Неимоверно богат регион, затънал в бедност
Неравенството има доста лица. Например това на неприличното благосъстояние на малко на брой и бедността на мнозина. На невъзможността на доста деца да получат обучение, защото в Латинска Америка образованието е скъпо. На прикрития расизъм, на насилието против дами, против коренното население, против избрани етнически или полови малцинства. Или пък на неравенството, подбудено от престъпността. А последствието от всичко това е миграцията от Централна Америка и Мексико към Съединени американски щати, и от Венецуела към Колумбия, Чили или Перу.
Причините за това неравноправие се коренят още във времето на колониализма – в безогледната употреба на локалното население и също по този начин безогледния стопански модел за изцеждане на локалните запаси и развъждането на монокултури. От два века обаче испанците и португалците към този момент не са господари на Латинска Америка, а отговорността за ситуацията на популацията носят тамошните самостоятелни страни. Да се желае опрощение от нацията на тогавашните конквистадори, както направи мексиканският президент Андрес Мануел Лопес Обрадор, е на ниска цена трик и опит да се замаже персоналната отговорност.
Защо няма мощни стопански системи?
Нито една страна от Латинска Америка не съумя да построи мощна лична стопанска система. Богатството на животновъдите от Бразилия, Аржентина, Парагвай и Уругвай се дължи на безпощадното заличаване на природата. Също и развъждането на монокултури – нормално на генномодифицирана соя и пшеница – е експортно насочена промишленост, която нито основава доста работни места, нито води към напредък. Независимо дали приказваме за бананови плантации в Еквадор, захарна тръстика в Хондурас или насаждания от авокадо в Чили - нанасяните на природата вреди са големи, а изгодите за локалното население - относително ниски.
Не по-малко пагубна с употребата на ресурсите. Мексико и Бразилия имат мощна автомобилна индустрия, само че те са единствено снабдители за американските и европейските концерни. Собствена автомобилна промишленост те нямат. А учредената след Втората международна война самолетостроителна компания Embraer в действителност носи авторитет на 211-милионна Бразилия, само че едвам 18 000 работни места.
При това Латинска Америка разполага с най-хубавите предпоставки за основаването на едно мощно общо икономическо пространство и за една координирана индустриална политика - доста по-добри от тези, които е имал при основаването си Европейският съюз: един голям едноезичен район, великански находища на естествени благосъстояния, които със взаимни старания биха били ръководени надалеч по-ефективно, в сравнение с поединично от обособените национални страни, задоволително естествени запаси за произвеждане на сила, младо и жадно за познания население.
Политически курс и стопански триумф
И не на последно място континентът има обща история, в която, в действителност има и някои частични районни войни, само че не нито една толкоз огромна произшествия, каквито са двете международни войни. И все пак страните от района по този начин и не сътвориха един латиноамерикански стопански съюз, а единствено взаимно конкуриращи се районни конгломерати като Unasur, Mercosur или Alianza Pacifica.
Вижда се обаче, че няма наложителна директна връзка сред политическия курс и икономическия триумф. Почти половината от популацията в Колумбия и Аржентина живее оскъдно, въпреки че в едната ръководи дясно, а в другата - ляво държавно управление. Общото е, че и двете държавни управления хвърлят виновността на предходни ръководещи. Нито възвеличаваният и до през днешния ден десен националпопулист Хуан Перон в Аржентина, нито харизматичният ляв популист Лула в Бразилия, Рафаел Корея в Еквадор или Ево Моралес в Боливия съумяха да създадат мощни национални стопански системи, да не приказваме за Уго Чавес и неговия правоприемник Николас Мадуро във Венецуела.
Приходите от продажбите на първични материали при започване на новото столетие можеха да бъдат употребявани за възстановяване на конкурентоспособността и за стъпване на международните пазари – най-много посредством вложения, които да подобрят качеството на образованието и да го създадат налично за всички. Това щеше да вдигне и тяхното софтуерно равнище. Вместо това беше заложено на обществени стратегии, които понижават страданията на бедните до известна степен, само че пък въобще не им оказват помощ да поемат в свои ръце по-нататъшната си орис. Или в случай че би трябвало да използваме метафората: вместо да им бъдат дадени въдици и риболовни мрежи, на хората им подмятат по някоя и друга риба.
Клиентелизъм и корупция
Тази форма на клиентелистка политика процъфтява и с помощта на политически системи, които обезпечават на съответните президенти мощна власт и опция за елементарно преизбиране. А там, където конституцията не разрешава преизбирането на президента или на други политически органи, всеобщо се шири корупция. Който разполага единствено с един управнически мандат, не се интересува изключително от стабилно развиване, а мисли най-много за това по какъв начин да употребява късото време, с което разполага, с цел да заграби повече за себе си.
Принципите на взаимния надзор и на разделянето на управляващите не действат добре в Латинска Америка, а трендовете за тяхното подкопаване се ускоряват. Голямото неравноправие в страните от Латинска Америка може да бъде понижено единствено с едно общо изпитание. За това е нужна политическа воля и подготвеност за съфинансиране на страната. Повикът за по-високи налози за богатите е повече от оневинен.
Но в района няма задоволително богаташи, с чиито отчисления да бъдат платени по-добро обучение, опазване на здравето, по-добре работеща полиция, по-ефективна инфраструктура и изобщо - едно по-добро бъдеще за всички. Затова данъчната тежест би трябвало да обхване солидарно и междинната класа. А без политическа воля, която да излиза отвън настояванията на елементарните митинги, по-добра страна няма по какъв начин да бъде основана.
Причините за това неравноправие се коренят още във времето на колониализма – в безогледната употреба на локалното население и също по този начин безогледния стопански модел за изцеждане на локалните запаси и развъждането на монокултури. От два века обаче испанците и португалците към този момент не са господари на Латинска Америка, а отговорността за ситуацията на популацията носят тамошните самостоятелни страни. Да се желае опрощение от нацията на тогавашните конквистадори, както направи мексиканският президент Андрес Мануел Лопес Обрадор, е на ниска цена трик и опит да се замаже персоналната отговорност.
Защо няма мощни стопански системи?
Нито една страна от Латинска Америка не съумя да построи мощна лична стопанска система. Богатството на животновъдите от Бразилия, Аржентина, Парагвай и Уругвай се дължи на безпощадното заличаване на природата. Също и развъждането на монокултури – нормално на генномодифицирана соя и пшеница – е експортно насочена промишленост, която нито основава доста работни места, нито води към напредък. Независимо дали приказваме за бананови плантации в Еквадор, захарна тръстика в Хондурас или насаждания от авокадо в Чили - нанасяните на природата вреди са големи, а изгодите за локалното население - относително ниски.
Не по-малко пагубна с употребата на ресурсите. Мексико и Бразилия имат мощна автомобилна индустрия, само че те са единствено снабдители за американските и европейските концерни. Собствена автомобилна промишленост те нямат. А учредената след Втората международна война самолетостроителна компания Embraer в действителност носи авторитет на 211-милионна Бразилия, само че едвам 18 000 работни места.
При това Латинска Америка разполага с най-хубавите предпоставки за основаването на едно мощно общо икономическо пространство и за една координирана индустриална политика - доста по-добри от тези, които е имал при основаването си Европейският съюз: един голям едноезичен район, великански находища на естествени благосъстояния, които със взаимни старания биха били ръководени надалеч по-ефективно, в сравнение с поединично от обособените национални страни, задоволително естествени запаси за произвеждане на сила, младо и жадно за познания население.
Политически курс и стопански триумф
И не на последно място континентът има обща история, в която, в действителност има и някои частични районни войни, само че не нито една толкоз огромна произшествия, каквито са двете международни войни. И все пак страните от района по този начин и не сътвориха един латиноамерикански стопански съюз, а единствено взаимно конкуриращи се районни конгломерати като Unasur, Mercosur или Alianza Pacifica.
Вижда се обаче, че няма наложителна директна връзка сред политическия курс и икономическия триумф. Почти половината от популацията в Колумбия и Аржентина живее оскъдно, въпреки че в едната ръководи дясно, а в другата - ляво държавно управление. Общото е, че и двете държавни управления хвърлят виновността на предходни ръководещи. Нито възвеличаваният и до през днешния ден десен националпопулист Хуан Перон в Аржентина, нито харизматичният ляв популист Лула в Бразилия, Рафаел Корея в Еквадор или Ево Моралес в Боливия съумяха да създадат мощни национални стопански системи, да не приказваме за Уго Чавес и неговия правоприемник Николас Мадуро във Венецуела.
Приходите от продажбите на първични материали при започване на новото столетие можеха да бъдат употребявани за възстановяване на конкурентоспособността и за стъпване на международните пазари – най-много посредством вложения, които да подобрят качеството на образованието и да го създадат налично за всички. Това щеше да вдигне и тяхното софтуерно равнище. Вместо това беше заложено на обществени стратегии, които понижават страданията на бедните до известна степен, само че пък въобще не им оказват помощ да поемат в свои ръце по-нататъшната си орис. Или в случай че би трябвало да използваме метафората: вместо да им бъдат дадени въдици и риболовни мрежи, на хората им подмятат по някоя и друга риба.
Клиентелизъм и корупция
Тази форма на клиентелистка политика процъфтява и с помощта на политически системи, които обезпечават на съответните президенти мощна власт и опция за елементарно преизбиране. А там, където конституцията не разрешава преизбирането на президента или на други политически органи, всеобщо се шири корупция. Който разполага единствено с един управнически мандат, не се интересува изключително от стабилно развиване, а мисли най-много за това по какъв начин да употребява късото време, с което разполага, с цел да заграби повече за себе си.
Принципите на взаимния надзор и на разделянето на управляващите не действат добре в Латинска Америка, а трендовете за тяхното подкопаване се ускоряват. Голямото неравноправие в страните от Латинска Америка може да бъде понижено единствено с едно общо изпитание. За това е нужна политическа воля и подготвеност за съфинансиране на страната. Повикът за по-високи налози за богатите е повече от оневинен.
Но в района няма задоволително богаташи, с чиито отчисления да бъдат платени по-добро обучение, опазване на здравето, по-добре работеща полиция, по-ефективна инфраструктура и изобщо - едно по-добро бъдеще за всички. Затова данъчната тежест би трябвало да обхване солидарно и междинната класа. А без политическа воля, която да излиза отвън настояванията на елементарните митинги, по-добра страна няма по какъв начин да бъде основана.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ