„Непознатият стоеше в сянката на дървото, а очите на професор

„ Непознатият стоеше в сянката на дървото, а очите на професор Вартоломеев, както и цялото му тяло, към този момент не се радваха на предходната си мощ. Въпреки това разбра, че мъжът крие някакъв предмет в ръката си, и очакванията му се ускориха. Дали бе писмо? Или колет? Може би резултатите от опитите? Колко значим беше този миг! Професорът усети по какъв начин трепетът на възбудата сви стомаха му и намести очилата, с цел да вижда по-добре. В този миг непознатият се втурна към него. Изненадан, професорът внезапно спря. Смая се, когато разпозна предмета, който мъжът държеше в ръка. Нямаше никакъв плик с резултати от опитите. Беше нож. Следвайки инстинкта си, ученият се обърна и побягна. Твърде късно.” С този откъс от романа „ Последната тайна” на Жозе Родригеш душ Сантуш стартира конференцията във връзка 30-годишнината на издателска къща „ Хермес” в двора на къщата музей „ Хр. Г. Данов”.

За разлика от литературния персонаж в книгата на известния португалски публицист, прототипът – издателят Стойо Вартоломеев, се изправи с усмивка, с цел да опише за извървения път и събитията, с които екипът му и феновете на книгата ще отбележат юбилея.

„ Спомням си началото с книгата „ Тайнствените сили в природата” от Камий Фламарион. Даде ми я доктор Тодор Янчев – забележителна персона и енциклопедист. Той се интересуваше доста от езотерика, а аз не разбирах доста. Доверих му се и по този начин се стартира. Д-р Янчев стана и кръстник на издателството с думите, че единственото име, което ще ми донесе триумф, е на египетския господ Хермес Трисмегист”, описа Стойо Вартоломеев.

Той призна, че най-трудният миг в историята на издателството пристигнал след най-главоломния триумф.

„ Отпечатахме поредицата „ 31 забравени любовни романи”. За 2 години поредицата генерира 4-милионен тираж. И тогава пристигна огромният въпрос – оттук нататък накъде. В този миг се вгледах и започнах да се изучавам от огромните издателства в света. Дадох си сметка, че би трябвало да намерим актуален еквивалент на тези забравени любовни романи. Открихме го в лицето на създатели като Сандра Браун. После разгърнахме работата си с издаването на детска литература, след това на учебници, на логика на психиката. Радвам се, че намерихме вярната посока”, сподели издателят.

Той не скри гордостта си и от поредната политика за показване и налагане на български създатели, които издателството не просто отпечатва с един тираж, а с цели поредици.

„ Голяма привилегия е фактът, че представихме на читателската публика Георги Мишев с осем книги, Блага Димитрова – някои от книгите ѝ са с по 4-5 издания. Не мога да не загатна „ Калуня Каля” на Георги Божинов с тираж от 35 000 екземпляра. Книгите на Ивинела Самуилова са продадени в 100 000 екзепляра, представихме в целокупност творчеството на Недялко Славов, Александър Секулов, Владимир Зарев, а в този момент и на Красимир Димовски”, сподели Стойо Вартоломеев.

Той бе безапелационен, че настройките измежду четящата публика се трансформират доста динамично, само че с цел да бъде сполучливо едно издателство то не би трябвало да върви след модата, а да я предизвика.

„ Както ние направихме с психическата книга „ Тънкото изкуство да не ти пука” на Марк Менсън, която доближи до 50 000 тираж, с Хорхе Букай също”, даде за образец издателят.

Той даде и собствен персонален лист на книгите, които постоянно стоят на бюрото му – Библията, тъй като има религия, има неточност, само че има и амнистия, „ Малкият принц” – тъй като го има опитомяването на индивида, общуването му с природата, и „ Дон Кихот”, тъй като всеки, който основава нещо, би трябвало да има вяра до безумство.

„ В момента, когато планирах издаването на 31 забравени любовни романи, компанията ми беше във банкрут. Банките не отпускаха заеми на такива като мен, а парите се даваха на определени в куфарчета. Независимо от това с религия успяхме”, сподели той. С вярата и чувството за храм Вартоломеев аргументира и избора на място за среща с медиите – храма на книгоиздаването, къщата на Христо Г. Данов.

В името на огромния възрожденец и издател и в чест на юбилея на ИК „ Хермес” издателството отваря и нова поредност, отдадена на Пловдив. Първата книга е „ Родолюбецът” на Димитър Мантов, отдадена на Христо Г. Данов, „ Да живее Съединението” на Георги Пашев, „ Хълмът” на Димитър Кирков, „ Последната изповед на занаятчия Хаджи Георги” на Петър Константинов.

Това е единствено началото на поредицата, в която ще бъдат издавани по 2-3 заглавия на година.

Екипът ще зарадва 10 пловдивски библиотеки с подаяние от общо 3000 книги. Това е единствено една от самодейностите, с които издателската къща ще означи 30-годишнината си.

„ Ние – огромните издателства, би трябвало да подкрепяме своите книжни събратя”, сподели притежателят Стойо Вартоломеев. С мебели и книги ще бъде подкрепена една библиотека, която екипът занапред ще избере.

Финалът на празничните събития е на 11 май 2022 година със особено събитие в зала „ Съединение” на Историческия музей.