Подготвят промени за подобряване на първичната извънболнична медицинска помощ
Необходимо е представители на законодателната и изпълнителната власт, взаимно с неправителствените организации, да приготвят промени, свързани с възстановяване на първичната извънболнична здравна помощ в България.
Това беше общото мнение на участниците в кръглата маса „ Проблеми, провокации и вероятни решения в първичната извънболнична здравна помощ в Република България “. Форумът беше проведен от парламентарната Комисия по опазването на здравето взаимно с Българския лекарски съюз и Националното съдружие на общопрактикуващите лекари в България.
Председателят на Комисията по опазването на здравето доцент доктор Антон Тонев показа предложение за идея за промяна в системата на опазването на здравето, озаглавено „ Да обърнем пирамидата “. Той акцентира, че в последните 10 години се следи гладко нарастване на средствата за първична извънболнична здравна помощ, само че това не е довело до превръщане на неподходящите трендове и по тази причина е належащо да бъдат изменени тласъците. Доц. доктор Антон Тонев уточни, че в случай че се съди по съотношението в бюджетите за извънболнична и болнична здравна помощ, може да се заключи, че главните задания се правят в болничната помощ, която е най-скъпоструващата активност.
При 25 милиона прегледи при общопрактикуващите лекари, ние имаме 2,2 милиона хоспитализации, уточни ръководителят на Комисията по опазването на здравето. Според него до 30 % от всички хоспитализации могат да бъдат спестени, само че липсва конкуренция сред болнична и извънболнична помощ. В България липсват тласъци, влияещи на пациентите да правят профилактични прегледи и проучвания, а страната ни е преди всичко в Европа по доплащане за здравна помощ, акцентира доцент доктор Антон Тонев.
По отношение на кадровото застраховане се обрисува стръмно слизане по ската и привършване на възрастовия потенциал, което е доста сериозен проблем, означи доцент доктор Антон Тонев. Сред другите проблеми пред първичната извънболнична здравна помощ той уточни незадоволителния брой фрагменти по места, свръхрегулацията, неналичието на интерес в по-младите фрагменти. За да можем да решим проблемите напред, би трябвало да вземем решение в този момент, съобщи ръководителят на Комисията по опазването на здравето.
Изпълняващият длъжността шеф на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) доктор Йорданка Пенкова уточни, че се регистрира 5 % понижение на самостоятелните практики и лекари, а в България има области, в които съвсем няма групови практики от първичната извънболнична здравна помощ. През 2022 година с 9 % са намалели броя на прегледите по отношение на тези през 2021 година, означи тя.
По данни на НЗОК, представени от доктор Йорданка Пенкова, аптеките са изпълнили 23 милиона електронни предписания, били са издадени 16 милиона амбулаторни листове и 4 милиона електронни посоки. Изпълняващият длъжността шеф на НЗОК прикани да се сътвори опция за електронизация в работата на общопрактикуващите лекари, което ще им даде опция да имат повече време и да обръщат повече внимание на прегледа на пациента. Необходимо е ускорено да се вкара опцията за електронна верификация на пациента, акцентира доктор Йорданка Пенкова.
Заради близо един милион здравно неосигурени жители здравната система годишно губи по 360 милиона лв., съобщи пред участниците във форума ръководителят на Националното съдружие на общопрактикуващите лекари в България доцент Любомир Киров. Според него би трябвало да се откри метод да се усилят общо средствата за опазване на здравето. Доклад на „ Евростат “ демонстрира, че средствата за извънболнична помощ в България са пет пъти по-малко спрямо финансовия запас в другите европейски страни, акцентира доцент Любомир Киров. Процесът на измененията в първичната помощ няма да бъде къс, ще бъде сложен, само че не може да минеш 1000 крачки без да направиш първата, добави той.
Изправени сме пред сериозна обстановка, главно поради това, че всички работим в относително инертна система и всяка смяна дава резултат след години и в случай че в този момент вземем някакви ограничения, ще забележим резултатите след най-малко осем години, сподели ръководителят на Комисията по опазване на здравето доцент Антон Тонев.
Председателят на Управителния съвет на Българския лекарски съюз доктор Иван Маджаров показа данни за възрастта на общопрактикуващите лекари в страната. Не повече от 13-14 % от тях са на възраст до 50-години, акцентира той. Съвсем скоро системата евентуално няма да може да се самоиздържа и ще бъде усложнен достъпът да здравна помощ в обособени региони на страната.
Регионален дисбаланс, централизация на лекарски практики в огромните градове, дефицит на медици в дребните и труднодостъпни обитаеми места, липса на съответни тласъци за общопрактикуващите лекари регистрира като проблеми и заместник-министърът на опазването на здравето Тома Томов. По думите му осигуреността с общопрактикуващи лекари в страната е на едно от най-ниските равнища в Европейски Съюз.
Един от методите за повишение на средствата за опазване на здравето е повишение на здравната вноска, а другата опция е парите да дойдат от налози, съобщи заместник-председателят на Комисията по опазването на здравето проф. Костадин Ангелов. Вече опорочихме пенсионния модел по този метод и считам, че моделът на опазването на здравето не би трябвало да бъде опорочаван, в случай че желаеме той да остане задоволително обективен за всички нас, уточни той. Повишаващият се % на работещите в първичната помощ лекари в пенсионна възраст ще понижава достъпа до здравна помощ, тъй че единствено с финансов ангажимент от страната бихме могли да преодолеем неналичието на задоволително добър достъп, добави проф. Костадин Ангелов.
Това беше общото мнение на участниците в кръглата маса „ Проблеми, провокации и вероятни решения в първичната извънболнична здравна помощ в Република България “. Форумът беше проведен от парламентарната Комисия по опазването на здравето взаимно с Българския лекарски съюз и Националното съдружие на общопрактикуващите лекари в България.
Председателят на Комисията по опазването на здравето доцент доктор Антон Тонев показа предложение за идея за промяна в системата на опазването на здравето, озаглавено „ Да обърнем пирамидата “. Той акцентира, че в последните 10 години се следи гладко нарастване на средствата за първична извънболнична здравна помощ, само че това не е довело до превръщане на неподходящите трендове и по тази причина е належащо да бъдат изменени тласъците. Доц. доктор Антон Тонев уточни, че в случай че се съди по съотношението в бюджетите за извънболнична и болнична здравна помощ, може да се заключи, че главните задания се правят в болничната помощ, която е най-скъпоструващата активност.
При 25 милиона прегледи при общопрактикуващите лекари, ние имаме 2,2 милиона хоспитализации, уточни ръководителят на Комисията по опазването на здравето. Според него до 30 % от всички хоспитализации могат да бъдат спестени, само че липсва конкуренция сред болнична и извънболнична помощ. В България липсват тласъци, влияещи на пациентите да правят профилактични прегледи и проучвания, а страната ни е преди всичко в Европа по доплащане за здравна помощ, акцентира доцент доктор Антон Тонев.
По отношение на кадровото застраховане се обрисува стръмно слизане по ската и привършване на възрастовия потенциал, което е доста сериозен проблем, означи доцент доктор Антон Тонев. Сред другите проблеми пред първичната извънболнична здравна помощ той уточни незадоволителния брой фрагменти по места, свръхрегулацията, неналичието на интерес в по-младите фрагменти. За да можем да решим проблемите напред, би трябвало да вземем решение в този момент, съобщи ръководителят на Комисията по опазването на здравето.
Изпълняващият длъжността шеф на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) доктор Йорданка Пенкова уточни, че се регистрира 5 % понижение на самостоятелните практики и лекари, а в България има области, в които съвсем няма групови практики от първичната извънболнична здравна помощ. През 2022 година с 9 % са намалели броя на прегледите по отношение на тези през 2021 година, означи тя.
По данни на НЗОК, представени от доктор Йорданка Пенкова, аптеките са изпълнили 23 милиона електронни предписания, били са издадени 16 милиона амбулаторни листове и 4 милиона електронни посоки. Изпълняващият длъжността шеф на НЗОК прикани да се сътвори опция за електронизация в работата на общопрактикуващите лекари, което ще им даде опция да имат повече време и да обръщат повече внимание на прегледа на пациента. Необходимо е ускорено да се вкара опцията за електронна верификация на пациента, акцентира доктор Йорданка Пенкова.
Заради близо един милион здравно неосигурени жители здравната система годишно губи по 360 милиона лв., съобщи пред участниците във форума ръководителят на Националното съдружие на общопрактикуващите лекари в България доцент Любомир Киров. Според него би трябвало да се откри метод да се усилят общо средствата за опазване на здравето. Доклад на „ Евростат “ демонстрира, че средствата за извънболнична помощ в България са пет пъти по-малко спрямо финансовия запас в другите европейски страни, акцентира доцент Любомир Киров. Процесът на измененията в първичната помощ няма да бъде къс, ще бъде сложен, само че не може да минеш 1000 крачки без да направиш първата, добави той.
Изправени сме пред сериозна обстановка, главно поради това, че всички работим в относително инертна система и всяка смяна дава резултат след години и в случай че в този момент вземем някакви ограничения, ще забележим резултатите след най-малко осем години, сподели ръководителят на Комисията по опазване на здравето доцент Антон Тонев.
Председателят на Управителния съвет на Българския лекарски съюз доктор Иван Маджаров показа данни за възрастта на общопрактикуващите лекари в страната. Не повече от 13-14 % от тях са на възраст до 50-години, акцентира той. Съвсем скоро системата евентуално няма да може да се самоиздържа и ще бъде усложнен достъпът да здравна помощ в обособени региони на страната.
Регионален дисбаланс, централизация на лекарски практики в огромните градове, дефицит на медици в дребните и труднодостъпни обитаеми места, липса на съответни тласъци за общопрактикуващите лекари регистрира като проблеми и заместник-министърът на опазването на здравето Тома Томов. По думите му осигуреността с общопрактикуващи лекари в страната е на едно от най-ниските равнища в Европейски Съюз.
Един от методите за повишение на средствата за опазване на здравето е повишение на здравната вноска, а другата опция е парите да дойдат от налози, съобщи заместник-председателят на Комисията по опазването на здравето проф. Костадин Ангелов. Вече опорочихме пенсионния модел по този метод и считам, че моделът на опазването на здравето не би трябвало да бъде опорочаван, в случай че желаеме той да остане задоволително обективен за всички нас, уточни той. Повишаващият се % на работещите в първичната помощ лекари в пенсионна възраст ще понижава достъпа до здравна помощ, тъй че единствено с финансов ангажимент от страната бихме могли да преодолеем неналичието на задоволително добър достъп, добави проф. Костадин Ангелов.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ