Мрачната тайна на пингвините на Адели, пазена повече от 100 години
Не са ли пингвините едни от най-очарователните същества? С очи като мъниста, височина едвам 70см и шляпащи с дребните си крила, пингвините на Адели са стопляща сърцето панорама.
Но не се заблуждавайте от външния им тип. Когато доктор Джордж Мъри Левик прави своите наблюдения на половото им държание през 1911 и 1912г, той даже не смее да ги разгласява. Може би ще си помислите, че повода е в тогавашните разбирания на остаряла Англия, само че даже по днешните стандарти, приказваме за нещо много рисково.
Много преди половата гражданска война през 60-те, пингвините са били доста по-напред от нас, отдавайки се на разнородни полови връзки сред необвързани мъжки и женски пингвини. Има даже данни за хомосексуални връзки сред мъжки.
До тук няма никакъв проблем по днешните стандарти. Но почакайте единствено. По време на своята експедиция, Левик следи също по какъв начин пингвините на Адели правят обезчестяване, групово обезчестяване, полово и физическо принуждение над дребни пингвинчета, както и некрофилия с пингвини, някои от които умрели предходната година.
Левик хвърля виновността за тези „ извращения “ на „ мъжките хулигани “. Напълно шокиран, той записва своите наблюдения на гръцки, с цел да може единствено най-образованите джентълмени да ги разчетат. Идеята му проработва, защото текстовете му не са оповестени за необятната аудитория чак до 2012г.
През 1998г става ясно още пингвински разврат, когато хора следят по какъв начин пингвини на Адели употребяват камъни, с цел да отдават женски като проститутки. Освен това, някои от женските проститутки мамят мъжките, карайки ги да мислят, че ще вършат секс с тях, като извършват комплициран обред на ухажване, а по-късно отмъкват камъните им и бягат.
Робърт Скот разказва друга доста забавна преживелица от своята злощастна експедиция от 1910г. Той разказва по какъв начин кучешките впрягове са имали проблем с пингвините, които показвали извънредно любознание, без да мислят за личната си сигурност. Пингвините се приближавали до лаещите кучета тъкмо едвам не ги доближат поради каишките и ги оглеждали с интерес, от време на време единствено на сантиметри от носовете им. Колкото повече се ядосвали кучетата, толкоз повече се приближавали пингвините, приемайки всичко за една игра, без да бъдат ни минимум обезпокоени от риска. Играта продължавала, до момента в който пингвините не достигали прекомерно близо и по леда се изливала ужасяваща, алена диря от кръв.
