Проучване една година преди евровота: Неумолима подкрепа за Украйна
Неумолима поддръжка за Украйна, неприятно въодушевление поради инфлацията и възобновен интерес към европейските избори - това е резултатът от европейския барометър една година преди изборите.
Година преди европейските избори настроението на европейците е смесено, сочи барометърът, оповестен от Европейския парламент. Изборите, които ще се проведат сред 6 и 9 юни 2024 година, наподобява не провокират огромен интерес у повече от половината от интервюираните (26 376 души на възраст 15 и повече години, сред 2 и 26 март 2023 г.): 56% декларират, че се интересуват, спрямо 50% през 2018 година, година преди европейските избори през 2019 година Процентът на присъединяване е бил по-добър през 2019 година (50,6% спрямо 42,6% през 2014 г.). Ако изборите се организираха идната седмица, съвсем две трети от интервюираните " евентуално " биха отишли до урните, оповестява " Льо Поан ".
След пет ужасни години, наранени от пандемията на века и войната в Украйна и последствията от нея върху инфлацията, въздействието на Европейския съюз върху живота на европейците, без значение дали е положително или неприятно, към този момент се усеща ясно от 71% от интервюираните. Но едно нещо би трябвало да тревожи европейските водачи: ползата надалеч не е идентичен в 27-те държави-членки. Той е най-силен в Нидерландия, Ирландия, Германия, Швеция, Финландия и Малта. Интересът мощно нараства в Латвия (+18 пункта), Италия и Полша (+11 пункта), Белгия и Гърция (+10 пункта). Лоши вести за Еманюел Макрон: във Франция ползата към европейските избори е измежду най-ниските, както и в Чехия и Словакия, които затварят листата.
Цялото изследване илюстрира и по-малък вкус на французите към тематиките, които интересуват европейците. От 22 февруари 2022 година Европейски Съюз се активизира както в никакъв случай до момента, с цел да помогне на Украйна да се опълчи на съветската инвазия. Той е вложил близо 67 милиарда евро в разнообразни форми на помощ (военна, поддръжка за бежанците и макрофинансова помощ). Това неповторимо деяние в историята на Европейски Съюз се поддържа от 69% от интервюираните, които декларират, че са удовлетворени от дейностите му в тази област. Проучването не илюстрира " отмалялост от войната ", която е в основата на забележимите или скритите пропутински сили.
Най-силна поддръжка е записана в Швеция (97 %) и Финландия (96 %) - две страни, които след съветската експанзия взеха решение да се причислят към НАТО. Тя е доста мощна и в Нидерландия и Португалия (95%), както и в Дания (91%) - страна, която посредством референдум реши да се причисли към политиката за сигурност и защита на Европейски Съюз, от която е стояла настрани след присъединението си. Във Франция процентът на задоволеност е 77%, което е малко над междинното за Европа (76%).
Въпреки по този начин наречената си " антивоенна " позиция и отхвърли си да доставя оръжия на Украйна, Унгария към момента демонстрира поддръжка - 64%, за дейностите на Европейски Съюз в Украйна. Тя също по този начин не е най-неблагосклонната страна: Австрия (61%), неутрална страна, Чешката република (58%), България (54%), Гърция (51%) и Словакия (51%) са покрай нея.
От друга страна, европейските или националните ограничения за битка с ценовата инфлация провокират неодобрение. На европейско ниво недоволството е 57% против 32% задоволени. Френските респонденти са още по-малко удовлетворени от европейските ограничения: 66% са недоволни против 11% удовлетворени.
Правителството на Борн не е подложено на рецензии, макар доста по-ниската инфлация от тази на съседите му: 74% недоволни против 22% удовлетворени. Европейските жители не се съпоставят със съседите си, те съпоставят това, което е останало в портфейлите им в края на месеца, със личното си предходно състояние... Във всеки случай неприятното положение на цените не се отразява отрицателно на поддръжката за Украйна.
По-притеснителен за Европейски Съюз е фактът, че мненията във връзка с ограниченията за запазване на околната среда са мощно разграничени. Въпреки това Зелената договорка беше общата нишка на законодателния орган, който завършва след една година. От осемте тествани тематики, Зелената договорка е едвам на седмо място в показателя на задоволеност и нещата са много разнопосочни: 47% са удовлетворени против 43%, които не са. Във Франция съотношението е още по-разочароващо за институциите: 31% са удовлетворени, а 50% не са.
Неуспехът на европейците да се спогодят за постоянна миграционна политика е отразен в европейския барометър: 50% недоволни против 43% удовлетворени. Във Франция обстановката е още по-лоша: 54% недоволни против 30% задоволени. Облаците, които се струпват над главите на европейците с възходящите рискове, не им пречат да запазят, все пак, оптимизма си за бъдещето на Европа (64%, със 7 пункта повече спрямо есента на 2022 г.).
Още по-изненадващо е, че в това изследване не се появява резултатът " Катаргейт " - корупционният скандал, който засегна някои евродепутати. Във всеки случай той не е измерим на този стадий. Каквото и да е обяснението, истината е, че когато респондентите са запитани за имиджа на Европейския парламент, 43% дават отговор " неутрално ", 37% - " позитивно ", а 19% - " негативно ". Във Франция резултатите са по-изразителни: негативните отзиви тежат на 30%, позитивните - на 22%, а неутралните - на 46%.
Ще се изненадаме да научим, че Европейският парламент получава повече позитивни отзиви в Унгария: 39% по отношение на 45% неутрални и 15% негативни отзиви. Изненадващо, като се имат поради мощно отрицателните послания от държавното управление на Орбан и авторитетните проправителствени медии към Европейския парламент. Все още 49% от унгарските респонденти са за по-важна роля на Парламента, спрямо 37%, които желаят по-малко значима роля, и 10% - непроменена роля. Словакия и Чешката република се появяват в това изследване като две страни, които са доста по-евроскептични от Унгария.
В барометъра на фондация " Конрад-Аденауер ", оповестен неотдавна от " Льо Поан ", изследванията демонстрират нарастване на консервативния или националистическия избор, само че без основни промени в салдото на Европейския парламент. (БГНЕС)
Година преди европейските избори настроението на европейците е смесено, сочи барометърът, оповестен от Европейския парламент. Изборите, които ще се проведат сред 6 и 9 юни 2024 година, наподобява не провокират огромен интерес у повече от половината от интервюираните (26 376 души на възраст 15 и повече години, сред 2 и 26 март 2023 г.): 56% декларират, че се интересуват, спрямо 50% през 2018 година, година преди европейските избори през 2019 година Процентът на присъединяване е бил по-добър през 2019 година (50,6% спрямо 42,6% през 2014 г.). Ако изборите се организираха идната седмица, съвсем две трети от интервюираните " евентуално " биха отишли до урните, оповестява " Льо Поан ".
След пет ужасни години, наранени от пандемията на века и войната в Украйна и последствията от нея върху инфлацията, въздействието на Европейския съюз върху живота на европейците, без значение дали е положително или неприятно, към този момент се усеща ясно от 71% от интервюираните. Но едно нещо би трябвало да тревожи европейските водачи: ползата надалеч не е идентичен в 27-те държави-членки. Той е най-силен в Нидерландия, Ирландия, Германия, Швеция, Финландия и Малта. Интересът мощно нараства в Латвия (+18 пункта), Италия и Полша (+11 пункта), Белгия и Гърция (+10 пункта). Лоши вести за Еманюел Макрон: във Франция ползата към европейските избори е измежду най-ниските, както и в Чехия и Словакия, които затварят листата.
Цялото изследване илюстрира и по-малък вкус на французите към тематиките, които интересуват европейците. От 22 февруари 2022 година Европейски Съюз се активизира както в никакъв случай до момента, с цел да помогне на Украйна да се опълчи на съветската инвазия. Той е вложил близо 67 милиарда евро в разнообразни форми на помощ (военна, поддръжка за бежанците и макрофинансова помощ). Това неповторимо деяние в историята на Европейски Съюз се поддържа от 69% от интервюираните, които декларират, че са удовлетворени от дейностите му в тази област. Проучването не илюстрира " отмалялост от войната ", която е в основата на забележимите или скритите пропутински сили.
Най-силна поддръжка е записана в Швеция (97 %) и Финландия (96 %) - две страни, които след съветската експанзия взеха решение да се причислят към НАТО. Тя е доста мощна и в Нидерландия и Португалия (95%), както и в Дания (91%) - страна, която посредством референдум реши да се причисли към политиката за сигурност и защита на Европейски Съюз, от която е стояла настрани след присъединението си. Във Франция процентът на задоволеност е 77%, което е малко над междинното за Европа (76%).
Въпреки по този начин наречената си " антивоенна " позиция и отхвърли си да доставя оръжия на Украйна, Унгария към момента демонстрира поддръжка - 64%, за дейностите на Европейски Съюз в Украйна. Тя също по този начин не е най-неблагосклонната страна: Австрия (61%), неутрална страна, Чешката република (58%), България (54%), Гърция (51%) и Словакия (51%) са покрай нея.
От друга страна, европейските или националните ограничения за битка с ценовата инфлация провокират неодобрение. На европейско ниво недоволството е 57% против 32% задоволени. Френските респонденти са още по-малко удовлетворени от европейските ограничения: 66% са недоволни против 11% удовлетворени.
Правителството на Борн не е подложено на рецензии, макар доста по-ниската инфлация от тази на съседите му: 74% недоволни против 22% удовлетворени. Европейските жители не се съпоставят със съседите си, те съпоставят това, което е останало в портфейлите им в края на месеца, със личното си предходно състояние... Във всеки случай неприятното положение на цените не се отразява отрицателно на поддръжката за Украйна.
По-притеснителен за Европейски Съюз е фактът, че мненията във връзка с ограниченията за запазване на околната среда са мощно разграничени. Въпреки това Зелената договорка беше общата нишка на законодателния орган, който завършва след една година. От осемте тествани тематики, Зелената договорка е едвам на седмо място в показателя на задоволеност и нещата са много разнопосочни: 47% са удовлетворени против 43%, които не са. Във Франция съотношението е още по-разочароващо за институциите: 31% са удовлетворени, а 50% не са.
Неуспехът на европейците да се спогодят за постоянна миграционна политика е отразен в европейския барометър: 50% недоволни против 43% удовлетворени. Във Франция обстановката е още по-лоша: 54% недоволни против 30% задоволени. Облаците, които се струпват над главите на европейците с възходящите рискове, не им пречат да запазят, все пак, оптимизма си за бъдещето на Европа (64%, със 7 пункта повече спрямо есента на 2022 г.).
Още по-изненадващо е, че в това изследване не се появява резултатът " Катаргейт " - корупционният скандал, който засегна някои евродепутати. Във всеки случай той не е измерим на този стадий. Каквото и да е обяснението, истината е, че когато респондентите са запитани за имиджа на Европейския парламент, 43% дават отговор " неутрално ", 37% - " позитивно ", а 19% - " негативно ". Във Франция резултатите са по-изразителни: негативните отзиви тежат на 30%, позитивните - на 22%, а неутралните - на 46%.
Ще се изненадаме да научим, че Европейският парламент получава повече позитивни отзиви в Унгария: 39% по отношение на 45% неутрални и 15% негативни отзиви. Изненадващо, като се имат поради мощно отрицателните послания от държавното управление на Орбан и авторитетните проправителствени медии към Европейския парламент. Все още 49% от унгарските респонденти са за по-важна роля на Парламента, спрямо 37%, които желаят по-малко значима роля, и 10% - непроменена роля. Словакия и Чешката република се появяват в това изследване като две страни, които са доста по-евроскептични от Унгария.
В барометъра на фондация " Конрад-Аденауер ", оповестен неотдавна от " Льо Поан ", изследванията демонстрират нарастване на консервативния или националистическия избор, само че без основни промени в салдото на Европейския парламент. (БГНЕС)
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ