Защо съм вечно необвързана
Не съм постоянно необвързана, тъй като моногамията ме отвращава. Дори в противен случай, очарована съм от нея. Ако си намерил човек, с който желаете да бъдете дружно вечно, желая да ми разкажете всички детайлности. Няма значение дали сте се сгодили, оженили неотдавна, дали към този момент имате няколко отпразнувани годишнини зад тила си или към този момент сте си избрали две прилежащи места в гробищния парк.
Искам да знам по какъв начин, къде и за какво решихте, че “това тук е индивидът. Той и сексът с него вечно ”.
Сериозно, в случай че сте една от тези двойки от вида “Когато Хари срещна Сали ”, без значение от стадия на връзката ви, желая да чуя всеки дребен и нищожен подробност. Особено съм вманиачена по оня миг, в който ви е станало ясно, че няма мърдане. Нали се сещате – оня миг, за който ще разказвате на внуците си след години.
Предполагам, че съм някаква прикрита романтичка. Просто в никакъв случай не съм достигала до този миг. Нали се сещате, до “Това е индивидът ”.
Дори в противен случай, все по-често доближавам до оня миг, в който си споделям “няма метод ” и стартирам постепенно да се отдръпвам. Това може да ми се случи даже по време на секс, или до момента в който хрупаме чипс пред някой филм. Не съм сигурна, че е обикновено!
Макар че това евентуално не е най-хубавото за мен и за отслабващата ми фертилност, то може би е повода, заради която съумявам да бъда близка с всичките ми някогашни гаджета. Дори с тези, с които не би трябвало. Съдете ме. Връзките ми нормално завършват с обмислен и рационален диалог.
Вместо да разлепям внезапно лейкопласта, го оставам самичък да си падне
Най-вероятно това се дължи на страха ми от обвързване и на нуждата да се харесам на всички, но всякога, в който скъсам с някого, постоянно се случва задоволително рано и няма засегнати. И двамата се усещаме добре и не се блокираме взаимно във Фейсбук.
Затова усещам, че мога да кажа това, което ще кажа, без да предам никого: при мен постоянно е имало миг, в който съм разбирала, че този човек НЕ е за мен. И се чудя дали това е възприятие, което би трябвало да стартира да подтискам.
Майка ми пъклен харесваше едно от някогашните ми гаджета – до степен, в която скърбеше, че той в никакъв случай няма да й бъде шурей. Накрая просто й споделих за момента, в който разбрах, че той просто не е за мен: когато научих, че той ненавижда да чете. Ама същински и откровено ненавижда да чете.
Иначе не е малоумен, нито елементарен, нито нещо такова. Той е един интелигентен и прелестен човек, който обича филмите, музиката и театъра и сигурно в миналото му се е налагало да чете (сметката, менюто в ресторанта, смс-ите ми… всичко друго, само че не и книги).
Лично за мен, когато той ми показа, че чете към една книга годишно, незабавно ме обзе това трагично възприятие на неизбежност. Макар че знам, че не-четенето е достижение единствено по себе си. Малко като да не си си благ зъбите от една седмица. И в двата случая обаче не бих желала езика ти в устата ми.
Макар че ненавиждам концепцията за “дийл-брейкърите ”, към този момент от ден на ден се възнамерявам, че има нещо резонно в тях
Както Хелън Фийлдинг написа в “Дневникът на Бриджит Джоунс ” (знам, знам, само че въпреки всичко го дочетете): “Невероятно е какъв брой доста пари и време могат да бъдат спестени в света на срещите, в случай че обръщаме повече внимание на детайлите. Бял чорап тук, чифт червени презрамки там, сив пантоф, или пък някоя свастика напълно постоянно са изцяло задоволителни, с цел да прецениш има ли смисъл да си разменяте телефонните номера и да ходите по скъпи вечери ”.
Може би това е правилно, а може би прекалено много опростяваме нещата. Мисля, че прекомерно постоянно свеждаме хората до набор от занимания или избор на облекла.
Не оказва помощ и фактът, че понастоящем модата във филмите е да се показва, че двама души са един за различен, когато могат да цитират обичаните си филми дружно. Лесно е да си мислим, че подобаващият човек за нас е този, с който имаме сходни усети. Ала това не всеки път е по този начин.
Опитвам се да последвам съвета на виртуоза на боклучавия искра, коледния перверзник Джон Уотърс от “Този замърсен свят ”: “Ако отидете в нечий дом и там няма никакви книги, не спете с него ”
Не съм културно наци и не споделям, че ВСИЧКИ би трябвало да са като мен и Джон Уотърс
Не желая от всички да четат. Вашето време си е ваше и вие сте свободни да вършиме с него каквото сметнете за добре. Знам, че във всяка връзка има несъвместимости и съм наясно, че повода за раздялата на двама души рядко е, че някой от вас не си пада толкоз по футбола, колкото другия.
Ала с възрастта и опита си съм забелязала, че от време на време ги има и тези превратни моменти. Лесно е да не обръщаш внимание на някоя странна татуировка или табиет на хранене.
Не е толкоз елементарно да игнорираш обстоятелството, че в случай че продължиш с този човек, той в никакъв случай няма да желае да пристигна с теб на ревю на книги или на ликвидация на букинисти, където можеш с часове да се ровиш в търсене на нещо скъпо за теб.
Знам, че това е странна визия за моногамията. Но въпреки всичко четенето (пък и писането, като си говорим) е значима и голяма част от живота ми. Когато има някоя книга, която обичам, евентуално ще ти я натреса и ще те накарам да я прочетеш незабавно, с цел да може с часове да приказваме за нея.
Ала що се отнася до бившето ми гадже, имаше освен това от книгите и смътното чувство, че откакто спрем да вършим страховит секс и изчерпаме историите от детството си, повече няма да има какво да вършим дружно.
Беше просто възприятие. Просто знаех, че с тази връзка е свършено
И въпреки всичко, историите за това по какъв начин двама души са заживели щастливо до края на дните си, откакто един път към този момент са скъсали и са се събрали отначало, са тъкмо толкоз постоянно срещани, колкото историите за всички самосъжаляващи се хора с разрушени сърца.
Това постоянно ми припомня за песента на Уитни Хюстън “How Will I Know? ” и беквокалите, които я приканват: “Не вярвай на възприятията си ”. Окей, може би няма да го направя?
Сигурна съм, че бившето ми гадже е имало сходно чувство за мен. Например, моментът, в който е осъзнал, че съм прекомерно всеотдайна или че върша прекомерно хубави свирки, или че го разпръсквам от изпробването на разнообразни парфюми или каквото вършат там хората, които не четат.
И, до момента в който извозвам третата или към този момент четвъртата поредна година на безгрижна необвързаност, се насърчавам от ден на ден да се откажа от този метод на избиране. Да пренебрегвам тези усеща и знаци. Ала отново споделям – може би има нещо резонно в тях.
Затова ви запитвам и вас – по кое време разбрахте, че това е (или не е) индивидът за вас?
