Обичате мазна храна? Задължително прочетете това!
Не всички мазнини са нездравословни за вашето здраве. Всъщност, потреблението им е от значително значение за организма, а някои даже пазят сърдечно-съдовата система. Изданието „ Sabervivir “ разкрива кои са те.
Това е фраза, която съвсем всекидневно чуваме като мантра: мазнините са нездравословни за здравето и би трябвало да заобикаляме включването им в диетата. Това обаче е погрешно. Или най-малко не напълно правилно. Не всички липиди са нездравословни за организма. Всъщност мазнините извършват някои основни функционалности в тялото ни. Те са нужни за формиране на клетъчни мембрани, служат като средство за асимилиране на мастноразтворими витамини (A, D, E и K), имат значима функционалност като „ възглавница “ за подкрепяне на жизненоважни органи и са източник на стероиди, съединения Органични субстанции, нужни за задействане на доста органични функционалности, като образуването на мъжки и женски хормони. Разбира се, употребявани в остатък, мазнините предизвикват по-голям риск от наднормено тегло и затлъстяване и болести, свързани с тези хранителни разстройства.
Ключът към потреблението на липиди по здравословен метод е да се прави доста добра разлика сред другите типове, които намираме за налични (тъй като в действителност някои са нездравословни и благоприятстват появяването на сърдечно-съдови болести, а други спомагат за понижаване на тяхната честота) и количеството, което ние би трябвало да прибавим към нашата диета.
Наситени и ненаситени
Липидите са органични молекули, формирани в по-голямата си част от въглерод и водород. В наситените мазнини всички въглеродни атоми са свързани с водородни атоми (молекулите са наситени). Този вид липид се намира съвсем извънредно в животинското царство, макар че участва и в кокосовото или палмовото масло. От своя страна, ненаситените мастни молекули имат някои свободни въглеродни атоми. При стайна температура те са течни и нормално ги познаваме като масла. И най-после, хидрогенираните или „ транс “ мазнини се получават посредством засищане посредством промишлен развой на масло с водородни атоми. По този метод те минават от ненаситени към наситени и се втвърдяват.
От всички типове мазнини „ транс “ са най-вредни за здравето: те предизвикват атеросклерозата (натрупване на плаки в артериите) и покачват равнищата на неприятния холестерол (LDL) в кръвта и триглицеридите. Тези мазнини участват на първо място в индустриалните сладкиши и готовите храни. Трябва да намалите приема им до най-малко.
Голямото семейство Омега
Най-полезните за тялото мазнини са мононенаситени и полиненаситени. Тези типове липиди даже имат защитна роля против сърдечно-съдови болести, защото спомагат за повишение на по този начин наречения „ добър “ холестерол (HDL) и понижаване на „ неприятния “ (LDL). Мононенаситените мастни киселини са известни с името Омега 9 мастни киселини и участват в зехтина, ядките или авокадото. Междувременно полиненаситените мастни киселини са известни в народите като Омега 3 и Омега 6. Синята риба, ядките и някои растителни масла са източници и на двете мастни киселини.
Необходимо е да се употребяват мазнини от друг вид с диетата, тъй като те са от значително значение за организма, изключително ненаситените мастни киселини, които тялото не може да синтезира. Но каква е целесъобразната дневна доза? Според Световната здравна организация (СЗО) мазнините би трябвало да покриват 30 % от дневния ни калориен банкет. Но внимавайте, наситените би трябвало да са под 10 %, а „ транс “ - по-малко от един %. Останалото би трябвало да ги покрием с ненаситени мазнини.
Храни, богати на положителни мазнини
Има шепа храни, които съдържат здравословни мазнини, както и други съществени хранителни субстанции за поддържане на положително здраве. Ето няколко.
Студено пресован зехтин: Течното злато от средиземноморската диета е богато на витамини, мастни киселини и антиоксиданти. Той е източник на полифеноли, субстанции с огромна противовъзпалителна и антитромботична мощ, които защищават от сърдечно-съдови болести. Също по този начин е богата на Омега 3 мастни киселини и олеинова киселина, тип мононенаситени мазнини, които понижават равнищата на " неприятния " холестерол в кръвта и усилват " положителния ".
Синя риба: Риба звук, сьомга, паламуд, хамсия, скумрия, сафрид и сардини имат нещо общо: те съдържат доста здравословни липиди под формата на Омега 3 мастни киселини, вещество, което оказва помощ да се поддържат оптимални равнища на холестерола в кръвта и също по този начин отбрана ендотелът (вътрешната стена на кръвоносните съдове) и има антитромботични свойства.
Ядки. Бадемите, орехите или лешниците съдържат фибри, протеини, витамини, минерали и моно и полиненаситени мазнини. Консумацията им е обвързвана с по-нисък риск от сърдечно-съдови болести, диабет вид 2 и метаболитен синдром. Трябва да ги консумирате сурови и в дребни количества.
Авокадо. Този апетитен плод е богат на фибри, минерали (особено калий, който има противовъзпалителен ефект); витамин Е, който е мощен антиоксидант и на първо място мононенаситени мастни киселини, доста потребни за попречване на коронарна болест на сърцето.
Семена. Слънчогледови и тиквени семки или ленено, сусамово, маково или чиа семе са доста потребни за организма. Съдържат минерали (калий, фосфор, магнезий), витамини (особено Е) и ненаситени мазнини. Вкусни са, в случай че ги добавите да вземем за пример към салата.
Още от ЗДРАВЕ:
Това е фраза, която съвсем всекидневно чуваме като мантра: мазнините са нездравословни за здравето и би трябвало да заобикаляме включването им в диетата. Това обаче е погрешно. Или най-малко не напълно правилно. Не всички липиди са нездравословни за организма. Всъщност мазнините извършват някои основни функционалности в тялото ни. Те са нужни за формиране на клетъчни мембрани, служат като средство за асимилиране на мастноразтворими витамини (A, D, E и K), имат значима функционалност като „ възглавница “ за подкрепяне на жизненоважни органи и са източник на стероиди, съединения Органични субстанции, нужни за задействане на доста органични функционалности, като образуването на мъжки и женски хормони. Разбира се, употребявани в остатък, мазнините предизвикват по-голям риск от наднормено тегло и затлъстяване и болести, свързани с тези хранителни разстройства.
Ключът към потреблението на липиди по здравословен метод е да се прави доста добра разлика сред другите типове, които намираме за налични (тъй като в действителност някои са нездравословни и благоприятстват появяването на сърдечно-съдови болести, а други спомагат за понижаване на тяхната честота) и количеството, което ние би трябвало да прибавим към нашата диета.
Наситени и ненаситени
Липидите са органични молекули, формирани в по-голямата си част от въглерод и водород. В наситените мазнини всички въглеродни атоми са свързани с водородни атоми (молекулите са наситени). Този вид липид се намира съвсем извънредно в животинското царство, макар че участва и в кокосовото или палмовото масло. От своя страна, ненаситените мастни молекули имат някои свободни въглеродни атоми. При стайна температура те са течни и нормално ги познаваме като масла. И най-после, хидрогенираните или „ транс “ мазнини се получават посредством засищане посредством промишлен развой на масло с водородни атоми. По този метод те минават от ненаситени към наситени и се втвърдяват.
От всички типове мазнини „ транс “ са най-вредни за здравето: те предизвикват атеросклерозата (натрупване на плаки в артериите) и покачват равнищата на неприятния холестерол (LDL) в кръвта и триглицеридите. Тези мазнини участват на първо място в индустриалните сладкиши и готовите храни. Трябва да намалите приема им до най-малко.
Голямото семейство Омега
Най-полезните за тялото мазнини са мононенаситени и полиненаситени. Тези типове липиди даже имат защитна роля против сърдечно-съдови болести, защото спомагат за повишение на по този начин наречения „ добър “ холестерол (HDL) и понижаване на „ неприятния “ (LDL). Мононенаситените мастни киселини са известни с името Омега 9 мастни киселини и участват в зехтина, ядките или авокадото. Междувременно полиненаситените мастни киселини са известни в народите като Омега 3 и Омега 6. Синята риба, ядките и някои растителни масла са източници и на двете мастни киселини.
Необходимо е да се употребяват мазнини от друг вид с диетата, тъй като те са от значително значение за организма, изключително ненаситените мастни киселини, които тялото не може да синтезира. Но каква е целесъобразната дневна доза? Според Световната здравна организация (СЗО) мазнините би трябвало да покриват 30 % от дневния ни калориен банкет. Но внимавайте, наситените би трябвало да са под 10 %, а „ транс “ - по-малко от един %. Останалото би трябвало да ги покрием с ненаситени мазнини.
Храни, богати на положителни мазнини
Има шепа храни, които съдържат здравословни мазнини, както и други съществени хранителни субстанции за поддържане на положително здраве. Ето няколко.
Студено пресован зехтин: Течното злато от средиземноморската диета е богато на витамини, мастни киселини и антиоксиданти. Той е източник на полифеноли, субстанции с огромна противовъзпалителна и антитромботична мощ, които защищават от сърдечно-съдови болести. Също по този начин е богата на Омега 3 мастни киселини и олеинова киселина, тип мононенаситени мазнини, които понижават равнищата на " неприятния " холестерол в кръвта и усилват " положителния ".
Синя риба: Риба звук, сьомга, паламуд, хамсия, скумрия, сафрид и сардини имат нещо общо: те съдържат доста здравословни липиди под формата на Омега 3 мастни киселини, вещество, което оказва помощ да се поддържат оптимални равнища на холестерола в кръвта и също по този начин отбрана ендотелът (вътрешната стена на кръвоносните съдове) и има антитромботични свойства.
Ядки. Бадемите, орехите или лешниците съдържат фибри, протеини, витамини, минерали и моно и полиненаситени мазнини. Консумацията им е обвързвана с по-нисък риск от сърдечно-съдови болести, диабет вид 2 и метаболитен синдром. Трябва да ги консумирате сурови и в дребни количества.
Авокадо. Този апетитен плод е богат на фибри, минерали (особено калий, който има противовъзпалителен ефект); витамин Е, който е мощен антиоксидант и на първо място мононенаситени мастни киселини, доста потребни за попречване на коронарна болест на сърцето.
Семена. Слънчогледови и тиквени семки или ленено, сусамово, маково или чиа семе са доста потребни за организма. Съдържат минерали (калий, фосфор, магнезий), витамини (особено Е) и ненаситени мазнини. Вкусни са, в случай че ги добавите да вземем за пример към салата.
Още от ЗДРАВЕ:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ