Да живея без да завися от някого: това е най-голямото богатство
„ Не съм склонен с това, което казваш, само че до момента в който съм жив, ще пазя правото ти да го казваш ". Това е най-популярната мисъл, стигнала до днешния ден от Франсоа-Мари Аруе (21 ноември 1694 година - 30 май 1778 г.), прочут повече под псевдонима си Волтер. Волтер е френски публицист и мъдрец, един от знаците на епохата на Просвещението. Превърнал се в звезда и волнодумец още приживе, ползващ се с огромно въздействие измежду европейския хайлайф на епохата, той е един от прототипите на интелектуалеца, предан на работа на истината, справедливостта и свободата на мисълта.
Един ден на Мемнон му хрумна безумната концепция да бъде напълно умен. Почти няма хора, на които от време на време да не им е минавала през главата тази щура мисъл. Мемнон си сподели:
След като сформира своя дребен проект за мъдрост в стаята си, Мемнон подаде глава през прозореца. Видя две дами, които се разхождаха под чинарите, покрай неговата къща. Едната беше остаряла и сякаш не мислеше за нищо, другата беше млада, хубава и изглеждаше доста загрижена. Тя въздишаше, плачеше и това я правеше още по-прелестна. Нашият влъхва се трогна не от хубостта на дамата (той беше изцяло сигурен, че няма да изпита сходна слабост), а от тъгата, която я гнетеше. Той слезе на улицата и се приближи до младата ниневийка с желание да я утеши с мъдростта си... ... Засрамен и обезверен Мемнон се прибра в къщи: там откри една записка, с която го канеха на вечеря с няколко близки другари. „ Ако остана самичък вкъщи – сподели си той, – мозъкът ми ще бъде ангажиран с моето тъжно премеждие и няма да хапна нищо, ще се разболея. По-добре ще бъде да отида да вечерям непретенциозно с близки другари, в тяхната блага компания ще не помни нелепостта, която направих тази заран. “
Той отива на срещата; приятелите му го намират малко печален. Карат го да пие, с цел да разсее тъгата си. Малко вино, изпито в умерено количество, е лек за душата и тялото. Тъй мислеше мъдрият Мемнон и се напи.
Предлагат му след вечеря да изиграят една игра. Една умерена игра с другари е обичайно забавление. Той играе, изгубва всичко, което има в кесията си, както и една четворно по-голяма сума, която дава обещание да изплати. През време на играта избухва спор, всички се разпалват: един от неговите задушевни другари запраща по главата му чашката със заровете и му изважда едното око. Отнасят мъдрия Мемнон в къщи пийнал, без пари и с едно око по-малко.
Из „ Мемнон (или човешката мъдрост) "
Един ден на Мемнон му хрумна безумната концепция да бъде напълно умен. Почти няма хора, на които от време на време да не им е минавала през главата тази щура мисъл. Мемнон си сподели:
„ За да бъда умен и, затова, доста благополучен, не би трябвало да имам никакви пристрастености, а както е известно, няма по-лесно нещо от това.Първо, няма в никакъв случай да се влюбя в жена, тъй като, когато видя някоя съвършена хубост, ще си кажа: „ Един ден тези бузи ще се набръчкат, към тези прелестни очи ще има червени кръгове, тази закръглена гръд ще стане плоска и ще увисне, тази красива глава ще оплешивее. Следователно в този момент би трябвало единствено да я видя със същите очи, с които ще я видя в миналото, няма подозрение, че тази глава няма да ми завърти главата. ”
Второ: ще бъда постоянно сдържан, на вятъра ще ме изкушават с хубаво ястие, с чудесни виновност, със съблазните на обществото.Достатъчно ще бъде да си показва последствията от прекаляването: мътна глава, претрупан корем, загубата на разсъдъка, здравето и времето ми. Ще хапвам единствено колкото ми е нужно, моето здраве ще бъде постоянно положително, мислите ми ще бъдат чисти и светли. Всичко това е елементарно и не е никаква заслуга да го реализира човек. “„ След това — споделяше си Мемнон – би трябвало да помисля малко за положението си.
Желанията ми са умерени, имуществото ми е добре вложено в основната плика в Ниневия, има с какво да пребивавам, без да завися от някого: това е най-голямото благосъстояние. Никога и няма да изпадна в жестоката нужда да би трябвало да се харесам, няма да изпитвам завист на никого и никой няма да ми завижда. Ето и това е също доста елементарно.Имам другари – продължаваше той, – ще ги запазя, тъй като те няма защо да се карат с мен. Никога няма да им се дразня, нито те иска ми се сърдят, всичко това не съставлява никаква компликация. “
След като сформира своя дребен проект за мъдрост в стаята си, Мемнон подаде глава през прозореца. Видя две дами, които се разхождаха под чинарите, покрай неговата къща. Едната беше остаряла и сякаш не мислеше за нищо, другата беше млада, хубава и изглеждаше доста загрижена. Тя въздишаше, плачеше и това я правеше още по-прелестна. Нашият влъхва се трогна не от хубостта на дамата (той беше изцяло сигурен, че няма да изпита сходна слабост), а от тъгата, която я гнетеше. Той слезе на улицата и се приближи до младата ниневийка с желание да я утеши с мъдростта си... ... Засрамен и обезверен Мемнон се прибра в къщи: там откри една записка, с която го канеха на вечеря с няколко близки другари. „ Ако остана самичък вкъщи – сподели си той, – мозъкът ми ще бъде ангажиран с моето тъжно премеждие и няма да хапна нищо, ще се разболея. По-добре ще бъде да отида да вечерям непретенциозно с близки другари, в тяхната блага компания ще не помни нелепостта, която направих тази заран. “
Той отива на срещата; приятелите му го намират малко печален. Карат го да пие, с цел да разсее тъгата си. Малко вино, изпито в умерено количество, е лек за душата и тялото. Тъй мислеше мъдрият Мемнон и се напи.
Предлагат му след вечеря да изиграят една игра. Една умерена игра с другари е обичайно забавление. Той играе, изгубва всичко, което има в кесията си, както и една четворно по-голяма сума, която дава обещание да изплати. През време на играта избухва спор, всички се разпалват: един от неговите задушевни другари запраща по главата му чашката със заровете и му изважда едното око. Отнасят мъдрия Мемнон в къщи пийнал, без пари и с едно око по-малко.
Из „ Мемнон (или човешката мъдрост) "
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ