Неофит: Българската православна църква всякога е отхвърляла каквато и да е форма на антисемитизъм
Негово Светейшество българският патриарх Неофит и митрополитите от Светия синод на Българската православна черква - Българска патриаршия (БПЦ-БП) насочиха Патриаршеско и Синодално обръщение за 80-годишнината от спасяването на българските евреи, която се отбелязва през днешния ден. Това оповестиха от Българската патриаршия.
" Възлюбени рожби на светата ни Църква, на датата десети март институциите на българската страна и нашата общност означават деня, в който през 1943 година, в най-мрачните часове на Втората международна война, когато изходът въобще не е бил явен, с груповите си старания нашият народ е спрял депортирането на сънародниците ни от еврейски генезис, българските евреи, към нацистките лагери на гибелта.
Ролята на Българската православна черква в това дело в никакъв случай не е била забравяна и всеки път е била подчертавана, изключително от еврейската общественост, за което сме признателни. Поради това няма потребност, а и не приляга на Църквата да акцентира свои заслуги, още по-малко за това, че в един избран, сложен исторически миг е постъпила по единствения вероятен за нея метод, а точно, в благозвучие с повеленията на православната религия ", се споделя в посланието на патриарха и на архиереите от Светия синод.
В него се показва, че " истината е, че когато в нощта на девети против десети март 1943 година митрополит Стефан търси незабавна среща с държавното управление, с цел да изрази несъгласието на Църквата против идната депортация, а митрополит Кирил влиза при затворените евреи в учебното заведение в Пловдив и декларира на защитата, че в случай че те бъдат отведени, той ще тръгне дружно с тях, това не са изолирани актове на гражданска позиция, а резултат от една систематична, твърдо отстоявана линия на Светия синод ".
" В единодушие с християнското обучение и хилядолетната процедура на приемливост, съпричастност и обич Българската православна черква всеки път е отхвърляла каквато и да е форма на антисемитизъм, на расова или верска ненавист към представителите на еврейската общественост, както кардинално и към всеки човек. Още при приемането на антисемитския Закон за отбрана на нацията, в протоколите на Светия синод от 1940 година се чуват предупредителните слова на българските архиереи: " Българската православна черква, която организира измежду нашия народ избавителната истина и заповед на нашия Спасител, че всички сме синове на един небесен Баща, не може да не обърне внимание на виновните фактори, че тоя законопроект в някои от постановленията си срещу евреите-израилтяни съдържа разпореждания, които не ще могат да се считат за обективни... Всеки човек и всеки народ би трябвало да се защищават от рискове, само че в тоя оневинен блян не трябва да се позволяват неправди и насилия срещу другите ", се акцентира в посланието. И в него се добавя още: " Въпросът за отношението ни към евреите е явен. Ние сме християни и като архиереи на св. Българска черква не можем да не стоим на почвата на св. Евангелие и Христовото обучение за равностойност на всички индивиди пред Господа, без оглед на генезис, раса и просвета. Следователно, би трябвало да се застъпим за евреите ".
Тази своя позиция Светият синод е заявил още през 1940 година и тя намира своето най-ярко изражение в акцията от девети против десети март 1943 година, вследствие на която нито един евреин, живеещ на територията на каноничния диоцез на Българската Екзархия по това време, не е бил изпратен на изтребване към лагерите на гибелта, декларират Негово светейшество и митрополитите.
Те означават в посланието си, че тази акция не е щяла да бъде допустима, в случай че българският народ не е бил въцърковен, в случай че той не е бил крепко обединен към своите митрополити, в случай че гласът на Църквата не е бил толкоз мощен, тъй като е бил глас на правилния, христолюбив и филантроп православен български народ Божий. Не някой различен, а точно Българската православна черква е възпитала у своя народ силата и твърдостта да се опълчва на злото - качества, които са проявяване на принадлежността му към християнската религия и полезностите й. Силата на вярата е показал народът, воден от архиереите на своята Православна черква, в мразовитите дни на 1943 година и с вярата си е избавил своите сънародници - евреи. Народната мощ е невъзможна без православната религия и това е една доста значима поука, която би трябвало да извлечем за себе си през днешния ден от делото на десети март.
" Не можем да не споменем с дълбока горест, че все пак над 11 хиляди евреи от прилежащи територии, намиращи се краткотрайно под българска световна администрация, въпреки всичко са били отведени и мнозина от тях са намерили гибелта си в пламъците на Холокоста. Скърбим за тях.
Съжаляваме, че на Екзархията не са й стигнали силите и опциите да се погрижи за евреите в тези, принудително откъснати от нейното тяло 30 години по-рано епархии, по същия метод, както за евреите в България. Съжаляваме откровено! ", споделят Негово Светейшество патриарх Неофит и митрополите на БПЦ-БП.
Те означават, че нормално на този ден се загатват имената единствено на някои от митрополитите, които изключително са се показали в святото и човеколюбиво дело за спасяването на българските евреи през 1943 година. " Ние сме длъжни обаче да напомним имената на всички почтени архиереи, членове по това време на Светия синод на Българската екзархия, които са били събрани в името Христово и Бог е бил измежду тях и е благославял делото им, а Светият животворящ Дух е диктувал решенията им. Това са: Видинският митрополит Неофит - Наместник-председател на Светия синод, Софийският митрополит Стефан, Доростолският и Червенски митрополит Михаил, Врачанският митрополит Паисий, Неврокопският митрополит Борис, Търновският митрополит Софроний, Варненският и Преславски митрополит Йосиф, Пловдивският митрополит Кирил, Ловчанският митрополит Филарет, Сливенският митрополит Евлогий и Старозагорският митрополит Климент ", се показва в посланието.
" Вечна и блажена да бъде паметта на тези наши прародители! Нека тяхното дело да ни бъде ентусиазъм и образец, когато се постанова ние през днешния ден да се изправяме пред актуалните проявления на ксенофобия, антисемитизъм или човеконенавистничество от какъвто и да е темперамент и против който и да било. Тяхната религия е и наша религия, тяхната мощ е и наша мощ, техните убеждения са и наши убеждения. Българската православна черква всеки път ще възпитава своя благоверен и христолюбив народ в обич към близък, приемливост, взаимност и човещина. Така е било, откогато България е станала православна християнска страна и, доколкото зависи от нас, по този начин ще бъде тук во веки веков.
Бог да елементарни блаженопочившите наши архипастири, помогнали за спасението на евреите в екзархийските епархии на територията на България и по този метод защитили достолепието на Православната черква и опазили достойнството на Родината ни. Бог да пази България! " - с този благослов приключва Патриаршеското и Синодално обръщение във връзка 80-годишнината от спасяването на българските евреи. То е подписано от Негово Светейшество българския патриарх Неофит и от всички митрополити от Светия синод на БПЦ-БП.
Патриаршеското и Синодално обръщение ще бъде прочетено през днешния ден след благодарствения молебен за 80-годишнината от спасяването на българските евреи, който ще бъде отслужен в храмовете на Българската православна черква - Българска патриаршия. Отслужването на благодарствения молебен е по решение на Светия синод на БПЦ-БП.
" Възлюбени рожби на светата ни Църква, на датата десети март институциите на българската страна и нашата общност означават деня, в който през 1943 година, в най-мрачните часове на Втората международна война, когато изходът въобще не е бил явен, с груповите си старания нашият народ е спрял депортирането на сънародниците ни от еврейски генезис, българските евреи, към нацистките лагери на гибелта.
Ролята на Българската православна черква в това дело в никакъв случай не е била забравяна и всеки път е била подчертавана, изключително от еврейската общественост, за което сме признателни. Поради това няма потребност, а и не приляга на Църквата да акцентира свои заслуги, още по-малко за това, че в един избран, сложен исторически миг е постъпила по единствения вероятен за нея метод, а точно, в благозвучие с повеленията на православната религия ", се споделя в посланието на патриарха и на архиереите от Светия синод.
В него се показва, че " истината е, че когато в нощта на девети против десети март 1943 година митрополит Стефан търси незабавна среща с държавното управление, с цел да изрази несъгласието на Църквата против идната депортация, а митрополит Кирил влиза при затворените евреи в учебното заведение в Пловдив и декларира на защитата, че в случай че те бъдат отведени, той ще тръгне дружно с тях, това не са изолирани актове на гражданска позиция, а резултат от една систематична, твърдо отстоявана линия на Светия синод ".
" В единодушие с християнското обучение и хилядолетната процедура на приемливост, съпричастност и обич Българската православна черква всеки път е отхвърляла каквато и да е форма на антисемитизъм, на расова или верска ненавист към представителите на еврейската общественост, както кардинално и към всеки човек. Още при приемането на антисемитския Закон за отбрана на нацията, в протоколите на Светия синод от 1940 година се чуват предупредителните слова на българските архиереи: " Българската православна черква, която организира измежду нашия народ избавителната истина и заповед на нашия Спасител, че всички сме синове на един небесен Баща, не може да не обърне внимание на виновните фактори, че тоя законопроект в някои от постановленията си срещу евреите-израилтяни съдържа разпореждания, които не ще могат да се считат за обективни... Всеки човек и всеки народ би трябвало да се защищават от рискове, само че в тоя оневинен блян не трябва да се позволяват неправди и насилия срещу другите ", се акцентира в посланието. И в него се добавя още: " Въпросът за отношението ни към евреите е явен. Ние сме християни и като архиереи на св. Българска черква не можем да не стоим на почвата на св. Евангелие и Христовото обучение за равностойност на всички индивиди пред Господа, без оглед на генезис, раса и просвета. Следователно, би трябвало да се застъпим за евреите ".
Тази своя позиция Светият синод е заявил още през 1940 година и тя намира своето най-ярко изражение в акцията от девети против десети март 1943 година, вследствие на която нито един евреин, живеещ на територията на каноничния диоцез на Българската Екзархия по това време, не е бил изпратен на изтребване към лагерите на гибелта, декларират Негово светейшество и митрополитите.
Те означават в посланието си, че тази акция не е щяла да бъде допустима, в случай че българският народ не е бил въцърковен, в случай че той не е бил крепко обединен към своите митрополити, в случай че гласът на Църквата не е бил толкоз мощен, тъй като е бил глас на правилния, христолюбив и филантроп православен български народ Божий. Не някой различен, а точно Българската православна черква е възпитала у своя народ силата и твърдостта да се опълчва на злото - качества, които са проявяване на принадлежността му към християнската религия и полезностите й. Силата на вярата е показал народът, воден от архиереите на своята Православна черква, в мразовитите дни на 1943 година и с вярата си е избавил своите сънародници - евреи. Народната мощ е невъзможна без православната религия и това е една доста значима поука, която би трябвало да извлечем за себе си през днешния ден от делото на десети март.
" Не можем да не споменем с дълбока горест, че все пак над 11 хиляди евреи от прилежащи територии, намиращи се краткотрайно под българска световна администрация, въпреки всичко са били отведени и мнозина от тях са намерили гибелта си в пламъците на Холокоста. Скърбим за тях.
Съжаляваме, че на Екзархията не са й стигнали силите и опциите да се погрижи за евреите в тези, принудително откъснати от нейното тяло 30 години по-рано епархии, по същия метод, както за евреите в България. Съжаляваме откровено! ", споделят Негово Светейшество патриарх Неофит и митрополите на БПЦ-БП.
Те означават, че нормално на този ден се загатват имената единствено на някои от митрополитите, които изключително са се показали в святото и човеколюбиво дело за спасяването на българските евреи през 1943 година. " Ние сме длъжни обаче да напомним имената на всички почтени архиереи, членове по това време на Светия синод на Българската екзархия, които са били събрани в името Христово и Бог е бил измежду тях и е благославял делото им, а Светият животворящ Дух е диктувал решенията им. Това са: Видинският митрополит Неофит - Наместник-председател на Светия синод, Софийският митрополит Стефан, Доростолският и Червенски митрополит Михаил, Врачанският митрополит Паисий, Неврокопският митрополит Борис, Търновският митрополит Софроний, Варненският и Преславски митрополит Йосиф, Пловдивският митрополит Кирил, Ловчанският митрополит Филарет, Сливенският митрополит Евлогий и Старозагорският митрополит Климент ", се показва в посланието.
" Вечна и блажена да бъде паметта на тези наши прародители! Нека тяхното дело да ни бъде ентусиазъм и образец, когато се постанова ние през днешния ден да се изправяме пред актуалните проявления на ксенофобия, антисемитизъм или човеконенавистничество от какъвто и да е темперамент и против който и да било. Тяхната религия е и наша религия, тяхната мощ е и наша мощ, техните убеждения са и наши убеждения. Българската православна черква всеки път ще възпитава своя благоверен и христолюбив народ в обич към близък, приемливост, взаимност и човещина. Така е било, откогато България е станала православна християнска страна и, доколкото зависи от нас, по този начин ще бъде тук во веки веков.
Бог да елементарни блаженопочившите наши архипастири, помогнали за спасението на евреите в екзархийските епархии на територията на България и по този метод защитили достолепието на Православната черква и опазили достойнството на Родината ни. Бог да пази България! " - с този благослов приключва Патриаршеското и Синодално обръщение във връзка 80-годишнината от спасяването на българските евреи. То е подписано от Негово Светейшество българския патриарх Неофит и от всички митрополити от Светия синод на БПЦ-БП.
Патриаршеското и Синодално обръщение ще бъде прочетено през днешния ден след благодарствения молебен за 80-годишнината от спасяването на българските евреи, който ще бъде отслужен в храмовете на Българската православна черква - Българска патриаршия. Отслужването на благодарствения молебен е по решение на Светия синод на БПЦ-БП.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ