Николай Иванов: Социален взрив чука на вратата в Северозападна България
Николай Иванов е депутат от ПГ на „ Българска социалистическа партия за България ", Бивш кмет на Враца. Член е на Комисията по районна политика, благоустройство и локално самоуправление и Комисията по труда, обществената и демографската политика. Потърсихме го за коментар за това по какъв начин най-бедният район в България и Европа - Северозападна България се оправя с рецесията от пандемията
Г-н Иванов, стана ясно, че в Северозападна България има огромен брой инфектирани от ковид. Каква е готовността на лечебните заведения да одобряват инфектираните?
Видин се откроява като област с доста инфектирани и за жалост измежду тях доста медици. Това слага под въпрос действието на регионалната болница. В Монтана и Враца няма нито огромен брой позитивни проби, нито установени огнища. Ситуацията е спокойна, само че не и хората.
Северозападна България стана печално известна, като най-бедният район в Европа. Има ли растеж на безработицата и риск от обществен гърмеж? Какво се случва с дребните обитаеми места, самотните възрастни хора в селата?
Изключително тежко е за хората от този най-беден район. Вече съвсем два месеца са без приходи и без вяра. Голяма част от работните места са в браншове като ресторантьорство и търговия, които най-тежко пострадаха. Дълго време земеделските производители нямаха опция да продават продукцията си. Управляващите не пожелаха да поддържат хората, останали без един лев. Заливат ни от екрана с обещания за витиевати ограничения, които или няма да доближат до фамилиите или това няма да е задоволително. В район като нашия, това е същинска обществена злополука.
Чувстват ли се обезверени и изоставени хората?
Отчаянието нараства и общественият гърмеж чука на вратата. От 13.03 до момента, във Врачанско са регистрирани към 1000 нови безработни. Тези хора може би няма да могат да намерят работа в идващите години. Към тази статистика в случай че прибавим тези наши съграждани, които са в насилствен неплатен отпуск и понижено работно време излиза наяве, че хората са оставени на произвола на ориста. Прословутата мярка 60:40, която по своя план е неуспех, е с нулев резултат в района. Засега едвам 36 компании аплайват по нея, като резултатът би бил запазването на 231 работни места. Тежка, доста тежка и безизходна е картината в района, а тя е резултат от несъответстващо ръководство на страната, лишено от всякаква обществена сензитивност. Единственото вярно решение е обезпечаването по най-бързия метод и с елементарен механизъм на базов приход за няколко месеца на всеки български жител, изгубил работа и заплата.
Какво е положението на дребния бизнес в района и на огромните работодатели?
Северозападният район е със слаба икономическа мощност и вероятностите оттук насетне, при предстоящата тежка криза са доста отрицателни. Най-тежко пострада дребният бизнес и възобновяване му е под въпрос. А това са хиляди работни места. Част от тях несъмнено са изгубени за години напред.
Какво се случи след налагането на карантинните ограничения?
Карантинните ограничения затвориха вратите на дребния бизнес и на част от промишлеността. В район, в който така и така заплашането на труда е на извънредно ниско равнище, сходен тежък удар върху нежната му стопанска система ще е съдбовен. Хаосът в главите на ръководещите и нежеланието им да инжектират бързо стопанската система със свежи пари, с цел да издържи на този потрес е главната причина за обстановката. Мислите ли, че с дълги и бюрократични процедури по основаване на финансови принадлежности с сложен достъп ще се спасят занаятчиите, фризьорските салони, услугите, земеделците и всички останали, които изхранват фамилиите си? Очаква ли някой, че тези от по-големите представители на бизнеса ще заплащат естествени заплати и ще върнат всички хора на работа? За всичко това провокирано от непросветеност и недостиг на грижа към хората ще би трябвало да се търси отговорност от ръководещите.
И най-после, по какъв начин се оправят общините? Каква е поддръжката от страната?
Малко се обръща внимание на локалната власт, която почтително извършва всички рестриктивни ограничения, подбудени от заповедите на министъра на опазването на здравето, някои от които безредни, образецът с пазарите е емблематичен. Общините изчерпват ресурсите си, приходите им са сринати, спомагателна поддръжка от държавния бюджет не се задава на хоризонта. Ние предложихме 10 процентно нарастване на дотациите им, само че това беше отхвърлено от ръководещите. Прогнозата ми е, че общините ще изгубят за дълго ролята си на най-ефективна и близка до хората власт.
Източник: novapress.bg
Г-н Иванов, стана ясно, че в Северозападна България има огромен брой инфектирани от ковид. Каква е готовността на лечебните заведения да одобряват инфектираните?
Видин се откроява като област с доста инфектирани и за жалост измежду тях доста медици. Това слага под въпрос действието на регионалната болница. В Монтана и Враца няма нито огромен брой позитивни проби, нито установени огнища. Ситуацията е спокойна, само че не и хората.
Северозападна България стана печално известна, като най-бедният район в Европа. Има ли растеж на безработицата и риск от обществен гърмеж? Какво се случва с дребните обитаеми места, самотните възрастни хора в селата?
Изключително тежко е за хората от този най-беден район. Вече съвсем два месеца са без приходи и без вяра. Голяма част от работните места са в браншове като ресторантьорство и търговия, които най-тежко пострадаха. Дълго време земеделските производители нямаха опция да продават продукцията си. Управляващите не пожелаха да поддържат хората, останали без един лев. Заливат ни от екрана с обещания за витиевати ограничения, които или няма да доближат до фамилиите или това няма да е задоволително. В район като нашия, това е същинска обществена злополука.
Чувстват ли се обезверени и изоставени хората?
Отчаянието нараства и общественият гърмеж чука на вратата. От 13.03 до момента, във Врачанско са регистрирани към 1000 нови безработни. Тези хора може би няма да могат да намерят работа в идващите години. Към тази статистика в случай че прибавим тези наши съграждани, които са в насилствен неплатен отпуск и понижено работно време излиза наяве, че хората са оставени на произвола на ориста. Прословутата мярка 60:40, която по своя план е неуспех, е с нулев резултат в района. Засега едвам 36 компании аплайват по нея, като резултатът би бил запазването на 231 работни места. Тежка, доста тежка и безизходна е картината в района, а тя е резултат от несъответстващо ръководство на страната, лишено от всякаква обществена сензитивност. Единственото вярно решение е обезпечаването по най-бързия метод и с елементарен механизъм на базов приход за няколко месеца на всеки български жител, изгубил работа и заплата.
Какво е положението на дребния бизнес в района и на огромните работодатели?
Северозападният район е със слаба икономическа мощност и вероятностите оттук насетне, при предстоящата тежка криза са доста отрицателни. Най-тежко пострада дребният бизнес и възобновяване му е под въпрос. А това са хиляди работни места. Част от тях несъмнено са изгубени за години напред.
Какво се случи след налагането на карантинните ограничения?
Карантинните ограничения затвориха вратите на дребния бизнес и на част от промишлеността. В район, в който така и така заплашането на труда е на извънредно ниско равнище, сходен тежък удар върху нежната му стопанска система ще е съдбовен. Хаосът в главите на ръководещите и нежеланието им да инжектират бързо стопанската система със свежи пари, с цел да издържи на този потрес е главната причина за обстановката. Мислите ли, че с дълги и бюрократични процедури по основаване на финансови принадлежности с сложен достъп ще се спасят занаятчиите, фризьорските салони, услугите, земеделците и всички останали, които изхранват фамилиите си? Очаква ли някой, че тези от по-големите представители на бизнеса ще заплащат естествени заплати и ще върнат всички хора на работа? За всичко това провокирано от непросветеност и недостиг на грижа към хората ще би трябвало да се търси отговорност от ръководещите.
И най-после, по какъв начин се оправят общините? Каква е поддръжката от страната?
Малко се обръща внимание на локалната власт, която почтително извършва всички рестриктивни ограничения, подбудени от заповедите на министъра на опазването на здравето, някои от които безредни, образецът с пазарите е емблематичен. Общините изчерпват ресурсите си, приходите им са сринати, спомагателна поддръжка от държавния бюджет не се задава на хоризонта. Ние предложихме 10 процентно нарастване на дотациите им, само че това беше отхвърлено от ръководещите. Прогнозата ми е, че общините ще изгубят за дълго ролята си на най-ефективна и близка до хората власт.
Източник: novapress.bg
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ