ДС за възродителния процес: Ще дойде време и ще кажат - кой ви е дал право да изпращате в „Белене“?
Незаконното въдворяване на български жители от турски генезис в концлагера „ Белене “ след началото на „ възродителния развой " в края на 1984 и началото на 1985 година е провокирало съществено безпокойствие и опасения в управлението на Министерство на вътрешните работи и Държавна сигурност, че с тези дейности се прави нарушаване, за което един ден ще бъде потърсена отговорност.
Това разкрива документ от архивите на Държавна сигурност, оповестен от уеб страницата.
Той съставлява строго секретна стенограма от срещата на управлението на Министерство на вътрешните работи с ръководителите на оперативните групи от централните поделения за оказване помощ на окръжните ръководства по преименуването, извършена на 4 февруари 1985 година
В нея думата взима Димитър Стоилов (1924-2018), зам.-министър на вътрешните работи (1973-1986), който през 1986 година е награден с медал „ Народна република България “ – I степен точно за присъединяване във „ възродителния развой “ с конфиденциален декрет на ръководителя на Държавния съвет Тодор Живков.
„ Изпращат се в Белене хора, които не са завършени по съответния ред и по закона. Само с подписа на окръжния шеф. Трябва да има и на прокурора. Комисии две работят в Дирекция на народната милиция (дирекция на Народната милиция, б.а.) и Шесто ръководство [на ДС] и да си върви по реда. Ще пристигна време и ще кажат кой ви е дал право “, декларира ген. Стоилов в края на стенограмата.
Той дори поддържа казаното със статистика за нелегално изпратените в лагера „ Белене “, като измежду упоменатите случаи са хора, въдворени без съд и присъда от Търговище и Хасково.
„ Има си ред. Всичко това, което беше позволено, да се изправи “, прибавя ген. Стоилов, който е бил и представител на МВР-ДС в Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Москва.
В документа са разисквани и методите за вербуването на нова агентура измежду българските жители от турски генезис.
Един от индикаторите за гаранция, които е трябвало да се съблюдават, е бъдещите сътрудници да са приели преименуването от първия път.
Поставен е и въпросът за придобиване на сътрудници измежду въдворените в лагера „ Белене “, където методът е трябвало да бъде координиран с окръжните ръководства на МВР-ДС, които най-добре са познавали обектите.
Зададен е и въпроса дали е политически вярно и преференциално да се стартират правосъдни процеси против хора, които са отказали да одобряват насилствената промяна на имената.
Това разкрива документ от архивите на Държавна сигурност, оповестен от уеб страницата.
Той съставлява строго секретна стенограма от срещата на управлението на Министерство на вътрешните работи с ръководителите на оперативните групи от централните поделения за оказване помощ на окръжните ръководства по преименуването, извършена на 4 февруари 1985 година
В нея думата взима Димитър Стоилов (1924-2018), зам.-министър на вътрешните работи (1973-1986), който през 1986 година е награден с медал „ Народна република България “ – I степен точно за присъединяване във „ възродителния развой “ с конфиденциален декрет на ръководителя на Държавния съвет Тодор Живков.
„ Изпращат се в Белене хора, които не са завършени по съответния ред и по закона. Само с подписа на окръжния шеф. Трябва да има и на прокурора. Комисии две работят в Дирекция на народната милиция (дирекция на Народната милиция, б.а.) и Шесто ръководство [на ДС] и да си върви по реда. Ще пристигна време и ще кажат кой ви е дал право “, декларира ген. Стоилов в края на стенограмата.
Той дори поддържа казаното със статистика за нелегално изпратените в лагера „ Белене “, като измежду упоменатите случаи са хора, въдворени без съд и присъда от Търговище и Хасково.
„ Има си ред. Всичко това, което беше позволено, да се изправи “, прибавя ген. Стоилов, който е бил и представител на МВР-ДС в Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Москва.
В документа са разисквани и методите за вербуването на нова агентура измежду българските жители от турски генезис.
Един от индикаторите за гаранция, които е трябвало да се съблюдават, е бъдещите сътрудници да са приели преименуването от първия път.
Поставен е и въпросът за придобиване на сътрудници измежду въдворените в лагера „ Белене “, където методът е трябвало да бъде координиран с окръжните ръководства на МВР-ДС, които най-добре са познавали обектите.
Зададен е и въпроса дали е политически вярно и преференциално да се стартират правосъдни процеси против хора, които са отказали да одобряват насилствената промяна на имената.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ