Как Емил Блоден вървял по въже от САЩ до Канада
Ниагарският водопад, по-точно, целият комплекс от водопади по река Ниагара, е на границата на две страни – Съединени американски щати и Канада. Реката разделя американския щат Ню Йорк и канадската провинция Онтарио. Посетителите на това знамение на природата идват от целия свят. А където има туристи, има пари. Това значи, че безусловно ще се появят искащи да припечелят добре, разчитайки на феновете.
Един от първите такива запалянковци бил френският еквилибрист Емил Блоден. През 1859 година, за смут на публиката, той решил да върви по тясно въже над водопада Ниагара на 50 метра надморска височина. Успешно прекосил 390-те метра, разделящи американското и канадското крайбрежие. Дебелината на въжето била единствено 5 сантиметра. Скоро Блоден осъзнал, че такива трикове притеглят хора и могат да донесат стабилен приход.
В продължение на цели две години той прекосявал през ревящия водопад, непрекъснато усложнявайки своите номера. В края на краищата феновете бързо привикнали към това, което той правел, по тази причина трябвало да измисли нещо ново. Той карал кола, пиел шампанско, вървял по въжето на кокили, за което получил 400 $. Сумата за това време била голяма. А един път хванал своя импресарио и го пренесъл на отсрещния бряг. Вярно е, че самият импресарио имал смесени усеща: хем желал да завоюва пари, хем се страхувал за живота си. Емил Блоден му предложил да затвори очи, с цел да не вижда чудовищния поток на Ниагара под него. Зрителите даже залагали на идващия успех на Блоден – шанс или покруса.
В същото време тези, които предполагали крах по всякакъв начин се стараели да навредят на въжеиграча. Те насочвали към очите му слънчеви зайчета, разтърсвали стълбовете, на които било закопчано въжето. Именно тези безумци станали причина Блоден да вземе решение да спре да демонстрира своя номер. Той не се страхувал толкоз от височините, колкото от нелепостите на някой вманиачен, който можел да направи всичко, с цел да завоюва облога.
Емил Блоден взема решение да се завърне в Европа, където изпълнявал номера повече от една година. След това посетил и Русия. В Санкт Петербург минал над парадното поле на Първи кадетски корпус. Височината била 30 метра, а дистанцията сред опорите – 160 метра. Освен това, изненадал публиката с автентичен трик – конфигурирал дребна печка на въжето и приготвял бъркани яйца.
През 1969 година перуанският драматург Алонсо Алегрия написал пиеса „ Пресечната точка на Ниагара “, отдадена на триковете на Емил Блоден. Пиесата била сложена в театрите на 50 страни.
След като Блоден напуснал Америка и отпътувал за Европа, той имал почитатели. Няколко години по-късно, Хари Лесли от Съединени американски щати заел мястото на французина. Но кариерата му не траяла дълго. Веднъж, след сполучливо показване, той съвсем бил погубен от един от феновете, който залагал на трагичен излаз. Лесли решил да спре печелившото, само че рисково занимание. А през 1873 година италианецът Уго Балини паднал от въжето. За благополучие съумял да оцелее във врящия поток на Ниагарския водопад.
