Ние не сме шаблони. Не е наш дълг да бъдем

Ние не сме шаблони. Не е наш дълг да бъдем като хората към нас, да се сливаме с околната среда, както захарта се разтваря в кафето. Нашата характерност ни прави неповторими и скъпи. В актуалния свят обаче сме очевидци, а от време на време и жертви на нещо, наречено нормопатия. Това е положение, характеризиращо се с натрапчива потребност да бъдеш като всички останали.

Нормопатията не е ново събитие, само че съгласно терапевта Кристофър Болас се следи все по-често поради напредъка на технологиите, които трансформират метода, по който мислим, и даже личността ни. По думите му нормопатите са хора, които не са сигурни в личната си еднаквост, които не са работили за опознаването си. По принцип тяхната житейска цел е да получат обществена валидация. Те желаят да скрият характерността си и да изградят такава, която да се вписва в „ естественото “. Така имитирането на това, което останалите вършат, споделят или мислят, в това число в обществените мрежи, ги води до психически баланс и успокоение.

Смеем да кажем, че техният максимален боязън в действителност не е естествен, а неспособността им да се поберат в измислената и невъзможна матрица, поражда възприятие за празнина и потиснатост, тревога.

Нормопатията е нездравословна

При нормопатите желанието да са като другите и да се вписват в естественото и предстоящото надвива над естествения блян на всеки човек - да е специфичен и неповторим в очите на близките. От друга страна при тях управляващ е и страхът, че в случай че решат да проявят характерността си и да работят съгласно своите стремежи и претекстове, „ естествените ” хора ще стартират да ги сочат с пръст.

Според американския психолог Албърт Елис, прочут с формулирането и развиването на рационално-емоционалната поведенченска терапия и когнитивната поведенченска терапия, ключът към щастието е в това да бъдем себе си в свят, който съвсем постоянно е неправдив. Независимо дали желаеме или не, ние сме принудени да се оправяме с рецензии, компликации и неправда.

Нормопатите обаче не се занимават с нищо. Те единствено имитират, подчиняват се и отстъпват. Нормопатията е извънредно пасивна, което води до валидиране и приемане на даже нелогични дейности. Д-р Кристофър Болас дава образец със случай на млад мъж, който пробва да се самоубие, единствено тъй като не е толкоз добър в футбола, колкото приятелите му.

Как можем да дефинираме нормопата

Психоаналитикът Джойс МакДугъл, одобрен експерт в региона на детската шизофрения, употребява термина " нормопатия " в книгите си, с цел да дефинира страха от характерност.

Нормопатите са хора, които непрекъснато жадуват за обществено утвърждение. Това мощно предпочитание ги кара да оставят встрани личната си еднаквост и даже достолепието си. Почти без да го осъзнават, те в последна сметка основават подправено „ Аз ”. Те се концентрират единствено върху външния свят и живеят, фокусирани само върху това, което се случва към тях – с техните другари, сътрудници, познати и непознати в обществени медии и така нататък

Някои младежи ръководят живота си по същия метод, по който боравят със своите приложения: като употребяват същите принадлежности, които употребяват и другите, заобикаляйки непредвидени опасности.

Нормопатията може да бъде тълкувана и като страдалчество. Често нормопатите се усещат изгубени и тъжни. Те нямат построена връзка с прочувствения си свят, което значи, че не знаят по какъв начин да се оправят с възприятието на изтощение и незадоволство, с разочарованието или неуспеха.

Начинът, по който доста хора ръководят живота си – като мобилно приложение, не им разрешава да размишляват върху живота. Те нямат никаква визия по какъв начин да отворят вратата към вътрешната си същина. Те в никакъв случай не са изследвали личността и душевността си.

Как можем да си помогнем, в случай че страдаме от натрапчива потребност да бъдем като другите

Упражняването на характерността е ключът към лекуването на нормопатията. В някои случаи положението може да бъде преодоляно със независими старания, а в други – благодарение на терапевт, който да направлява пътуването към самооткриването и самоопознаването и построяването на самочувствие и убеденост.

Framar.bg