Марсоходът на НАСА Кюриосити откри потенциален белег за наличието на живот на Марс
“Ние откриваме неща на Марс, които трудно ускоряват нашия интерес, само че в действителност имаме потребност от повече доказателства, с цел да кажем, че сме намерили живот ”, оповестява Пол Махафи, началник на прибора за химичен разбор “САМ ” на борда на “Кюриосити ”. “Затова преглеждаме какво друго може да е довело до следения въглероден отпечатък, в случай че това не е живот ”.
Засега обаче и различните небиологични пояснения не са задоволителни, с цел да изяснят цялостната картинка. Екипът се сплотява към изказванието, че новото изобретение фактически ускорява правдоподоподобността, че в миналото на Марс са вирели микроскопични живи организми.
“Авторите на изследването са основателно консервативни ”, декларира Марк Харисън, планетарен академик от Калифорнийския университет, който не е взел участие в това проучване, само че признава, че находката може да е симптом за античен живот.
“Най-трудното нещо е да се отърсим от земецентризма, от пристрастията, които имаме и в действителност да вникнем в основите на химичните, физичните и естествените процеси на Марс ”, оповестява Дженифър Айгенброд, астробиолог от центъра Годард към НАСА и директен участник в изследването. Преди Айгенброд е била една от изследователките, намерили голям брой органични молекули в пробите от “Кюриосити ”.
За научната общественост е общоизвестно, че живите организми са “мързеливи ” във връзка с въглеродните си желания. Въглеродният атом съществува в две устойчиви изотопни форми: “лек ” въглерод-12 и “тежък ” въглерод-13. “Тежкият ” въглерод има един неутрон допълнително, заради което образува молекули с по-здрави връзки. Поради тази причина животът на Земята има афинитет към “лекия ” въглерод, защото с него реакциите се реализират по-лесно. Ето за какво метанът, който се образува в оризищата по биологичен път, е богат на “лек ” въглерод, до момента в който този, формиран по небиологичен път от хидротермалните извори, се състои главно от “тежък ” въглерод.
Въглеродът, който е проучен от марсохода “Кюриосити ”, се оказва “лек ”. Защо? Учените се стремят да са оптимално открити към вероятностите и за тази цел преглеждат няколко сюжета. Единият е, че на Марс в действителност е имало живот. Но откривателите също по този начин преглеждат две други вероятни догатки, които включват небиологични пояснения. Според едното от тях “лекият ” въглерод е резултат от взаимоотношението сред ултравиолетовото излъчване и въгледвуокисния газ в марсианската атмосфера, като в хода на реакциите са се образували молекули, след това спуснали се към повърхността. Другото съставлява нечиста сделка, че в миналото Слънчевата система е минала през великански галактичен облак, богат на “лек ” въглерод.
“И трите сюжета могат да обяснят нашите данни ”, твърди Кристофър Хаус, академик от екипа на “Кюриосити ”.
Най-сериозната причина, заради която откривателите се двоумят да заключат изрично, че са намерили доказателство за живот, е фактът, че организми, било то живи, било то фосилизирани, в никакъв случай не са били следени на Марс. Обсъжда се и хипотезата за разбъркан сюжети – микроби, живеещи надълбоко под марсианската повърхнина, са положили началото на обогатяването с “лек ” въглерод, само че процесът е завършен от ултравиолетовото излъчване. Възможно е ултравиолетовите лъчи да са разградили отделения в атмосферата метан с беологичен генезис, като в хода на тези реакции са се образували дъщерни артикули от вида на формалдехид, които са се уталожили на марсианската повърхнина.
Една от най-трудните задания при актуалното търсене на живот на Марс се състои в това, че до момента в който метан е бил откриван в атмосферата на Червената планета, той е бил в такова незначително количество, че не е имало как космическите мисии да изследват какви изотопи се намират в него. Но в случай че някой ден “Кюриосити ” се натъкне на сериозен източник на метан и се окаже, че този газ е богат от “лек ” въглерод, изцяло е допустимо той да е артикул на биосфера, оживяла на Марс до ден сегашен.
Източници: НАСА, Сайънс
