Реконкистата на Путин – един анахроничен подход?
Не настъпи ли към този момент среднощ без четвърт в неотдавна почналия век? Онова, което предходният век към този момент беше играл през 1956 година в Будапеща, а по-късно през 1968 година в Прага по времето на Съюз на съветските социалистически републики, Владимир Путин в този момент се пробва да го преиграе в Украйна. Как можем да си представим сходен сюжет още веднъж през днешния ден? Трябва ли да се върнем още по-назад, с цел да оценим плановете за реконкиста в името на имперското минало, на родството на езика, културата и религията? Откъдето и да погледнем салдото на силите сред най-големите страни, можем да следим единствено тревожно стремително втурване към най-лошото, написа в разбор за френското списание Causeur журналистът Жак Тарнеро.
Стъпките на империята - един анахроничен метод?
От ръководството на царете до това на Съветския съюз, Украйна постоянно е била в покрайнините на империята. Как може толкоз остроумен човек като Путин да счита, че геополитическият ред на Русия на царете, а по-късно и този на Съюз на съветските социалистически републики, ще бъде към момента настоящ, съвсем тридесет години след рухването на Берлинската стена и разпадането на руската империя, когато заради глобализацията, интернет, газопроводи, електронни финансови потоци и други модерни чудеса, в този момент на планетата има кралства без граници, които са доста по-богати от тези, които тесногръдият шовинизъм съумя да сътвори? Какви спомагателни удоволствия донесе на Германия владението на Судетите или Данциг Коридор? Какво друго донесе на подправения арийски талант проектът за унищожаването на хипотетичните врагове на немската народност? Останалото всички го знаем.
Като контрапункт американското предпочитание да впише Украйна в НАТО, т.е. във боен съюз, фиктивен по времето на Студената война със Съюз на съветските социалистически републики, може симетрично да се усети от руснаците като нападателно мероприятие, сходно на това, което самия Съветски съюз си е представял, инсталирайки ракети в Куба през 1962 година НАТО не е благотворителна организация, а военна машина против евентуален зложелател, ситуиран на източния му фланг. С изгубването на Съюз на съветските социалистически републики продължава ли да е подходящо съществуването му?
Най-добрите врагове на света
Докато два огромни автократични режима, Русия и Китай, бяха противници, в този момент актуалната рецесия сред Русия и Запада ги сближи. Докато гледа към Тайван, Китай към този момент завладя Тибет, Хонг Конг и превъзпитава своите съперници. Путин хвърля в пандиза или отстрани своите съперници, сериозни публицисти като Анна Политковска или Алексей Навални. Си Дзинпин затваря уйгурите и в този момент в Лхаса има повече китайци, в сравнение с тибетци. Международната търговия задължава, Западът съвършено се приспособи към този етноцид и доста от някогашните европейски водачи в този момент са чиновници или акционери в съветски компании. Знаем, че парите не миришат...
Политическото движение на демократите не е това на властническите режими. За петдесет години на ръководство династията Ким съумя да достави Северна Корея с военна мощ, която я сакрализира. Балистичните ракети и атомните бомби задължават демокрациите да бъдат внимателни в връзките си. Надпреварата за атомната бомба, по този начин мечтана от иранските молли, крие рискове, които са също толкоз огромни, в случай че не и по-големи, колкото религиозната ирационалност подхранва политическия избор. Пренебрегването на планетарната атака на радикалния ислям би било забележителна неточност в преценката, защото разпоредбите на играта на джихад са разнообразни от тези сред Съединените щати и Русия. Една война в Европа единствено би дала криле на този различен тип империализъм.
Кой е основният зложелател? А кой е второстепенният?
Днес политическата темпоралност на демокрациите е от порядъка на пет или 10 години сред две излъчвания на властта, с помощта на споделеното ценене на изборните механизми, до момента в който измежду автократите минималната дълготрайност надвишава 10 години, преди да се възползват от справедливо пенсиониране. В страните от Юга, в някогашните колонии на Запада, единствено Ганди или Мандела бяха съумели да предложат на своите нации излаз от колониалното владичество, без да им постановат симетрично принуждение.
Организация на обединените нации - спектакъл на шегаджиите
В Бирма, Алжир, Сирия, множеството арабски страни, Турция, Северна Корея, Иран и на други места по земята има значение единствено салдото на силите. Кастите, мафиите, племената презират желанията за независимост, националните стремежи за равноправност. Арабските пролети бяха единствено мимолетна заблуда, доста бързо смазана от управляващите, главно загрижени за обезпечаването на резистентност на своите приходи. Редки и нежни уточнения, като Споразуменията от Абрахам сред Израел и някои петролни монархии, биха могли да поправят горната оценка.
Организация на обединените нации, чиято съществена задача е да контролира връзките сред страните, не е нищо повече от спектакъл на шегаджии, чийто Съвет по правата на индивида е най-съвършената подигравка: единствено Израел е виновен и отговорен за нещастието на арабите, а Amnesty International е тази, която постоянно се афишира в поддръжка на това злокобно закононарушение. Сирия, популярен съдружник на Русия и виновна за обгазяването на хиляди сирийци, в никакъв случай не е била притеснявана от Съединените щати при ръководството на Обама. Кюрдите, единствените съдружници на Запада против Ислямска страна, бяха оставени на произвола на ориста по време на мандата на Тръмп. Тибетските монаси постоянно могат да се самозапалят, това няма да попречи на фикцията за спортна непорочност на Олимпийските игри в Пекин.
В украинския случай западните демокрации наподобяват в неподходящо състояние поради увеличението на властта на автократите, защото самите те зависят от китайски артикули или съветски газ. В Африка Путин работи посредством наемници, с цел да прогони Франция, Иран прави същото в Йемен, Ливан, Венецуела. Ако генералният безпорядък се трансформира в новото разпределяне на карти в интернационалните връзки, към този момент даже не " конфликтът на цивилизациите " ще бъде движещата мощ, а по-скоро лудите упоритости на едни или фанатичните заблуди на други.
Само ясното обявление на цената, която би трябвало да се заплати за опитите за експанзия, може да забави този стремителен полет към най-лошото. Ако думата цивилизация към момента има минимално значение, тя би трябвало да характеризира безспорното състезание на закона над силата. Как могат руснаците да не помнят какво ги сплоти с американците и европейците против нацизма? Единствената допустима политика е да се подходи с разсъдък и неотстъпчивост там, където през днешния ден на някои им се коства, че здравият разсъдък липсва.
Стъпките на империята - един анахроничен метод?
От ръководството на царете до това на Съветския съюз, Украйна постоянно е била в покрайнините на империята. Как може толкоз остроумен човек като Путин да счита, че геополитическият ред на Русия на царете, а по-късно и този на Съюз на съветските социалистически републики, ще бъде към момента настоящ, съвсем тридесет години след рухването на Берлинската стена и разпадането на руската империя, когато заради глобализацията, интернет, газопроводи, електронни финансови потоци и други модерни чудеса, в този момент на планетата има кралства без граници, които са доста по-богати от тези, които тесногръдият шовинизъм съумя да сътвори? Какви спомагателни удоволствия донесе на Германия владението на Судетите или Данциг Коридор? Какво друго донесе на подправения арийски талант проектът за унищожаването на хипотетичните врагове на немската народност? Останалото всички го знаем.
Като контрапункт американското предпочитание да впише Украйна в НАТО, т.е. във боен съюз, фиктивен по времето на Студената война със Съюз на съветските социалистически републики, може симетрично да се усети от руснаците като нападателно мероприятие, сходно на това, което самия Съветски съюз си е представял, инсталирайки ракети в Куба през 1962 година НАТО не е благотворителна организация, а военна машина против евентуален зложелател, ситуиран на източния му фланг. С изгубването на Съюз на съветските социалистически републики продължава ли да е подходящо съществуването му?
Най-добрите врагове на света
Докато два огромни автократични режима, Русия и Китай, бяха противници, в този момент актуалната рецесия сред Русия и Запада ги сближи. Докато гледа към Тайван, Китай към този момент завладя Тибет, Хонг Конг и превъзпитава своите съперници. Путин хвърля в пандиза или отстрани своите съперници, сериозни публицисти като Анна Политковска или Алексей Навални. Си Дзинпин затваря уйгурите и в този момент в Лхаса има повече китайци, в сравнение с тибетци. Международната търговия задължава, Западът съвършено се приспособи към този етноцид и доста от някогашните европейски водачи в този момент са чиновници или акционери в съветски компании. Знаем, че парите не миришат...
Политическото движение на демократите не е това на властническите режими. За петдесет години на ръководство династията Ким съумя да достави Северна Корея с военна мощ, която я сакрализира. Балистичните ракети и атомните бомби задължават демокрациите да бъдат внимателни в връзките си. Надпреварата за атомната бомба, по този начин мечтана от иранските молли, крие рискове, които са също толкоз огромни, в случай че не и по-големи, колкото религиозната ирационалност подхранва политическия избор. Пренебрегването на планетарната атака на радикалния ислям би било забележителна неточност в преценката, защото разпоредбите на играта на джихад са разнообразни от тези сред Съединените щати и Русия. Една война в Европа единствено би дала криле на този различен тип империализъм.
Кой е основният зложелател? А кой е второстепенният?
Днес политическата темпоралност на демокрациите е от порядъка на пет или 10 години сред две излъчвания на властта, с помощта на споделеното ценене на изборните механизми, до момента в който измежду автократите минималната дълготрайност надвишава 10 години, преди да се възползват от справедливо пенсиониране. В страните от Юга, в някогашните колонии на Запада, единствено Ганди или Мандела бяха съумели да предложат на своите нации излаз от колониалното владичество, без да им постановат симетрично принуждение.
Организация на обединените нации - спектакъл на шегаджиите
В Бирма, Алжир, Сирия, множеството арабски страни, Турция, Северна Корея, Иран и на други места по земята има значение единствено салдото на силите. Кастите, мафиите, племената презират желанията за независимост, националните стремежи за равноправност. Арабските пролети бяха единствено мимолетна заблуда, доста бързо смазана от управляващите, главно загрижени за обезпечаването на резистентност на своите приходи. Редки и нежни уточнения, като Споразуменията от Абрахам сред Израел и някои петролни монархии, биха могли да поправят горната оценка.
Организация на обединените нации, чиято съществена задача е да контролира връзките сред страните, не е нищо повече от спектакъл на шегаджии, чийто Съвет по правата на индивида е най-съвършената подигравка: единствено Израел е виновен и отговорен за нещастието на арабите, а Amnesty International е тази, която постоянно се афишира в поддръжка на това злокобно закононарушение. Сирия, популярен съдружник на Русия и виновна за обгазяването на хиляди сирийци, в никакъв случай не е била притеснявана от Съединените щати при ръководството на Обама. Кюрдите, единствените съдружници на Запада против Ислямска страна, бяха оставени на произвола на ориста по време на мандата на Тръмп. Тибетските монаси постоянно могат да се самозапалят, това няма да попречи на фикцията за спортна непорочност на Олимпийските игри в Пекин.
В украинския случай западните демокрации наподобяват в неподходящо състояние поради увеличението на властта на автократите, защото самите те зависят от китайски артикули или съветски газ. В Африка Путин работи посредством наемници, с цел да прогони Франция, Иран прави същото в Йемен, Ливан, Венецуела. Ако генералният безпорядък се трансформира в новото разпределяне на карти в интернационалните връзки, към този момент даже не " конфликтът на цивилизациите " ще бъде движещата мощ, а по-скоро лудите упоритости на едни или фанатичните заблуди на други.
Само ясното обявление на цената, която би трябвало да се заплати за опитите за експанзия, може да забави този стремителен полет към най-лошото. Ако думата цивилизация към момента има минимално значение, тя би трябвало да характеризира безспорното състезание на закона над силата. Как могат руснаците да не помнят какво ги сплоти с американците и европейците против нацизма? Единствената допустима политика е да се подходи с разсъдък и неотстъпчивост там, където през днешния ден на някои им се коства, че здравият разсъдък липсва.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ