Никне ни зъбче! Защо майките говорят в множествено число?
„ Ние през днешния ден ядохме пюре за пръв път! “
„ Ние към този момент спим по 8 часа! “
„ Имаме нова рокличка! “
„ Никнат ни зъбки! “
„ Биха ни ваксина! “
Ако стоите озадачени, до момента в който слушате млада майка, която приказва в множествено число за дейностите на детето си, значи към момента не сте станали родители. Говоренето в множествено число при множеството майки стартира незабавно след раждането и за множеството хора, които към момента нямат деца, то е изцяло неразбираемо.
Защо приказваме в множествено число за себе си и бебето?
Причините за този феномен в езика на младите майки най-често се дължи на средата, в която те живеят и отглеждат детето си.
Част от аргументите честата приложимост на множественото число „ ние “, което замества „ Аз – мама “ и „ Ти- бебето “ могат да бъдат:
- Майката мисли, че това е сладко;
- Говоренето в множествено число става табиет, който с времето мъчно се преодолява;
- Подражание на другите майки, които биват възприемани като прочувствено близки или като родители почтени за подражание;
- Липсата на чувство, че бебето е обособена персона.
Детските психолози изясняват наличието на този „ паразит “ в речта на младите майки с неналичието на ясно възприятие за физическа и психическа обособеност сред бебе и майка.
Прерязването на пъпната шнур по време на раждането води до спиране на физическата връзка майка-бебе. Въпреки тази внезапна смяна обаче прочувствената обвързаност сред тях остава все по този начин мощна. Метафорично майката продължава да „ реже “ и голям брой други „ връзки ", до момента в който детето пораства – това са ритуали на одобряване на детската автономия и убеденост.
Причината майката да приказва за себе си и за своето дете като за едно цяло можем да потърсим в деветмесечната бременност. Тя към момента не е осъзнала и приела, че бебето е към този момент персона, макар че то не може да се грижи единствено за себе си и даже е изцяло безпомощно. Родетелите като че ли не могат да одобряват, че раждането е раждане на персона, която се обогатява и развива с всеки минал ден!
В първите месеци майката се разпознава с новороденото, а по-късно говоренето в множествено число става табиет, който мъчно се преодолява. Майките стартират да приказват, като употребяват местоимението „ ние “ неумишлено или като имитират други майки.
Говоренето в множествено число продължава друг интервал от време, в което и детето, и майката би трябвало да одобряват и осъзнаят, че те са разнообразни биологични същества и имат разнообразни усеща, мисли и разбирания за света.
Често този интервал продължава до момента в който детето бъде „ отделено “ от майката за по-дълъг интервал от време – да вземем за пример потегля на ясла, детска градина или прекарва по-дълга отмора при близки и родственици.
Това е „ прерязване “ на пъпната шнур, още веднъж, само че метафорично видяно! Физическото обособяване сред майката и бебето постоянно води до спиране и на говоренето за дейностите, осъществявани от детето, като взаимни с майката. Най-късният миг, в който това е нужно да се случи е 2,5-3-годишна възраст.
Защо татковците не приказват в множествено число?
Майчиното възприятие и интуицията се появяват още по време на бремеността. Татковците много по-късно одобряват, че нещо в живота им се трансформира, а постоянно това се случва даже няколко месеца след появяването на техния правоприемник.
За разлика от своята половинка, те стават родители като че ли внезапно. Те одобряват детето като обособена персона още от неговото раждане и това е причината да не използват тази характерна особенност на езика. Те не живеят физически свързани с бебето 9 следващи месеца! А физическата непосредственост и съгласуваност поражда и прочувствена такава!
Аз съм си аз, Ти си си ти!
Формирането на човешката душeвност е дълъг интервал и стартира още от зачеването. Учените настояват, че детето има мемоари още от утробата. То чува, усеща, вижда и претърпява. Майката е тази, която показва света на своето дете и го прави още през деветте месеца от бременността. След раждането връзката сред тях остава все по този начин мощна. И майката и бебето имат потребност от време, с цел да схванат, че са обособени персони, с обособени и самостоятелни едни от други усеща и мисли.
Противно на мнението на множеството родители, че говоренето в множествено число „ ние = мама+бебе “ може да повлияе отрицателно на образуването на детската индивидуалностq няма научни данни за такова въздействие.
Погледнато действително обаче огромна част от дейностите, които прави бебетоq са взаимни действия с майката – обличане, хранене, разхождане и така нататък.
Но би трябвало да се има в поради, че детето има потребност да бъде похвалено за това, което единствено е направило!
И вербалното изложение би трябвало да дава отговор на обективната истина – т.е. в случай че детето се е изправило единствено в кошарката, родителят би трябвало да употребява местоимението „ Ти “ или името на детето, с цел да го похвали.
Това е триумф на детето, само че се приема и като триумф и на родителя, който поставя грижи, такива че да му даде благоприятни условия да направи това – демонстрира му къде да се хване, по какъв начин да стъпи на крачетата, слага мечтана играчка – по-високо, с цел да стимулира детето да се изправи в кошарката и т.н.
Именно заради тази причина майките постоянно употребяват местоимението „ ние “, когато описват за случилото се – „ Ние се изправихме в кошарката! “ Успехът на детето не трябва да бъде обсебван и показан и като триумф на възрастния.
В горепосочения случай бебето самичко е усвоито и обработило информацията, предоставена от родителя, употребило е личните си сили и благоприятни условия.
Хубаво е навикът за говорене в множествено число да бъде изчистен бързо, с цел да може детето да придобие убеденост, да стартира да осъзнава че има свои триумфи и неуспехи, да разбере, че то е в основата на това, което му се случва.
Преодоляването на тази специфичност в езика на актуалните майки е една от първите стъпки в признаването на самостоятелността на дребния човек. Има случаи, в които говоренето в множествено число е симптом за обсебеност от страна на родителя и отвращение последния да признае отделянето на своето дете и правото му на независим избор и надзор над живота.
Така на пръв взор безобидното „ Никне ни зъбче “ , изречено на 6-месечна възраст да вземем за пример, последователно минава в „ Тази година сме абитуренти. “
Родители бъдете деликатни! Малките деца имитират и родителските диалект и държание даже в дребните елементи. Вероятността детето да стартира да употребява местоимението „ ние “, вместо „ аз “, както прави мама, е доста огромна.
Теодора Пампулова е детски психолог и психотерапевт с частна процедура, учебен психолгог, сертифициран посредник от Министерство на правораздаването и координатор на Дружеството на психолозите в Пловдив и района. Пише публикации в региона на детската логика на психиката и детското развиване, работи с деца от 2 до 18-годишна възраст и с техните фамилии.
