето... Няма я неговата тирада, само че жилят от време на време думите му. Та що би споделил ти, в случай че първите думи на устата ми бяха не слова на мъдрост, а - думи на сърцето? "
И засмя се повторно Балкиза - и погледна царя.
А Соломон сепнато обори глава.
...И за пръв път се замисли.
А разбираше Соломон добре тайните слова на сирийските книги...

След това даде Балкиза на Соломона всички блага, отредени за него. От сърце му ги даде тя.
И рече:
„ Велика е в действителност мъдростта на Соломона - и може да няма от него по-мъдър под слънцето. Но тайните на женското сърце не знае още Соломон.
И доста има да се учи... "
А Соломон й даде скъпи блага: редки миризми в съдини от злато, с глеч и цветя от звездовиден ахат. И - делийски платове със златни палмети върху основа от зелена коприна, тънки платна от Дамаск с везба: розети, лалета, свещено дърво и грозде - странни тъкани с дребни златисти дипли от Китай, - тънка работа на ръка. И - шумяща нежна коприна с едри папагали върху пурпур и мрачно злато, сребрист атлаз с огромни зелени птици и дребни пъстри цветя.
И подари я още той с украшения от злато и скъпоценни камъни, украсени всички с цветна глеч: умела работа на тирски златари. И - доста скъпи съдини и рогове от слонска кост за вино и даде Соломон.
А когато на третия ден Балкиза пожела да си отиде, не й даде Соломон - и помоли я да остане, - че не бил й споделил още всичко...
И засмя се Балкиза.

Една вечер, когато звезди пропъстриха небето, сподели Соломон на савската кралица:
„ Словата на сърцето си ти сподели към този момент.
Чуй в този момент какво ще каже Соломон!
От ранни млади години съм слушал възточна алегория - и тя ми спомня от близко слуките на настоящия живот: нея ще ти кажа.
Живееше преди време момък. И закопня по жена сърцето му. И в тиха вечер като тая стана той, та отиде при черен маг. И изиска пиво за любов. А сподели му магът да донесе капка кръв от нея и четири от него.
И докле тя спеше, бодна я той, па взе капка кръв от ръката й.
А тя се разсъни, само че бе мрачно - и тя бе тръпна, та не видя.
И отиде момъкът при мага с капките.
Но вълшебникът му сподели, че не ще му даде сводниче, в случай че си не продаде душата нему.
И съгласи се момъкът, тъй като обичаше дамата повече от душата си.
И отдели магът четвъртата капка, па я закле със заклинанията на Черния Меч - и капката стана човешка сянка - и доби мощ на жив човек.
А дамата изпи питието - и прилепи се сърцето й към момъка. И обикна го тя: от все сърце го обикна.
Но сянката го следеше невидимо. И тровеше тя миговете на щастието му - и размътваше покоя на сърцето му.
И заснова умислен момъкът нагоре-надолу, токсини се сърцето му и не можете да откри покой. И по този начин - чак докле умря. Цял живот.
А когато повторно се роди (защото, царице на Сава людете се раждат доста пъти!) - той отново закопня по нея, та й разкри тайната на своите пътища. И сподели й, че от обич към нея си е продал душата.
Уплаши се момата доста, само че го съжали и търсеше да му помогне.
И отиде при светец - мъж, прочут по каузи и чист по мисъл, та му описа. Научи я тогава праведникът да отиде вечер в храма на планината и да пожъртвува всичко за оногова, който люби.
Послуша го момата. И отиде на планината, па се помоли там.
И яви и се в храма Мъж със ярко лице и с одежди от бял висон. Взе Той нож, та свада гръдта й. И като извади сърцето й, възпламени го с огън от небето.
А тя умря.
И по свещено проклинание на светлоликия Мъж сърцето пламна с ален пламък на саможъртвена обич - и потегли след момъка.
Разбра тогава момъкът какъв брой мощна е била любовта на момата. А сърцето изгори дяволската сянка, пратена от черния вълшебник и душата на момъка видя дързост.
И когато изново се родиха на земята момъкът и момата, възпламениха се от свръхземна любов - и обичта ги изгори с небесен пламък.
И сляха се в едно - и се издигнаха над облаците, а звездите украсиха главите им - и под нозете им се въртяха пламтящи вселени.
...От ранни млади години съм чувал тази алегория, царице. Но - какъв брой малко спомня тя словата на настоящия живот. "

И когато млъкна Соломон, Балкиза сподели:
„ Притчи за богове - на боговете трябват.
- Наистина, малко спомня притчата на цар Соломона словата на човешкия живот: от небето е твоята алегория негли - па и не е за земята... Защо ни са небесни притчи? - Та нали на земята живеем!...
- От ранни млади години са ме обиквали царе, само че аз не смогнах никого от тях да обикна...
И - мъдри, мъдри маги от Египет и Етиопия са ми предложили пиво за безконечна младина - нека ги залюбя.
Суетна грижа! - Затворено си остана сърцето на Балкиза - и никого не залюби тя.
Не мъдрост дири дамата у мъжа, а - нож. - И мъжът не търси у дамата сърце, а - огледало.
- Нож и огледало - па дано бъдат украсени те с бисери, злато и трицветен корал, а може и да не бъдат по никакъв начин украсени: все едно. Да, царю - нож и огледало: ето каква е любовта на земята.
И - венци от кръв...
Това е за людете.
А за боговете има любов на мъдрост и сърце.
Ти господ ли си?
... Мъдър бил Соломон не по младините си - така чувах аз...
Е видях, че на мъдростта му в действителност няма дъно. Ала не мъдрост дири Балкиза, а - нож. Но няма нож у Соломона.
Притчи - добра декорация на разум и за тирада са те. Но в живота е безсилна всяка алегория.
И - по тази причина обичаме ние ножа.
Но - няма нож у Соломона.
- И така, аз си отивам.
Но когато пристигна вечерта, когато плъзнат сенки низ пустинята - и косите на Соломона побелеят, дано си спомни царят за Балкиза, че - когато първица го срещна тя - подари му нож в ножница от крокодил!
Аз свърших! "

И когато Балкиза си отиде, влезе Соломон още веднъж чертога си - и нещо ново зашумя в сърцето му... Но обширният покой, превъзходно декориран, му се видя досъщ празен и леден.
А на огромната абаносова маса лежеха разтворени сирийски папируси, обсипани със странни писмена.
Защото Соломон разбираше тайните писмена на мъдрите сирийски книги...

Снимка ~ bogomilraynov.penko.ru