Не съм от сантименталните жени, които се умиляват от спомените

Не съм от сантименталните дами, които се умиляват от спомените за бащите си и се просълзяват от предпочитание още веднъж, най-малко за момент, да бъдат дребното момиче на баща. Не изпитвам сходни усеща, въпреки че имах невероятни родители. Времето, когато прекарвах дните си при тях, в нашата дребна сладкарница, в този момент ми се коства безпределно надалеч.
Те вложиха душата и силата си в нея, трансфораха я в уютно квартално заведение, където идваха доста хора. След тях аз го поех напълно.
Все по този начин предлагахме вкусна храна, имахме постоянни и лоялни клиенти. Аз обичах работата си, не жалех сили, не знаех по кое време е ден, по кое време е нощ. Бизнесът вървеше, печелех положителни пари, имах порядъчен живот. Всичко това ми харесваше.

Включително и клиентът, който се появи един ден, с цел да обядва при нас. Очевидно беше удовлетворен, тъй като остави огромен бакшиш. На другия ден още веднъж пристигна и откакто се нахрани, изиска да приказва с шефката, т. е. с мен. Възхити се от отличната кухня и оценката му погали моето самочувствие. А красивите му очи разнежиха сърцето ми. Година по-късно се оженихме. Слави не беше от богато семейство, нямаше кой знае какво обучение, само че пък имаше упоритости и смели фантазии. Не след дълго той съумя да ме убеди, че можем да превърнем приятното квартално заведение в изтънчен ресторант. Планът му звучеше рационално и с инвестиции сексапил Слави не ми остави място за съмнение. Разпалено ме убеди, че ще посрещаме повече клиенти, ще предлагаме по-разнообразно меню и ще печелим доста повече, в случай че стартираме и да организираме сватби, кръщенета и други фамилни и служебни тържества.

Енергията му болести и мен. Приех и с цел да сбъднем фантазията си, без да се замисля, му поверих всичките си спестявания и настрана изтеглих заем. Обичах го и му имах цялостно доверие.
Шест месеца по-късно тържествено открихме своя фамилен ресторант. Стигаше ми единствено година, с цел да се уверя какъв брой прав е бил Слави, той е проникновен мъж с нюх, размах и отношение към парите. Станахме известни с гостолюбие, уютна атмосфера и отлична кухня. Работата растеше като лавина и тъй като не смогвахме, наехме спомагателен личен състав. Изминаха три години. Със брачна половинка ми се радвахме на триумфа си и както апетитът идва с яденето, по този начин и ние правехме проекти за второ заведение.

В тази част от живота ни всичко вървеше отлично, само че в персонален проект бракът ни забуксува. Със Слави отложихме раждането на деца. Решихме първо да си поживеем, да натрупаме престиж и пари и едвам тогава да сътворяваме наследници. С времето пристрастеността ни се стопи, той стартира да изстива към мен. Разговорите ни се въртяха само към бизнеса. В един миг бяхме страхотни съдружници, само че не и влюбени съпрузи. Въпреки това не ми се искаше да допускам, че мъжът ми си има държанка. Тя идваше постоянно в ресторанта. Отначало с компания, след това сама – беше уверена жена със самочувствие. Не усетих незабавно, че красивата брюнетка е новото въодушевление на Слави. Беше общителен с всички клиентки, по тази причина помислих, че тя е една от тях, а той просто желае да я впечатли. Но осъзнах, че се подлъгвам. Въпреки очевидната свалка не направих скандал, не повдигнах въпрос за изневярата му.

Спомних си, че починалият ми татко също имаше няколко забежки, само че изцяло безобидни. Майка ми споделяше, че мъжете обичат понякога да ловуват. Ето за какво и аз взех решение, че брюнетката е просто въодушевление. Днес скърбя, че сама си затворих очите пред нахлуващото зло.
Като цяло нямам проблеми със здравето, по тази причина и не обърнах внимание на странните признаци и неразположенията, които зачестиха. На моменти се питах дали не съм забременяла, тъй като с изключение на другото, станах и доста сензитивна. Моментите на еуфория се редуваха с нервност или цялостна незаинтересованост. Слави ме гледаше прочувствено и загрижено ме убеждаваше, че нервите ми са прекомерно опънати, несъмнено от изтощеност, и имам незабавна потребност от отмора. Беше толкоз гальовен и угрижен, че му повярвах. Може би щях да стигна до дъно и по негово гледище да постъпя на лекуване в болница. Дали ориста, майка и баща от небето или моят ангел пазител се намеси, не зная. Но дни преди да отида на обзор, уречен от Слави, се случи нещо значимо.

Както всяка вечер, и онази той бързаше да ми подготви лек коктейл, с който да се отпусна след вечеря и да се насочва към спалнята. Докато го бъркаше в кухнята, аз лежах на дивана и едвам държах очите си отворени. В този миг чух, че мъжът ми получи известие на телефона си и станах да му го занеса, можеше да е незабавно. И тогава го видях по какъв начин пуска някаква таблетка в чашата ми, разклаща я с едната ръка, с другата прибира нещо в джоба си. Спрях се и за секунди осъзнах, че би трябвало да мълча. Отпуснато и мързеливо му подадох телефона, взех си чашата и се върнах в хола. Чух го да приказва по телефона и през това време излях коктейла в една саксия, оставих единствено една-две глътки на дъното.

Като се появи Слави, подвигнах чашата, споделих му, че съм била доста жадна и не след дълго се направих, че дремя. През нощта прерових дънките му, само че нищо не открих. Някъде другаде беше скрил блистера. Следващите дни посветих на това да го намеря и да схвана с какво и за какво ме тъпче обичаният ми брачен партньор.
След седмица съумях да го издебна – беше ми давал мощни успокоителни, които ме превръщаха в парцал. Искал ме е безволева и дезориентирана, с цел да може да прави с мен каквото изиска. Най-вече да ме убеди, че нуждая се от лекуване и да ме затвори в някоя клиника, с цел да ме в профил. Аз обаче обърках проектите му, той изгуби самообладание и се издъни.
Една вечер си потеглих по-рано от ресторанта и тъй като той не ми позволяваше да карам – нали не съм в ред с главата, взех такси.

Слави се прибра късно след мен и с него у дома влезе ароматът на другата. Носеше го с облеклата и с кожата си. Усетих, че се удушавам. Отворих необятно прозорците и поех надълбоко въздух. Мъжът ми измърмори нещо за привет, тръшна се на дивана и изиска да приказваме – било незабавно, не търпяло отсрочване. Сериозен и кахърен, ми заяви, че ресторантът не вървял и би трябвало да намерим съучастник. Учудих се: толкоз клиенти, а банкрутираме! Е, любовниците са скъпо наслаждение.
Това бе краят на илюзиите и на брака ми. Намерих добър юрист, подадох молба за бракоразвод и за имуществена подялба. Въпреки че бяхме разорени, с дребното пари, които взех за частта си, след продажбата на ресторанта, съумях да си купя непретенциозно помещение, което трансфорах в сладкарница. Като онази, която помня от детството си, когато бях щастлива. За брак не мисля – парен каша духа.
Калина
Инфо: Лична драма