Изявление на омбудсмана на Република Азербайджан: Ден на геноцид над азербайджанците
Неведнъж в историята арменските националисти, живели с фантазията за основаването на „ Велика Армения “, са провеждали целенасочена политика на геноцид, етническо пречистване и депортиране на азербайджанци. Вследствие на това, нацията ни претърпява тежки ограничения и нещастия. Най-ужасяващата изява на тази политика е актът на геноцид, почнал през март 1918 година, оповестяват от пресцентъра на Посолството на Азербайджан.
В резултат на този геноцид, поради своята етническа и религиозна принадлежност, са убити десетки хиляди цивилни жители в Баку и други градове на Бакинска губерния, както и в провинциите Шамахи, Губа, Карабах, Зангазур, Нахчиван, Ленкоран и други региони на Азербайджан. Унищожени са и голям брой селища, монументи на културата, джамии и други места за поклонение, както и гробища. 110 села в Шамахи, 167 села в Губа, повече от 150 села в Карабах, 115 села в Зангазур и 98 села в Карс са били разрушени и опожарени, а жителите им избити.
В интервала сред март и юли 1918 година, в резултат на кървавите закононарушения, осъществени от арменски въоръжени групи в градовете и регионите на Баку, Шамахи, Губа, Муган, Лънкаран и Гьойчай, са били убити над 50 000 азербайджанци, измежду които дами, деца и възрастни хора. Освен това са унищожени и 199 села в и към историческата азербайджанска територия - град Ираван, където са убити 132 000 азербайджанци.
Въпреки че от този геноцид е минал повече от век, тези кървави събития не са забравени и са оставили неизлечими следи в кръвната памет на нашия народ. Президентският декрет „ За геноцида на азербайджанците “, подписан на 26 март 1998 година от лидера на нацията Гейдар Алиев, беше значима стъпка в разкриването на историческата истина. Вследствие на това беше направена политическа оценка на тези потресаващи събития и 31 март беше разгласен за „ Ден на геноцид над азербайджанците “.
Проведеното следствие разкри обстоятелства за всеобщите убийства, осъществени от арменците по време на събитията от 1918 година - голям брой човешки кости и други материални доказателства. С декрет на президента на Република Азербайджан господин Илхам Алиев в град Губа е основан „ Мемориален комплекс на геноцида”, с цел да могат тези истини да доближат до международната общественост и да бъдат възпоменати жертвите на геноцида. Хиляди хора посещават комплекса всяка година, с цел да почетат паметта на нашите убити сънародници.
Според интернационалното право геноцидът се смята за най-тежкото закононарушение против мира и човечеството. За страдание, макар че има задоволително доказателства за осъществения от арменците геноцид против азербайджанци, няма съответна реакция по отношение на тези закононарушения против човечеството, като във връзка с Азербайджан се ползва двоен стандарт. В тази връзка, признатата от Европейския парламент резолюция от 10 март 2022 година, по отношение на хипотетичното заличаване на арменското културно завещание в Карабах, за следващ път показва двойни стандарти и пристрастна политика против нашата страна. През последните 30 години на окупация Армения, която е направила голям брой закононарушения против цивилното население, целеустремено и систематично унищожава всички азербайджански исторически, културни и религиозни монументи, както и археологически обекти, библиотеки, музеи, артефакти, редки ръкописи и гробища. Въпреки многократните апели от азербайджанска страна през тези години, съответните интернационалните организации не стартираха задача за определяне на обстоятелствата, която да проверява тези въпроси на място.
Неуспехът да се реагира на етническото пречистване и геноцида против азербайджанския народ, осъществяван от страна на Армения в продължение на доста години, както и вандалските актове против нашето културно завещание, е явен образец за дискриминация и равнодушие към страните и опонира на правилата на интернационалното филантропично право.
Международните организации би трябвало да имат поради, че за разлика от моноетническа Армения, Азербайджан, като страна, която следва правилата на приемливост и полезностите на мултикултурализма, подхваща всички нужни стъпки за гарантиране на мир, непоклатимост и сигурност в Южен Кавказ, както и за възобновяване на мирното взаимно битие на народите.
Вярвам, че интернационалните организации и международната общественост би трябвало да проявят обективен и транспарантен метод във връзка с следствието на закононарушения против цивилни жители, както и към учредените на обстоятелства и доказателства случаи на заличаване на културно завещание, владеене на азербайджанците.
Още един път, с дълбока горест, възпоменавам жертвите на геноцида над азербайджанците и приканвам международната общественост и интернационалните организации да дадат нужната политическа и правна оценка на този акт на геноцид, с цел да бъдат предпазени човешките права и да се предотврати повторението на сходни случаи в бъдеще.
Сабина Алиева
Комисар по правата на индивида (Омбудсман)
на Република Азербайджан
29 март, 2022
Това изказване е адресирано до Генералния секретар на Организация на обединените нации, Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, Службата на Върховния комисар на Организация на обединените нации за правата на индивида, Службата на Върховния комисар на Организация на обединените нации за бежанците, Съвета на Организация на обединените нации по правата на индивида, Детския фонд на Организация на обединените нации, Организацията на Организация на обединените нации за обучение, просвета и просвета, Европейския съюз, Съвета на Европа, Организацията за сигурност и съдействие в Европа, Международните и европейски омбудсмански институции, Азиатската асоциация на омбудсманите, Организацията за ислямско съдействие и омбудсманската асоциация на нейните държави-членки, Независимата непрекъсната комисия по правата на индивида на организацията за ислямско съдействие, Европейската мрежа от омбудсмани за деца, Международното бюро за мир, разнообразни омбудсмански и национални институции за правата на индивида, посолствата на Република Азербайджан в чужбина и задграничните посолства в Азербайджан, както и към азербайджанската диаспора.
В резултат на този геноцид, поради своята етническа и религиозна принадлежност, са убити десетки хиляди цивилни жители в Баку и други градове на Бакинска губерния, както и в провинциите Шамахи, Губа, Карабах, Зангазур, Нахчиван, Ленкоран и други региони на Азербайджан. Унищожени са и голям брой селища, монументи на културата, джамии и други места за поклонение, както и гробища. 110 села в Шамахи, 167 села в Губа, повече от 150 села в Карабах, 115 села в Зангазур и 98 села в Карс са били разрушени и опожарени, а жителите им избити.
В интервала сред март и юли 1918 година, в резултат на кървавите закононарушения, осъществени от арменски въоръжени групи в градовете и регионите на Баку, Шамахи, Губа, Муган, Лънкаран и Гьойчай, са били убити над 50 000 азербайджанци, измежду които дами, деца и възрастни хора. Освен това са унищожени и 199 села в и към историческата азербайджанска територия - град Ираван, където са убити 132 000 азербайджанци.
Въпреки че от този геноцид е минал повече от век, тези кървави събития не са забравени и са оставили неизлечими следи в кръвната памет на нашия народ. Президентският декрет „ За геноцида на азербайджанците “, подписан на 26 март 1998 година от лидера на нацията Гейдар Алиев, беше значима стъпка в разкриването на историческата истина. Вследствие на това беше направена политическа оценка на тези потресаващи събития и 31 март беше разгласен за „ Ден на геноцид над азербайджанците “.
Проведеното следствие разкри обстоятелства за всеобщите убийства, осъществени от арменците по време на събитията от 1918 година - голям брой човешки кости и други материални доказателства. С декрет на президента на Република Азербайджан господин Илхам Алиев в град Губа е основан „ Мемориален комплекс на геноцида”, с цел да могат тези истини да доближат до международната общественост и да бъдат възпоменати жертвите на геноцида. Хиляди хора посещават комплекса всяка година, с цел да почетат паметта на нашите убити сънародници.
Според интернационалното право геноцидът се смята за най-тежкото закононарушение против мира и човечеството. За страдание, макар че има задоволително доказателства за осъществения от арменците геноцид против азербайджанци, няма съответна реакция по отношение на тези закононарушения против човечеството, като във връзка с Азербайджан се ползва двоен стандарт. В тази връзка, признатата от Европейския парламент резолюция от 10 март 2022 година, по отношение на хипотетичното заличаване на арменското културно завещание в Карабах, за следващ път показва двойни стандарти и пристрастна политика против нашата страна. През последните 30 години на окупация Армения, която е направила голям брой закононарушения против цивилното население, целеустремено и систематично унищожава всички азербайджански исторически, културни и религиозни монументи, както и археологически обекти, библиотеки, музеи, артефакти, редки ръкописи и гробища. Въпреки многократните апели от азербайджанска страна през тези години, съответните интернационалните организации не стартираха задача за определяне на обстоятелствата, която да проверява тези въпроси на място.
Неуспехът да се реагира на етническото пречистване и геноцида против азербайджанския народ, осъществяван от страна на Армения в продължение на доста години, както и вандалските актове против нашето културно завещание, е явен образец за дискриминация и равнодушие към страните и опонира на правилата на интернационалното филантропично право.
Международните организации би трябвало да имат поради, че за разлика от моноетническа Армения, Азербайджан, като страна, която следва правилата на приемливост и полезностите на мултикултурализма, подхваща всички нужни стъпки за гарантиране на мир, непоклатимост и сигурност в Южен Кавказ, както и за възобновяване на мирното взаимно битие на народите.
Вярвам, че интернационалните организации и международната общественост би трябвало да проявят обективен и транспарантен метод във връзка с следствието на закононарушения против цивилни жители, както и към учредените на обстоятелства и доказателства случаи на заличаване на културно завещание, владеене на азербайджанците.
Още един път, с дълбока горест, възпоменавам жертвите на геноцида над азербайджанците и приканвам международната общественост и интернационалните организации да дадат нужната политическа и правна оценка на този акт на геноцид, с цел да бъдат предпазени човешките права и да се предотврати повторението на сходни случаи в бъдеще.
Сабина Алиева
Комисар по правата на индивида (Омбудсман)
на Република Азербайджан
29 март, 2022
Това изказване е адресирано до Генералния секретар на Организация на обединените нации, Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, Службата на Върховния комисар на Организация на обединените нации за правата на индивида, Службата на Върховния комисар на Организация на обединените нации за бежанците, Съвета на Организация на обединените нации по правата на индивида, Детския фонд на Организация на обединените нации, Организацията на Организация на обединените нации за обучение, просвета и просвета, Европейския съюз, Съвета на Европа, Организацията за сигурност и съдействие в Европа, Международните и европейски омбудсмански институции, Азиатската асоциация на омбудсманите, Организацията за ислямско съдействие и омбудсманската асоциация на нейните държави-членки, Независимата непрекъсната комисия по правата на индивида на организацията за ислямско съдействие, Европейската мрежа от омбудсмани за деца, Международното бюро за мир, разнообразни омбудсмански и национални институции за правата на индивида, посолствата на Република Азербайджан в чужбина и задграничните посолства в Азербайджан, както и към азербайджанската диаспора.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ