Млад ловец трепе глигани с нож
Не стоманата взема решение нещата, а добре подготвените и правилни ловни кучета
Най-голямата му тръпка в лова е от добре свършената работа на четориногите
Сенека е споделил, че порокът на младите е неумението да управляват пристрастеностите си. При рискови инициативи, като лова на глигани безразсъдството може да бъде даже съдбовно. Как, в случай че не като безразсъдно, може да се дефинира решението да излезеш на лов за диви свине, въоръжен единствено с нож. 28-годишният Захари Захариев от Угърчин не е склонен с сходна констатация. Той е разпален авджия, само че постоянно върви в гората без огнестрелно оръжие. Вместо пушката, употребява стоманеното острие на колана си.
Ловец е от 10 години, само че от 11-годишен обикаля горите с дружинката на татко си, с цел да се учи от огромните. “Като станах на 18 години незабавно изкарах курс за ловджия. Сега не пропущам ловджийски излет, вървя всяка събота и неделя ”, описа младият мъж пред “Труд ”.
Не знае какъв брой диви свине е умъртвил досега, само че е безапелационен, че множеството са починали от ножа му. “На сезон имам най-малко по 10-15 такива ”, пресмята той и добавя, че от началото на сегашния ловджийски сезон е записал общо 10 глигана – три с пушка и седем с нож. “Не постоянно нося пушката, тъй като ми тежи ”, споделя той. Колегите му обаче почнали да се майтапят с него, че не може да стреля и ще изпуска прасетата. “Затова, напоследък започнах да я взимам, имам няколко баса. Успях да гръмна два глигана ”, хвали се Захари. Разказва, че в дружинката имат традиция – който изтърве прасе, черпи сътрудниците с торта. “Този сезон към този момент купувах един път ”, признава той.
Питам го дали изпитва боязън, излизайки единствено с нож против толкоз бързо и рисково животно. Отговорът е непредвиден – не стоманата взема решение нещата, а добре подготвените и правилни ловни кучета. “Не е ужасно, тъй като кучетата го държат. Важното е да подходиш внимателно от задната му страна, само че постоянно би трябвало да имаш едно мислено, че може да го изтърван и да те удари ”, изяснява Захари. Ножът пък взема решение нещата с един удар в сърцето и по този метод животното не се мъчи.
Младият ловджия изяснява, че от 4-ти клас се учи да поддържа връзка с ловните кучета и да ги направлява. “Започнах като гонач. Работата ми беше да търча след кучетата и с крясъци да подкарвам прасетата към пусиите на ловците. Разбира се, в доста обстановки дивите свине се обръщат към теб и е добре, като дойдат, да не си на пътя им ”, споделя той.
Изтъква, че гоначът и кучетата са най-важни с свинския лов. Има цялостно доверие на тримата си питомци, които постоянно са с него в гората – Цезар, Вихър и Тара. Не рядко кучетата избавят живота на изпаднал в неволя авджия:
Захари е срещал заплахата от близко – диво прасе го удря и запраща на три метра, до момента в който събира кучетата след лов.
“Имахме обстановка, в която един сътрудник беше захапан по ръката от ранен глиган. Той самоуверено реши да влезе в гъсталака, с цел да доубие животното. То обаче го атакува. Аз стоях на отсрещния бряг на реката и не можех да направя нищо. Кучетата изгониха прасето и сътрудника се отърва единствено с рана. Със сигурност в оня ден му избавиха живота, тъй като ранените глигани изпадат в гняв ”. Захари също е срещал заплахата от близко. Веднъж, до момента в който събира ловните кучета, против него връхлита диво прасе. В последния миг младият мъж съумява да отскочи, само че тежкото животно го блъска в краката. “Паднах на към три метра. Не съм вярвал, че може да ме удари с такава мощ ”, спомня си той. Днес се усмихва на тази история, само че е признателен, че тогава се е отървал незасегнат.
Преди срещата ни го изчаквам в заведение покрай центъра на Угърчин. В помещението, обзаведено в комфортен битов жанр, се виждат и няколко календара на локалната ловна дружинка, закачени на видно място върху облицованата с лакирано дърво стена.
“В началото дружинката ни събираше по двадесетина индивида, само че поради повишената популация на дивите свине в последно време се събираме и по 40 души ”, изяснява Захари и добавя, че ловът е известно занятие в района.
По думите му, в последните години изискванията са станали по-благоприятни за всички диви животни поради увеличението на обработваните аграрни площи. Това пък, дружно с положителната организация на локално равнище, притегля от ден на ден ловци от цяла България. В ловното стопанство, ситуирано наоколо, постоянно идват и чужденци: “Харесва им, тъй като има доста дивеч и постоянно удрят по нещо ”.
Въпреки, че е разпален ловджия, младият мъж рядко похапва от улова си: “Обикновено давам месото на родителите ми или на другари. Когато взимам, го върша на суджуци ”.
Захари Захариев: За пет години кучето става добър ловджия
Четири-пет години са нужни за цялостната подготовка на едно ловно куче. Породата не е значима. Добри ловци стават и мелезите, разкрива Захари Захариев. Първият му четириног питомец се споделя Годжи: „ Бях в 4-ти клас. Баща ми се беше отказал от образованието му, само че аз го поех и след това стана чудесно ловно куче. Ловувахме дружно осем години ”.
Оттогава съм имал 5 кучета. Две изгубих, бяха убити от глигани, споделя младият мъж и споделя, че тъгата от загубата е мощна: „ Все едно губиш другар или брат ”.
Добре подготвеното ловно куче би трябвало да извършва командите на стопанина си, да не гони никакви животни с изключение на диви свине, да не атакува други кучета или хора. Задачата му е да открие прасетата и да ги закара при ловците. За да се случи всичко това, образованието стартира когато е още малко, изяснява Захари. Важно е да има друго, по-опитно куче, от което то да се учи.
„ Най-трудната част е да се научи да гони единствено глиганите. В началото го водиш на лов с останалите кучета и в случай че тръгне след друго животно, го връщаш. В последните години се употребяват GPS-кайшки, с които ловците наблюдават кучетата във всеки един миг. Те имат функционалност, която пуска слаб електрически подтик, който не наранява кучето, само че е противен и то стопира. Така се научава, че в случай че тръгне след животно, друго от прасе, ще последва глоба ”, разяснява той.
Захари с горделивост споделя, че до в този момент не се е отказвал от куче, с чието образование се е заел. Признава, че за него най-голямата тръпка в лова е точно добре свършената работа на питомците му.
Най-голямата му тръпка в лова е от добре свършената работа на четориногите
Сенека е споделил, че порокът на младите е неумението да управляват пристрастеностите си. При рискови инициативи, като лова на глигани безразсъдството може да бъде даже съдбовно. Как, в случай че не като безразсъдно, може да се дефинира решението да излезеш на лов за диви свине, въоръжен единствено с нож. 28-годишният Захари Захариев от Угърчин не е склонен с сходна констатация. Той е разпален авджия, само че постоянно върви в гората без огнестрелно оръжие. Вместо пушката, употребява стоманеното острие на колана си.
Ловец е от 10 години, само че от 11-годишен обикаля горите с дружинката на татко си, с цел да се учи от огромните. “Като станах на 18 години незабавно изкарах курс за ловджия. Сега не пропущам ловджийски излет, вървя всяка събота и неделя ”, описа младият мъж пред “Труд ”.
Не знае какъв брой диви свине е умъртвил досега, само че е безапелационен, че множеството са починали от ножа му. “На сезон имам най-малко по 10-15 такива ”, пресмята той и добавя, че от началото на сегашния ловджийски сезон е записал общо 10 глигана – три с пушка и седем с нож. “Не постоянно нося пушката, тъй като ми тежи ”, споделя той. Колегите му обаче почнали да се майтапят с него, че не може да стреля и ще изпуска прасетата. “Затова, напоследък започнах да я взимам, имам няколко баса. Успях да гръмна два глигана ”, хвали се Захари. Разказва, че в дружинката имат традиция – който изтърве прасе, черпи сътрудниците с торта. “Този сезон към този момент купувах един път ”, признава той. Питам го дали изпитва боязън, излизайки единствено с нож против толкоз бързо и рисково животно. Отговорът е непредвиден – не стоманата взема решение нещата, а добре подготвените и правилни ловни кучета. “Не е ужасно, тъй като кучетата го държат. Важното е да подходиш внимателно от задната му страна, само че постоянно би трябвало да имаш едно мислено, че може да го изтърван и да те удари ”, изяснява Захари. Ножът пък взема решение нещата с един удар в сърцето и по този метод животното не се мъчи.
Младият ловджия изяснява, че от 4-ти клас се учи да поддържа връзка с ловните кучета и да ги направлява. “Започнах като гонач. Работата ми беше да търча след кучетата и с крясъци да подкарвам прасетата към пусиите на ловците. Разбира се, в доста обстановки дивите свине се обръщат към теб и е добре, като дойдат, да не си на пътя им ”, споделя той.
Изтъква, че гоначът и кучетата са най-важни с свинския лов. Има цялостно доверие на тримата си питомци, които постоянно са с него в гората – Цезар, Вихър и Тара. Не рядко кучетата избавят живота на изпаднал в неволя авджия:
Захари е срещал заплахата от близко – диво прасе го удря и запраща на три метра, до момента в който събира кучетата след лов. “Имахме обстановка, в която един сътрудник беше захапан по ръката от ранен глиган. Той самоуверено реши да влезе в гъсталака, с цел да доубие животното. То обаче го атакува. Аз стоях на отсрещния бряг на реката и не можех да направя нищо. Кучетата изгониха прасето и сътрудника се отърва единствено с рана. Със сигурност в оня ден му избавиха живота, тъй като ранените глигани изпадат в гняв ”. Захари също е срещал заплахата от близко. Веднъж, до момента в който събира ловните кучета, против него връхлита диво прасе. В последния миг младият мъж съумява да отскочи, само че тежкото животно го блъска в краката. “Паднах на към три метра. Не съм вярвал, че може да ме удари с такава мощ ”, спомня си той. Днес се усмихва на тази история, само че е признателен, че тогава се е отървал незасегнат.
Преди срещата ни го изчаквам в заведение покрай центъра на Угърчин. В помещението, обзаведено в комфортен битов жанр, се виждат и няколко календара на локалната ловна дружинка, закачени на видно място върху облицованата с лакирано дърво стена.
“В началото дружинката ни събираше по двадесетина индивида, само че поради повишената популация на дивите свине в последно време се събираме и по 40 души ”, изяснява Захари и добавя, че ловът е известно занятие в района.
По думите му, в последните години изискванията са станали по-благоприятни за всички диви животни поради увеличението на обработваните аграрни площи. Това пък, дружно с положителната организация на локално равнище, притегля от ден на ден ловци от цяла България. В ловното стопанство, ситуирано наоколо, постоянно идват и чужденци: “Харесва им, тъй като има доста дивеч и постоянно удрят по нещо ”.
Въпреки, че е разпален ловджия, младият мъж рядко похапва от улова си: “Обикновено давам месото на родителите ми или на другари. Когато взимам, го върша на суджуци ”.
Захари Захариев: За пет години кучето става добър ловджия Четири-пет години са нужни за цялостната подготовка на едно ловно куче. Породата не е значима. Добри ловци стават и мелезите, разкрива Захари Захариев. Първият му четириног питомец се споделя Годжи: „ Бях в 4-ти клас. Баща ми се беше отказал от образованието му, само че аз го поех и след това стана чудесно ловно куче. Ловувахме дружно осем години ”.
Оттогава съм имал 5 кучета. Две изгубих, бяха убити от глигани, споделя младият мъж и споделя, че тъгата от загубата е мощна: „ Все едно губиш другар или брат ”.
Добре подготвеното ловно куче би трябвало да извършва командите на стопанина си, да не гони никакви животни с изключение на диви свине, да не атакува други кучета или хора. Задачата му е да открие прасетата и да ги закара при ловците. За да се случи всичко това, образованието стартира когато е още малко, изяснява Захари. Важно е да има друго, по-опитно куче, от което то да се учи.
„ Най-трудната част е да се научи да гони единствено глиганите. В началото го водиш на лов с останалите кучета и в случай че тръгне след друго животно, го връщаш. В последните години се употребяват GPS-кайшки, с които ловците наблюдават кучетата във всеки един миг. Те имат функционалност, която пуска слаб електрически подтик, който не наранява кучето, само че е противен и то стопира. Така се научава, че в случай че тръгне след животно, друго от прасе, ще последва глоба ”, разяснява той. Захари с горделивост споделя, че до в този момент не се е отказвал от куче, с чието образование се е заел. Признава, че за него най-голямата тръпка в лова е точно добре свършената работа на питомците му.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ