Няколко прости сметки, които биха ни накарали да харчим по-малко
Независимо дали сте от хората, които добре си вършат сметката, или от тези, които неразумно харчат по всички страни, на всеки от нас се случва от време на време да взима не толкоз мъдри решения и да влага в ненужни движимости и удоволствия.
Няма нищо неприятно в това понякога да се поглезим, само че от време на време не осъзнаваме по какъв начин неразумните разходи се насъбират и лишават ресурсите ни за по-смислени вложения.
Защо сме по-щастливи преди да реализираме задачите си
За да харчим по-малко за ненужни и повече за нужни неща, можем да променим метода, по който виждаме парите – като часове от живота ни.
Ето по какъв начин работи този мироглед
Нека се сложим на мястото на един средностатистически българин. По последни данни междинната брутна работна заплата в България е 1119 лева
За тази заплата работим 40 часа на седмица. Това значи, че на час ни се заплаща по 6,99 лева
След удържаните налози и осигуровки нещата наподобяват друго и парите, които действително получаваме в края на месеца са към 868 лева, а на час получаваме към 5,42 лева
Ето по кое време хората стартират да ненавиждат работата си
След това да прибавим часовете, които отделяме за работа след работа. Организирането на идващия работен ден в съзнанието си или в бележник, както и отговарянето на имейли също спадат към тях. Ако приблизително човек отделя по един час за работа след края на работния ден, то той работи в допълнение към 20 часа на месец.
Нека да пресметнем и разноските, свързани с работата, като превоз, кафе, обяд в офиса и си създадем сметка какъв брой пари харчим на месец единствено с цел да изкарваме пари.
Ако приблизително дневно харчим по 10 лева за работа, за месец от 20 работни дни това прави 200 лева Когато ги извадим от чистата си заплата 868 лева остават 668 лева
Накрая би трябвало просто да разделим тези 668 лева на действителния брой часове, които работим на месец – приблизително 180. И ето, един час от нашето скъпо време коства приблизително 3,70 лева
Това напълно не звучи прелестно, само че откакто осъзнаем какъв брой пари изкарваме действително на час, може би не бихме вложили безразсъдно.
Всеки 3,70 лева са един час от нашата работна мощ
Красивата блузка за 37 лева, от която нямахме потребност, е 10 часа от работоспособните ни години.
Такси за 7,40 лева, когато наоколо има автобусна спирка – 2 часа от времето ни. Спестяваме 20 минути, с цел да работим 1 ч. и 40 мин повече.
В ГАЛЕРИЯТА ВИЖТЕ ПРАВИЛАТА, КОИТО ГЛУПАВИТЕ ХОРА СЛЕДВАТ
Разбира се, не можем да се лишаваме от всичко, единствено и единствено да не губим своите 3,70 лева на час, само че би било добре да се замислим, преди да влагаме запаси в нещо, без което можем, тъй като по този начин губим освен пари, а и време.
Ако всеки ден спестяваме по 3,70 лева като пием кафе у дома и си носим обяд, то в края на месеца ще сме си икономисали освен лева, само че и 20 часа от работното си време.
Четете още:
Тайната на щастието и прочувствената непоклатимост
Петте ключа за триумф съгласно най-богатия човек на Земята
Този римски император ще ви накара да станете от леглото
Дарвин ни учи по какъв начин да работим по-малко и да бъдем по-продуктивни
Няма нищо неприятно в това понякога да се поглезим, само че от време на време не осъзнаваме по какъв начин неразумните разходи се насъбират и лишават ресурсите ни за по-смислени вложения.
Защо сме по-щастливи преди да реализираме задачите си
За да харчим по-малко за ненужни и повече за нужни неща, можем да променим метода, по който виждаме парите – като часове от живота ни.
Ето по какъв начин работи този мироглед
Нека се сложим на мястото на един средностатистически българин. По последни данни междинната брутна работна заплата в България е 1119 лева
За тази заплата работим 40 часа на седмица. Това значи, че на час ни се заплаща по 6,99 лева
След удържаните налози и осигуровки нещата наподобяват друго и парите, които действително получаваме в края на месеца са към 868 лева, а на час получаваме към 5,42 лева
Ето по кое време хората стартират да ненавиждат работата си
След това да прибавим часовете, които отделяме за работа след работа. Организирането на идващия работен ден в съзнанието си или в бележник, както и отговарянето на имейли също спадат към тях. Ако приблизително човек отделя по един час за работа след края на работния ден, то той работи в допълнение към 20 часа на месец.
Нека да пресметнем и разноските, свързани с работата, като превоз, кафе, обяд в офиса и си създадем сметка какъв брой пари харчим на месец единствено с цел да изкарваме пари.
Ако приблизително дневно харчим по 10 лева за работа, за месец от 20 работни дни това прави 200 лева Когато ги извадим от чистата си заплата 868 лева остават 668 лева
Накрая би трябвало просто да разделим тези 668 лева на действителния брой часове, които работим на месец – приблизително 180. И ето, един час от нашето скъпо време коства приблизително 3,70 лева
Това напълно не звучи прелестно, само че откакто осъзнаем какъв брой пари изкарваме действително на час, може би не бихме вложили безразсъдно.
Всеки 3,70 лева са един час от нашата работна мощ
Красивата блузка за 37 лева, от която нямахме потребност, е 10 часа от работоспособните ни години.
Такси за 7,40 лева, когато наоколо има автобусна спирка – 2 часа от времето ни. Спестяваме 20 минути, с цел да работим 1 ч. и 40 мин повече.
В ГАЛЕРИЯТА ВИЖТЕ ПРАВИЛАТА, КОИТО ГЛУПАВИТЕ ХОРА СЛЕДВАТ
Разбира се, не можем да се лишаваме от всичко, единствено и единствено да не губим своите 3,70 лева на час, само че би било добре да се замислим, преди да влагаме запаси в нещо, без което можем, тъй като по този начин губим освен пари, а и време.
Ако всеки ден спестяваме по 3,70 лева като пием кафе у дома и си носим обяд, то в края на месеца ще сме си икономисали освен лева, само че и 20 часа от работното си време.
Четете още:
Тайната на щастието и прочувствената непоклатимост
Петте ключа за триумф съгласно най-богатия човек на Земята
Този римски император ще ви накара да станете от леглото
Дарвин ни учи по какъв начин да работим по-малко и да бъдем по-продуктивни
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ