Несъмнено датата 21 май е сред най-черните в историята на

Несъмнено датата 21 май е измежду най-черните в историята на родния футбол. Тя участва като датата с най-голямата загуба на националния ни тим.

На този ден през 1933 година на стадион „ Чамартин “ в Мадрид нашите падат с 0:13 от фуриите на Испания. 60 хиляди фенове стават очевидци на чудовищния срам. Още по-голям обаче е абсурдът в София, където тълпи ентусиасти подвигат протест пред Централна поща, когато дочакват идването на резултатите по телеграфа.

Стават конфликти сред тях и стражарите, които вадят камшици и бият наред.

След като при започване на 30-те години българският народен тим по футбол стартира да жъне първите си триумфи, при започване на 1933 година спортните ръководители в София стартират да се блазнят от мисълта за огромно турне в Западна Европа. И типично по нашенски стартират да вършат нелепости.

Първата от тях е решението да сменят селекционера Павел Грозданов, който е следовател от четвърти полицейски сектор, само че огромното му предопределение е футболът. Така тимът бива връчен на Георги Караиванов – ученик на физкултурното учебно заведение в Берлин. След като бива разпоредено тренировките да се организират в гимнастическия салон на Първа мъжка гимназия, стартират да пропадат една след друга и на 13 март, Караиванов хвърля оставка.

Така по-малко от 3 месеца преди шампионата за Балканската купа в Букурещ, националният ни тим остава без треньор. Точно в този миг идва изкусителното предложение да гостуват в края на май в Испания и Португалия. Подмамени от великодушния хонорар шефовете на БНСФ одобряват турнето.

След петдневно лашкане с трен, нашенците идват на гарата в Мадрид без треньор. Там биват посрещнати от пресата, която ги разказва като тим от международна класа. Излизайки на терена, нашенците схващат, че за пръв път ще играят на трева. На всичкото от горната страна вали дъжд и чимовете се хлъзгат. Кошмарът за тима ни стартира още на петата минута след старта и завършва с 13:0 в интерес на испанците.

Инфо: Уикенд