Българинът, който изпрати човек на Луната
Немският академик се счита за един от създателите на ракетостроенето, само че триумфите му не биха били вероятни без едно друго име – Виден Табаков. Българинът и до през днешния ден се счита за основен фактор в изпращането на човек на Луната и основаването на авиацията, която познаваме. Пътят на българският инженер, който ще остави диря в космоса стартира от село Стакевци. Роден в заможно семейство, Табаков приключва мъжката гимназия във Видин, а по-късно учи в Карловия университет в Прага. Година по-късно стартира образованието си в немски университет, отново там, а през 1946-а година приключва аеронавтика.
Снимка: YouTube Screenshot
Българинът бързо е разпознат като евентуално величие за тази промишленост и познанията му незабавно се ползват в плана на Ханс декор Охайн. Немският академик създава турбореактивен мотор и се надява, че още пред 1939-а година ще може да отстрани остаряващото витло на авиацията. Единственият проблем е, че нежният самолетен план не съумява да впечатли Ърнст Удет и Ерхард Милч, които в това време към този момент са основни фигури в министерството на авиацията. На презентацията е поканен и самият Херман Гьоринг, само че той отхвърля да участва. Редно е да споменем, че планът е защитаван в сериозна загадка. Точно затова, нито един от формалните посетители не вижда бъдеще в този план.
Снимка: By Bundesarchiv, Bild 141-2505 / CC-BY-SA 3.0, CC BY-SA 3.0 de, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5418760
Много по-късно, немските летци ще копнеят за сходна технология, само че към този момент ще е късно, а и именитият He 280 ще се опита да даде отпор на съюзническата авиацията прекомерно късно, когато съвсем всичко е изгубено. Технически видяно, одобряването на този план можеше да обърне хода на войната, да подсигурява безспорна доминация над британското въздушно пространство, само че от време на време шансът натежава в интерес на човечеството. След като този план е замразен, самият Ърнст Хайнкел написа в биографията си, че никой не е оценил и схванал преимуществата на неговото създание, горчивият усет се отмива доста по-късно след края на войната.
Снимка: By User Ian Dunster on en.wikipedia – Imperial War Museum – picture scanned by me Ian Dunster 13:57, 17 September 2005 (UTC) from: Weapons & War Machines compiled by Andrew Kershaw and Ian Close – Phoebus – 1976 – ISBN 0-7026-0008-3 and credited to: Imperial War Museum., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1069251
Табаков, въпреки това, е забелязал, че бъдещето на авиацията към този момент няма граници. В хода на войната, той стартира да работи с Вернер декор Браун – основателят на V-1 и V-2 ракетите. Екипът на Вернер съумява да сътвори ракетите на отмъщението и всява суматоха в редиците на съперника. За детонациите няма рационално пояснение, изстреляните ракети са доста по-бързи от бомбардировачите и поразяват задачата си, преди да бъде оповестена паника за въздушна офанзива. Падането на Хитлер ще разреши на науката да мечтае за доста по-висши цели, а в този случай даже галактически. Краят на Втората Световна война не носи единствено териториални богатства на спечелилите, Съединени американски щати и Русия са впечатлени от военната промишленост и достиженията в тази посока, затова най-ценни остават учените, разработвали тези технологии.
По това време, Табаков се намира в Аржентина, където към този момент създава първия аржентински реактивен аероплан. Като доста други евакуиращи се немски поданици, страната се оказва извънредно гостоприемна за бягащите от войната мозъци. Знанията на българина бързо намират почва в конструктурно бюро „ Aero-Talleres Argentinos “.
През 1956-а година се завръща назад в Германия, само че единствено след 2 години получава покана за работа в Съединени американски щати като професор по галактическо инженерство. Той е и повода за основаването на Институт за галактически науки в Синсинати, Охайо. Талантът на Табаков няма граници, ориста още веднъж го среща с неговия добър другар и сътрудник Верн декор Браун, само че този път разработките са в интерес на науката.
На 45 години се счита за един от най-ценните фрагменти на NASA.
През целият си живот, Табаков се концентрира върху усъвършенстването на авиацията. Горчивият опит от 30-те години на предишния век го стимулира да развива и създава в допълнение турбодвигателите. Българинът открива и повода за корозията на перките на турбодвигателите и с това покачва живота им от 140 часа на близо 800 часа – откритието избавя доста животи. Когато се пенсионира на 65-годишна възраст, декларира, че това е просто хабене на гений и познания и продължава разработките си. Последният му труд е оповестен 2 години след гибелта му – през 2017 година. Името на Виден Табаков има почтено място в историята на човечеството и до през днешния ден, феновете на галактическите одисеи не престават да настояват, че историята на този неповторим човек от село Стакевци има история, почтена за филмиране.
