Бързи, смели, сръчни
„ Ние борбите обичаме –
борби слънчеви и снежни.
Във офанзиви самоуверено тичаме,
само че в офанзиви без гърмежи. “
С тази жизнерадостна песничка всяка събота от 10 ч., в миналото започваше спортно-занимателното предаване за пионерите „ Бързи, смели, сръчни “. След нея водещия проф. Михаил Бъчваров поздравяваше играчите с
„ Здравейте, чавдарчета и пионери! “,
а те му отвръщаха:
„ Здравей, бате Мишо! “
Следваше показване на двата тима от техните капитани: тим А и тим Б със съответните ръководители; и, несъмнено, журито с ръководител доцент Константин Жалов. Бате Мишо даваше сигнал със свирката за начало на Първата игра. Тук има доста кълбо напред, провиране в тунел, скачане в чувал… „ Обявявам края на Първата игра. Отбор А получава 5 точки за скорост на изпълнениетои 3 точки за точки за акуратност на попаденията. Отбор Б -…Моля, нанесете резултата на таблото. “
След третата игра – отмора.
Бате Мишо: „ При мен са капитаните на двата тима, които ще ни опишат за своя роден град и неговата спортна популярност! “ Капитаните почват да редят наизустения роман, а ние гледаме фрагменти от родния град или спортната му популярност. Поглед към краткотрайния резултат и надпреварата продължава. Малко смях – в четвъртата игра ще се включат и ръководителите на тимовете!!! Другарката Стефанова прави кълбо… И на финала: „ Доцент Жалов ще разгласи резултата от днешното съревнование! “ – „ Победител в днешната игра е тим А, който събра 45 точки. На второ място се класира тим Б с 39 точки.
„ Довиждане, чавдарчета и пионери! “
„ Довиждане, бате Мишо!!! “
Рам-тарарам-тарарам-тарарам
тарарам-тарарам-тарарам
рам-тарарам-тарарам-тарарам
тарарам-тарарам-тарарам.
Бързи, смели, сръчни е легенда. Легенда за спортуващите български деца. Повечето от нас ясно помним еуфорията и ентусиазма, които то пораждаше в събота заран. Правим и ясна връзка сред 22 годишната му история на екрана и най-големите спортни достижения на България. Някои от най-популярните ни спортисти, са минали през Бързи, смели, сръчни – Стефка Костадинова, Петър Хубчев, Христо Марков и доста други. Състезанието се е провеждало в над 200 обитаеми места из цялата страна.
Любопитно е едно съпоставяне на проф. Константин Жалов – основен арбитър в предаването. Според него тогава в Бързи, смели, сръчни децата са влагали повече страсти, в сравнение с днешните ни професионлни спортисти. Съдейки по представянето ни в последните олимпиади, склонни сме да се съгласим. В същото време той твърди, че и в този момент като го канят на разнообразни детски спортни надпревари вижда у българските деца същата пристрастеност и емоционалност както и през социализма. Не са се трансформирали децата. Семействата, учебното заведение, улицата и медиите трансформират полезностите им.
Носталгия по Соц-а?
През годините доста специалисти по прехода настояват, че от уязвимост и невъзможност изпитваме носталгия по соц-а. Ние тогава сме били деца и даже не сме ходили на учебно заведение, с цел да изпитваме някаква осъзната носталгия по социалистическа България. Чели сме доста по тематиката – позитивно и повече негативно. Със сигурност обаче знаем, че спортът тогава е бил народен приоритет. Спортът за всички. Спортът на всички места. Спортът за високи спортни достижения. Спортът като всекидневие. По нашите мемоари спортът доста по-често беше нещо, което правиш, в сравнение с нещо, което гледаш по малкия екран.
Каква е тъжната действителност през днешния ден?
По всички български малките екрани през днешния ден (сигурно са над 50) няма нито едно предаване за детски спорт. Да не приказваме за детски песнички и книжки на спортна тема или новото българско кино да демонстрира спортуващи деца (ако бъркаме, апелирам ни поправете). Движението, спорта и здравословния метод на живот са отвън мейнстрийма…извън публичния дневен ред.
И въпреки всичко най-важни са децата!
„ Играта е школа, не е нормално консумиране на сила. Тя е целенасочена активност и опознаване на света. В нея няма политика. Тя е като приказките, от които децата постоянно ще имат потребност “, споделя създателят на „ Бързи, смели, сръчни “ – Кирил Писарски.
В един материал за малкия екран в социалистическа България (той е един от първите хора у нас, които са се занмавали с телевизионна реклама) той споделя, по какъв начин нееднократно цензурата е прибирала Бързи, смели, сръчни за преправка, тъй като в кадър се е появявало дете от публиктата с шапка на Кока Кола или различен непознат бренд…или тениска с надпис на непознат език. Веднага вършим асоциация за новинарските излъчвания и предаванията по ред национални малките екрани през днешния ден, които замъгляват търговски марки в репортажите си. Просто в този момент цензурата няма идеологически, а чисто стопански мотор.
И не на последно място – авторитетите…
Вече стана дума, че екип от експерти, които са супер отдадени на това, което вършат стоят зад предаването. Водещ беше Бате Мишо – професор Михаил Бъчваров. Многократен рекордьор на Бъгария по лека атлетика, участник на Олимпиада и кондиционен треньор на националния тим по футбол в Съединени американски щати ’94. Ако би трябвало да създадем прилика – все едно в наши дни всяка седмица да има детско предаване със състезателен акцент по Българска национална телевизия или БТВ и водещ да му бъде Ивет Лалова. Пожелаваме си го!
Инфо: www.socbg.com
