Необходимо е партньорство между държавната власт, органите за местно самоуправление,

...
Необходимо е партньорство между държавната власт, органите за местно самоуправление,
Коментари Харесай

Необходимо е партньорство за икономическото развитие на Северозападния регион и зона Мизия/СНИМКИ/

„ Необходимо е партньорство сред държавната власт, органите за локално самоуправление, просветителните и научни институции, представители на бизнеса и неправителствените организации “. Това подчертаобластният шеф на Област Плевен Иван Петков в границите на извършения на 13-ти декември, в зала „ Плевен “ на Областна администрация капиталов конгрес за опциите за икономическо развиване на Северозападен район и зона Мизия.



Темата на районния конгрес беше „ Приоритетни капиталови планове и нововъведения – благоприятни условия и провокации за икономическото възобновяване на районите “. Участие взеха Теодора Ставрева – основен секретар на Българска организация за вложения, Донка Михайлова – заместител ръководител на Национално съдружие на общините и кмет на община Троян, представители на Министерството на нововъведенията и растежа и Българската банка за развиване.

Присъстваха регионални и заместител регионални шефове от Северозападен регион, кметове на общини, сдружения, представители на бизнеса, на научни институти и иновационни центрове от района и техни сътрудници, районни иновационни центрове и техни членове, представители на сдружения с нестопанска цел „ Северозападен иновационен център по мехатроника “ и „ Северозападен иновационен център „ Индустрия за здравословен живот и биотехнологии “, неправителствени организации - членове на Търговско-промишлена палата – Плевен; Стопанска камара – Плевен; Областните представителства в Плевен на Камара на архитектите, Камара на инженерите в капиталовото планиране и Камара на строителите, НТС – Плевен и други неправителствени организации.



„ Северозападният регион е един от районите с най-негативни индикатори за развиване, освен в България, което един от главните претекстове за иницииране на поредност от обществени полемики, с оглед образуване на градивни партньорства сред държавните управляващи, представители на локалното самоуправление, на научни институти и браншови организации за намиране на благоприятни условия за решение на проблемите, свързани с несъответствията в териториалното развиване “, сподели при откриването на форума Областният шеф на Област Плевен Иван Петков, който инициира провеждането му в партньорство с цивилен организации.

Във фокуса на събитието бяха развиването на индустриалните зони и опциите за реализация на предпочитани капиталови планове в подтекста на новите промени в нормативните документи и плановете на Националния проект за възобновяване и резистентност и идните оперативни стратегии за интервала 2021-2027 година

Участниците във форума се сплотиха към това, че новите благоприятни условия за развиване изискват добра осведоменост, както на общините, по този начин и на представителите на бизнеса и науката, с оглед реализиране на нужната планова подготвеност.



Както е известно, интегрираните териториални вложения са нова форма за развиване на районите от равнище 2, която ще се ползва през програмния интервал 2021-2027 година.

Целта на интегрираните планове е да поддържат начинания, които носят изгода общо за сътрудниците и за района, получили необятна социална поддръжка в изискванията на открит цивилен разговор.

В рамките на форума презентация за активността на Българска организация за вложения (БАИ) направи в конферентна онлайн връзка Теодора Ставрева, основен секретар на БАИ.



„ Работим във всички стопански браншове, които се посочени в правилник 651 на Европейски Съюз, като акцент слагаме в шест бранша, които считаме за предпочитани. Това са авто бранш, машиностроене, електроника, осведомителни технологии и аутсорсиг, роботика и мехатроника ”, обясни Теодора Ставрева и в резюме показа обособените браншове със съответните базови данни.

От БАИ регистрират растеж на фирмите, които работят в областта на автомобилната промишленост у нас. Повече от 270 компании работят в бранша, който носи 11% от Брутният вътрешен продукт на страната, като заетите в него са 67 хиляди души.

В презентацията си основният секретар на БАИ се спря в детайли на това по какъв начин организацията подкрепя вложителите – процедура по узаконяване на планове, насърчителни ограничения обезпечени от страната, критерии за узаконяване.

„ Местата с по-висока безработица са предпочитани и страната може да даде повече тласъци. Северозападният район се употребява с предпочитано отношение от страна на страната и повече тласъци, които да дадат основа за неговото равнене с останалите райони ”, акцентира в хода на презентацията си госпожа Ставрева, която се спря и на партньорството на организацията с районните структури, занимаващи се с вложения. БАИ е сътрудник на районите и подкрепя фрагментите, занимаващи се с капиталовия развой, акцентира още основният секретар.

За водещата роля на Сдружението на общините в процеса на районното развиване, мястото и ролята на общините в капиталовите планове и планове, в които те могат да си сътрудничат и партнират в интервала 2021 – 2027 г.с оглед превъзмогване на районните диспропорции в развиването на странатаговори заместител ръководителят на УС Национално съдружие на общините и кмет на община Троян Донка Михайлова.

„ Да потърсим партньорствата, ние хората, които живеем в региона, определян като най-беден в Европа, които исторически сме свързани и имаме ежедневни контакти в решение на общи проблеми ”, прикани присъстващите на форума госпожа Донка Михайлова.

„ Ние, българските кметове влизаме в новата година без бюджет. Нямаме визия по кое време ще имаме бюджет и дали страната ще обезпечи предстоящите средства за вложения. Няма ясна рамка, правила и вероятност ”, сигнализира заместител ръководителят на НСОРБ. Г-жа Михайлова се спря на ролята на Националното съдружие и промяната в областта на районното развиване, на постигнатото до момента по европейските фондове, на предпочитаните вложения и нововъведения в Интегрираната териториална тактика за развиване на Северозападен район и на някои благоприятни условия отвън евросредствата за повишаване капацитета на общините в районното развиване.
Ролята на Българската банка за развиване (ББР) в процеса на подкрепяне на индустриалния напредък на българската стопанска система и съответно новите благоприятни условия, които предлага ББР при подадени планови оферти, Програмата за икономическа промяна от Националния проект за възобновяване и резистентност, съставен елемент „ Интелигентна промишленост – това бяха акцентите в презентацията на Албена Борисова, шеф ръководство „ Малки и междинни предприятия “ в Българската банка за развиване.

Възможностите за развиване на бизнеса и районите по стартовите състезания за финансиране на планове по Програма „ Конкурентоспособност и нововъведения “ 2021-2027 година показа Росен Драганов - държавен специалист в отдел,,Програмиране, оценка и договаряне на безплатна Финансова помощ “, Главна Дирекция Европейски фондове за конкурентноспособност “ в Министерство на нововъведенията и растежа. Той подчертава на опциите за развиване на бизнеса по Програма за икономическа промяна в осъществяване на Регламент 2021/241 на Европейска комисия за образован и резистентен напредък на МСП по трите фонда: „ Растеж и нововъведения “ ; „ Зелен преход и кръгова стопанска система “ и „ Инвестиции в климатичен неутралитет и цифрова промяна “.

Ролята на просветителните и научноиновационни обединявания и клъстери в процеса на икономическа промяна и развиване на районите в подтекста на целите Рамковата стратегия на Европейски Съюз за научни проучвания и нововъведения „ Хоризонт Европа “ на основа на опита в подготовката на комплекса от планове за създаване на Северозападен междууниверситетски кампус и Технологичен парк (СМКТП) в Плевен заключи Валентина Тодорова – изпълнителен шеф на Института за районни проучвания и тактики и член на екипа за подготовка на комплекс от планове за СМКТП в Плевен.

„ Формирането на просветителни и научноиновационни комплекси за Северозападен планов регион е развой, който започва през 2020 година, продължава трета година и обхвана сериозен кръг от учени – 395 откриватели, от които 155 учени, доценти и доктори на науките, 181 преподаватели от 16 висши образователни заведения и 24 научни института от Българска академия на науките и ССА, представители на 39 неправителствени организации, креативен съюзи и културни институти “, заключи Валентина Тодорова.
Източник: dnews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР