Не знам за вас, но аз вече не мога да

Не знам за вас, само че аз към този момент не мога да виждам наивно сантиментални филми. Обичам ги, вълнуват ме (все отново съм жена!), само че не мога да им се любувам непредубедено. Можех на петнайсет, както и на двайсет и пет. На трийсет и пет години към този момент е мъчно. Та тези истории са по-амбициозни в измислицата и от най-смелото фентъзи! И са подвеждащи по един стеснителен метод. Ако сте като множеството хора, надали в подрастваща възраст тъкмо родителите са ви преподавали вербално уроци по обич, секс и връзки сред половете (невербално – да). По-вероятно е да сте придобили някакви познания и упования от филмите, книгите и/или улицата. Жените овреме биват програмирани да имат вяра в огромната единствена обич и в съвършения мъж.

Нека разгледаме няколко неприятни хрумвания от тези филми.

Идеята за подмяната на две безусловно разнообразни усеща – влюбването и любовта.

Героите се познават от ден, седмица или най-вече месец и към този момент знаят, че са един за различен, оферират си брак или напряко се женят. Щастливи и безумно грейнали, т.е. влюбени! И като такива имат вяра, че претърпяват знамение. Но физиката, химията и логиката на психиката от дълго време са потвърдили какви реакции се случват в човешкия мозък през този къс интервал от няколко месеца и те сигурно не са съображение за сватба и слънчев парадайс до края на дните. Докато любовта е доста по-дълбоко и построено във времето възприятие. Какви връзки имаме в живота си не е въпрос на орис, а на нашите прочувствени и душевен благоприятни условия.

Идеята, че сексът е отвън сантименталната обич.

Ами да – „ по този начин прелестно си приказваме и се гледаме в очите, не ни е належащо легло ”. Хайде стига! Разбирам, че тези филми се вършат за дами, само че ние не сме лишени от пристрастеност същества. Тук не става въпрос за уредени бракове или за отминала ера. В съвременността бракът по обич е цялост от доста неща и удовлетворяването на пристрастеността е едно от тях. В тези филми обаче концепцията за девствеността преди брака настойчиво се пробва да просъществува. И в случай че това не е непорочност при дамата, то е такава сред двамата влюбени – с цел да може първата брачна нощ да бъде същинска „ черешка на тортата ”. Представям си какъв брой непредвидена „ черешка ” може да бъде такова, оставено на случайността, събитие...

Идеята, че същинската обич е въпрос на шанс, на нещо отвън нас.

Но такова е по-скоро влюбването. Способността ни да обичаме, да демонстрираме и да поддържаме любовта не е отвън нас. Какви връзки имаме в живота си не е въпрос на орис, а на нашите прочувствени и душевен благоприятни условия.

Други неприятни хрумвания?

Идеята за единствения.

Все едно на света съществува единствено един верен избор. И то – в епохата на множествения избор... Не е регистриран и фактът, че изборът, който правиш на двайсет и пет, може въобще да не дава отговор на потребностите и развиването ти на трийсет и пет или на четиресет и пет.