Експерти: Необходими са национални стандарти при лечението на рака на гърдата
Необходимо е основаването и използването на национални стандарти за държание при диагностиката и лекуването на рака на гърдата. Това разясниха експерти от Фондация “Експерти против рака “ във връзка идната I-ва Национална конференция на хирурзите на гърда, по време на която ще бъде основан за първи път у нас Национален експертен съвет на хирурзите на гърда, включващ експерти по обща, пластична и гръдна хирургия и гинеколози от цялата страна.
Д-р Красимир Шопов, шеф на Фондация “Експерти против рака “ и експерт по онкопластична и реконструктивна хирургия на гърда в Клиниката по хирургически заболявания към УМБАЛ “Александровска “, обясни каква е действителната обстановка в България и с какви компликации се сблъскват лекари и пациентите. Според специалиста сега у нас постоянно се оперира в лечебни заведения и от хирурзи, които нямат задоволително опит, без кор биопсия, а заради липса на съоръжение и без сентинелна биопсия. Същевременно се регистрират фиктивни предоперативни решения на онкологични комисии без да е стадирано болестта и без да е направен самостоятелен проект за поредност на лекуването. За страдание постоянно на пациента не се предлага опцията за едномоментна (в една интервенция се отстранява туморът или цялата наранена област и се възвръща гърдата) или отсрочена реорганизация на гърдата. Проблем е и разпръснатостта на обособените експерти в разнообразни лечебни заведения и липса на построена обязаност сред тях. Не на последно място липсват и критерии за съоръжение на Отделения и Клиники за “Онкопластична и реконструктивна хирургия на гърда “.
Според доктор Шопов в България има нужда от основаването на така наречен Breast Units – центрове, в които мултидисциплинарен екип ще работи с всеки пациент, ще се изготвя тактика за последователността и метода на лекуването, както и ще могат да се образоват млади експерти. “Breast Unit e мястото, където се диагностицира и лекува рак на гърдата. Тo би трябвало да дава всички нужни услуги - от генетиката и предварителната защита, през лекуването на първичния израстък, до грижите за напреднало заболяване, поддържащи и палиативни грижи и психосоциална поддръжка. Затова от значително значение е мултидисциплинарният екип, включващ хирург, рентгенолог, патолог, генетик, медицински онколог, лъчетерапевт, физиотерапевт, психолог и експерт по ядрена медицина “, сподели той. “Операцията е част от лекуването, което продължава сред 8 месеца и 1 година и от самото начало пациентът би трябвало да е спокоен, че е взел най-правилното решение “, добави той.
Д-р Вълкан Иванов, експерт по обща и реконструктивна хирургия на гърда в Аджибадем Сити Клиник МЦ Варна показа опита си след 6-годишен престой във Англия и насъбрания забележителен опит в региона. “Онкопластичната хирургия комбинира отстраняването на млечната жлеза и в същото време запазването на формата и функционалността на гърдата. Където не е допустимо това, може да се предложи на пациентката моментна реорганизация. Недопустимо е пациентът да заспи на операционната маса и да не знае дали ще се разсъни с гърда или не. Важно е да възстановим доверието сред доктор и пациент и всички варианти за лекуване да се дискутират авансово. Във Англия постоянно се взема поради желанието на пациента и в случай че той не желае да се подложи на обещано лекуване, му се оферират други разновидности “, разяснява доктор Иванов.
Блага Димитрова, пациент, минала през тази диагноза, в това число и двустранна реорганизация на гърда, показа своя опит. “На 25-годишна възраст ми сложиха диагноза „ рак на млечната жлеза “. При самопреглед открих, че имам бучка на гърдата и посетих доктор, който изрично съобщи, че би трябвало да направя интервенция без преди този момент да ми предложи други проучвания. Потърсих второ мнение и отговорът беше същият, изпратиха ме при трети хирург, който удостовери, само че никой не ми изясни през какво ще мина, лутах се сред експертите и клиниките, до момента в който взема най-правилното за мен лекуване. Един от проблемите, с който се сблъскат, е че лекарите, които навестявам са разпръснати в разнообразни лечебни заведения, а това основава много спънки. В доста от случаите лекарите не подготвят пациентите и това затруднява лекуването. “, уточни тя.
По данни на Световната здравна организация през 2020 година към 2.3 млн. дами са диагностицирани с рак на гърдата, а 685 000 са изгубили борбата с заболяването. В България всяка година диагнозата се слага на към 4000 дами, а близо 1200 губят живота си. Ракът на млечната жлеза е водеща причина за смъртност за дамите на възраст сред 40 и 55 години. Заболяването в ранен етап нормално няма признаци и това го прави толкоз подло.
Д-р Красимир Шопов, шеф на Фондация “Експерти против рака “ и експерт по онкопластична и реконструктивна хирургия на гърда в Клиниката по хирургически заболявания към УМБАЛ “Александровска “, обясни каква е действителната обстановка в България и с какви компликации се сблъскват лекари и пациентите. Според специалиста сега у нас постоянно се оперира в лечебни заведения и от хирурзи, които нямат задоволително опит, без кор биопсия, а заради липса на съоръжение и без сентинелна биопсия. Същевременно се регистрират фиктивни предоперативни решения на онкологични комисии без да е стадирано болестта и без да е направен самостоятелен проект за поредност на лекуването. За страдание постоянно на пациента не се предлага опцията за едномоментна (в една интервенция се отстранява туморът или цялата наранена област и се възвръща гърдата) или отсрочена реорганизация на гърдата. Проблем е и разпръснатостта на обособените експерти в разнообразни лечебни заведения и липса на построена обязаност сред тях. Не на последно място липсват и критерии за съоръжение на Отделения и Клиники за “Онкопластична и реконструктивна хирургия на гърда “.
Според доктор Шопов в България има нужда от основаването на така наречен Breast Units – центрове, в които мултидисциплинарен екип ще работи с всеки пациент, ще се изготвя тактика за последователността и метода на лекуването, както и ще могат да се образоват млади експерти. “Breast Unit e мястото, където се диагностицира и лекува рак на гърдата. Тo би трябвало да дава всички нужни услуги - от генетиката и предварителната защита, през лекуването на първичния израстък, до грижите за напреднало заболяване, поддържащи и палиативни грижи и психосоциална поддръжка. Затова от значително значение е мултидисциплинарният екип, включващ хирург, рентгенолог, патолог, генетик, медицински онколог, лъчетерапевт, физиотерапевт, психолог и експерт по ядрена медицина “, сподели той. “Операцията е част от лекуването, което продължава сред 8 месеца и 1 година и от самото начало пациентът би трябвало да е спокоен, че е взел най-правилното решение “, добави той.
Д-р Вълкан Иванов, експерт по обща и реконструктивна хирургия на гърда в Аджибадем Сити Клиник МЦ Варна показа опита си след 6-годишен престой във Англия и насъбрания забележителен опит в региона. “Онкопластичната хирургия комбинира отстраняването на млечната жлеза и в същото време запазването на формата и функционалността на гърдата. Където не е допустимо това, може да се предложи на пациентката моментна реорганизация. Недопустимо е пациентът да заспи на операционната маса и да не знае дали ще се разсъни с гърда или не. Важно е да възстановим доверието сред доктор и пациент и всички варианти за лекуване да се дискутират авансово. Във Англия постоянно се взема поради желанието на пациента и в случай че той не желае да се подложи на обещано лекуване, му се оферират други разновидности “, разяснява доктор Иванов.
Блага Димитрова, пациент, минала през тази диагноза, в това число и двустранна реорганизация на гърда, показа своя опит. “На 25-годишна възраст ми сложиха диагноза „ рак на млечната жлеза “. При самопреглед открих, че имам бучка на гърдата и посетих доктор, който изрично съобщи, че би трябвало да направя интервенция без преди този момент да ми предложи други проучвания. Потърсих второ мнение и отговорът беше същият, изпратиха ме при трети хирург, който удостовери, само че никой не ми изясни през какво ще мина, лутах се сред експертите и клиниките, до момента в който взема най-правилното за мен лекуване. Един от проблемите, с който се сблъскат, е че лекарите, които навестявам са разпръснати в разнообразни лечебни заведения, а това основава много спънки. В доста от случаите лекарите не подготвят пациентите и това затруднява лекуването. “, уточни тя.
По данни на Световната здравна организация през 2020 година към 2.3 млн. дами са диагностицирани с рак на гърдата, а 685 000 са изгубили борбата с заболяването. В България всяка година диагнозата се слага на към 4000 дами, а близо 1200 губят живота си. Ракът на млечната жлеза е водеща причина за смъртност за дамите на възраст сред 40 и 55 години. Заболяването в ранен етап нормално няма признаци и това го прави толкоз подло.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ