Неизбежна ли е ескалацията? Не е неизбежна, но е много

Неизбежна ли е ескалацията? Не е неизбежна, само че е доста евентуална, защото замразяването на спора на днешно равнище не устройва нито Кремъл, нито Украйна. Последиците от този сюжет най-добре разказва военният историк Игор Куртуков, написа " Сега ".

Според него за лежащите в руини Луганска област, елементи от Донецка, Херсонска, Харковска и Запорожка области /и дребна част от Николаевска област/ съветските управляващи заплатиха с утежняване на ситуацията на всички останали “фронтове”:

- Русия се намира под наказания, които пречат освен за развиването на стопанската система, само че и, което е по-важно за Кремъл, не разрешава да се превъоръжи армията.

- Армията сподели своята уязвимост, което пречи тя да бъде употребена като мотив във външната политика, а замразяването на спора ще направи тази уязвимост явна и за съветското население.

- Единството на НАТО, а и на Запада освен, че не е разрушено, само че и укрепна. Границата със страните от НАТО, които в този момент считат Русия за основен съперник, доста се разшири /благодарение на скорошното влизане в НАТО на Финландия/. Контингентът на американската войска в Европа нараства, европейските страни, членове на НАТО, които десетилетия наред не изпълняваха своите задължения за военните разноски, възнамеряват да ги усилят. Алиансът сподели своята успеваемост в съхраняването на суверенитета освен на своите членове, само че и на значими сътрудници, станали жертва на експанзия.

- Украйна освен че не е демилитаризирана, само че и получи западно оръжие и се научи да го употребява, като явно този развой ще продължи.

- Линията на прикосновение с враждебна Украйна се усили - фиктивен буфер във тип на непризнати републики към този момент не съществува, защото Русия в действителност ги призна и причисли. Това значи, че Кремъл ще би трябвало да харчи повече запаси за “замразеното” противостояние с Киев, в сравнение с до войната.

- Не е несъмнено, че при замразен спор ще се прекратят обстрелите на окупираните територии, а това ще унищожи разказа на Кремъл, който през февруари оправда войната с желанието да се “спаси” народът на Донбас от обстрелите.

Накратко - дори да не се броят загубите в жива мощ и техника, замразяването на спора ще е проваляне за Русия, което мъчно ще се показа като победа.

Вероятно Кремъл може да разгласи за победа цялостната окупация на Донбас /дори без окупация на цялото черноморско крайбрежие на Украйна/. Такива хрумвания лансираше съветската делегация на договарянията с Украйна през март. Вероятно точно това има поради Кремъл, когато приказва за “мир при нашите условия”.

Украйна също няма полза от заледяване на спора в този момент. На договарянията през март нейните представители участваха в разискването на изискванията на Кремъл /макар че обществено отхвърляше да ги приеме/: съветската войска бе на 30 км от центъра на Киев, пред Харков и продължаваше опитите да се придвижи към Одеса.

Сега непосредствената опасност за украинската държавност е най-малко отсрочена. Затова и Киев отхвърля даже да слуша за огромни териториални отстъпки.

- Киев към този момент слага като цел на войната “пълното освобождение на Украйна”, включително и Крим.

- Не е напълно ясно дали Украйна обмисля /както беше през април/ по-мек вид с “междинна цел” - възобновяване на довоенните граници с следващи “дипломатически старания за връщане на всички територии /такъв вид би могъл да бъде разгласен за победа/. Но нито един от тези два разновидността не може да бъде признат от Кремъл /докато там е Путин/.

Военно-политическата доктрина не оставя шансове за дълготрайно помирение при такава разлика в оценките на страните за допустимия излаз от спора.

Затова са вероятни два разновидности за развиване на събитията.

- Дълга и изтощителна война без явен прийом за постигане на политическите цели от двете страни, до момента в който те не решат, че приключването на бойните дейности дава по-голяма полза, в сравнение с тяхното продължение в опитите съществено да променят ситуацията на фронта в своя изгода. Историята познава такива прецеденти. Така да вземем за пример от момента, когато Корейската война влезе в явна задънена улица при започване на 1950-те години, до замразяването на спора минаха две години. За примирието тогава способства фактът, че двете страни смятаха, че нищо не са изгубили /с изключение на живота на милиони бойци и мирни граждани/ спрямо предвоенното състояние.

- Ескалация на спора. С готовност и увеличение на въоръжението от двете страни.

Възможно е и Кремъл, и НАТО да ориентират своите дейности по реакцията на съперника, опасявайки се от неконтролируема ескалация и даже излизане на спора отвън рамките на Украйна. Но в случай че те осъзнаят, че не могат да доближат допустими политически цели без съществени спомагателни старания, вероятността от ескалация е доста висока.

До какво може да докара тази ескалация?

Резултатът е непредсказуем. Възможен е целият набор от разновидности:

- Една от страните може да приключи увеличението на ресурсите си по политически аргументи /което ще значи, че на мирните договаряния ще би трябвало неизбежно да се съгласи със загуба на територия/;

- Увеличаването може да стане недопустимо и за двете страни по едно и също време /в случая за Кремъл, и за Запада, на който Украйна главно разчита за въоръжаването си/, което ще докара до патова ситуация;

- Смяна на политическите цели на Кремъл - в случай че в него по някаква причина към този момент не е Путин, за който окупирането на Украйна беше на първо място персонален план.

Военните специалисти разискват и най-екстремни разновидности, включително и директен конфликт сред Русия и НАТО. Известният американски think tank The RAND Corporation проучва няколко сюжета, водещи до такова развиване:

- Ако Западът със своите доставки на оръжие премине някаква известна единствено на Кремъл “червена линия”, Русия може да нанесе удари по логистични центрове и хранилища отвън рамките на Украйна с оперативно-тактически ракети.

- Кремъл може да реши, че нападението на НАТО против Русия е неизбежно /например да види предислокация на войски и ударни комплекси в Източна Европа или да чуе апели към директна намеса в западните медии/. В такива случаи са евентуални удари освен с стандартно, само че и с тактическо нуклеарно оръжие.

Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в!